Home » Авторски страници, литература

Гледам, навсякъде все…

2019.09.10 Няма коментари

Илюстрация: kry4mi.com

Влизам в селската кръчма. Неколцина пияници седят в септемврийската жега, жулят разреден и ароматизиран спирт с лъскав етикет, и замезват със салам, дето едно време му викахме “кучешка радост”.

Кучешка радост, ама сега и кучетата не го ядат. Хвърлям парченце на моя Зоро, а той, помирише, помирише, пък после се изпикае отгоре му. Още не знае да си вдига крака, защото е пале, но кое е месо и кое не е, разпознава перфектно. Ей, тези всичките служби, дето лапат на поразия… Да сложа моя Захари ще им върши работата перфектно, а те… Не знаят кое е месо, кое, не е, ама свинете на хората трепят.

Гледам, в един ъгъл седи чичо. Поздравявам и после присядам до него.

– Чичо, една биричка? – питам го.

Той отначало ме гледа дълго, сякаш се опитва да се сети кой съм. После, навярно познал ме, отвръща:

– Като си рекъл… Защо не?

– Каква искаш?

– Все лайна, моето момче. Да не мислиш, че е бира.

– Да ти извикам нещо друго?

– Че то, другото… Няма ли да е лайно?

– Ми, лайно ще е.

– Тогава какво значение има, какво лайно ще ми извикаш?

– Тогава да не ти викам нищо, чичо?

– Е, как така няма да ми викаш? Къде без лайна в този живот?

Идва кръчмарят.

– А, докторе, здравей – усмихва ми се. – Добре дошъл. Какво ще желаеш?

– Дай две лайна.

Без да казва нищо, се връща до тезгяха, отваря две бири и ни ги носи. Значи, добре знае какво продава, ама продава. Няма чаши, няма маши… Който иска чаши, да ходи на ресторант! Тук, в селската кръчма, има само лайна, ама всички са доволни. Какви са тия чаши, маши? А бе, гевезълъци.

Пуснат е телевизорът. Дават за някакви…

– Виждаш ли ги тия лайна? – пита чичо, след като надига бутилката.

– Да…

Повече не казва нищо.

– Ми, пак лайна… – мърмори, след като се смени кадърът. – Накъдето и да погледнеш, все…

– Ми, ти какво правиш, чичо? – питам след настанилата се тишина.

– Ми, ей на… Чакам повиквателна сред лайната… – отвръща той. – Ей на, гледай… Баш лайното…

– Ми, що не се махнеш? – засичам го.

– Да се махна, моето момче, ама…

– Какво?

– Да има свестен ходжа, а то все…

– Какво?

– Как да тръгнеш след такъв? Нали го гледам…

– Ще ти доведа от Истанбул. Там е пълно с истински ходжи. Ти само си направи добрината.

– А бе, все… – отвръща нашият и надига чашата.

Тръгвам да се прибирам, а навсякъде виждам все…

 

Хасан Ефраимов

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.