Home » Авторски страници

ИК “6-ти септември”: Възвание до гражданите на България

2019.09.01 Няма коментари

ИНИЦИАТИВЕН КОМИТЕТ
ЗА НАЦИОНАЛНО ЕДИНЕНИЕ „6-ТИ СЕПТЕМВРИ”

ЕДИНЕНИЕ НА БЪЛГАРСКАТА НАЦИЯ НА ОСНОВАТА НА ИСТОРИЧЕСКО ПОМИРЕНИЕ

Символен ден

От 2019 година 6-ти септември – Ден на Съединението на България да честваме и като ден на Единението на България.

Ритуал на мълчанието

Граждани се събират пред мемориален комплекс “Гарнизонно стрелбище” зад НДК. Поднасят венци на паметника “Вдовиците” и на стълба за екзекуции. На лентата е изписано “В памет на жертвите на българското братоубийство – никога повече!”. Почитат се жертвите, дадени преди 9-ти септември 1944 г. Покланяме се пред скръбта на почернените български майки.

Следва мълчаливо шествие до плочите с имената на жертвите на българското братоубийство след 9-ти септември 1944 г. пред НДК. Поднася се венец – на лентата е изписано „В памет на жертвите на българското братоубийство – никога повече!”.

Предварително, на 2-ри септември, от 11 часа, в БТА на пресконференция се огласява “Възвание за Единение на българската нация”, в което се подчертава, че за садистични прояви се носи лична отговорност без срок на давност!

Участници

Български учени – историци, жени-майки, граждани в лично качество без представителство на политически партии, НПО и пр.

Цел

Да се демонстрира желанието на гражданите на България да бъде постигнато историческо помирение и на тази основа да се гради Единение. Да бъде посочен пътят към тази заветна цел.

Начало-край на ритуала

На 6-ти септември 2019 г., от 9 часа – пред мемориален комплекс “Гарнизонно стрелбище” и от 10 часа – при плочите пред НДК.

Приложение: ВЪЗВАНИЕ и карта с маршрута

За справки – Петко Колев, +359 888811152

ВЪЗВАНИЕ

ДО ГРАЖДАНИТЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Скъпи сънародници,

През 2018 г. се навършиха 100 години, откакто българското общество се тресе от граждански сблъсък с различна интензивност – война, в която едни българи убиват други българи; или ги хвърлят в затвори и лагери; или ги „лустрират”; или ги оклеветяват…

Започна се с разстрелите по време на Владайското войнишко въстание; „братоубийстваната война” във ВМОРО; последваха 9-юнските събития от 1923 г., когато беше заклан министър-председателят Александър Стамболийски, и трагичните септемврийски дни и нощи същата година; изстрадахме драмата на терористичната акция в храма „Св. Неделя”, с нейните стотици жертви през 1925 г., и последвалите избивания на хиляди хора без съд и присъда. Много днешни българи са свидетели на драматичния двубой между десетки хиляди въоръжени сънародници в периода 1941-1944 г.; на последвалите актове на отмъщение след това и на състоялия се “Народен съд”, с неговите хиляди смъртни присъди. През целия период външни фактори се месят във вътрешните работи на България.

Десетки хиляди български майки сложиха черните забрадки!

Всички убиват в името на България и на нейното по-добро бъдеще. Всяка партия на власт налага своята „правда”, тачи своите жертви и отрича чуждите с необяснимо за нормалния разум настървение.

Дойде епохата на демокрацията с нейния революционен огън, който отново поопърли крилете ни, и навлязохме в 21 век. Европейската общност задължи България да урегулира проблемите със съседите, но за дълбоко съжаление вътре в страната останахме разделени и враждебни и на етническа, и на религиозна основа, и поради това крайно отслабени. Никой извън нас не може да ни излекува от този недъг, който ни обрича да седим дружно в блатото на отминали епохи или да кретаме напред с глави, обърнати назад!

В последно време отново наблюдаваме напъни да се засили политическото махало в „другата посока”, да се опишат в учебниците на децата ни едните жертви – този път онези след 1944 г., за сметка на жертвите отпреди 1944 г., за да „не се забравяло и повтаряло никога вече”.

Не проумяваме ли най-после, че това е погрешният път – път на безплоден реваншизъм, път наникъде; начин да обслужим разделението на нацията, в угода на външни и често пъти враждебни нам сили – и от изток, и от запад, и от юг?!

Който робува на такъв подход, ще получи сурова оценка от поколенията за липса на държавническо мислене, за обслужване на тясно скроени партийни интереси, поради самофиксация в плитки идеологеми, или още по-лошо, поради слугинаж на чужди сили.

Какъв е изходът, накъде е пътят?

Подписалите това възвание призоваваме и настояваме за единение на нацията. Това ще се постигне, когато разумните хора изкажем ЦЯЛАТА ИСТИНА и на тази основа СЕ ПОМИРИМ и уважим паметта на всички онези наши сънародници, които загубиха живота си в отстояване на своите идeали за доброто на България. Миналото трябва да бъде извор на мъдрост, а не да бъде препъникамък пред нацията. Нужен ни е катарзис, пречистване на душите ни от ръждата на омразата. Не можем да живеем цял живот с мъст и омраза. Поради това отново и отново призоваваме да се помирим, да оставим на поколенията след нас един свят по-добър, по-красив, по-човечен, по-мъдър от този, в който живеем до днес.

Няма да простим за садистични прояви и ги осъждаме навеки!

Ако сме патриоти и обичаме Родината, ще се радваме и ценим нейните достижения и ще страдаме за нейните неуспехи, както преди, така и след 9 септември 1944 г. Четири поколения или около 30 милиона българи през тези 100 години воюваха по фронтовете за националното обединение, загиваха в граждански сблъсъци или изграждаха стопанството на Отечеството. За кратко историческо време след възкръсването на България изпод тежкото османско робство нашите предци изградиха отново Държава на Духа, с динамична икономика и селско стопанство в навечерието на Втората световна война, а след войната постигнаха взрив на промишлено и социално развитие. Темповете на растеж се измерваха с ръст от стотици пъти. Това ни нареди сред 30-те високоразвити индустриални държави в света. Нашите великолепни артисти бяха по авторитетни чуждестранни сцени, а спортистите на малка България твърдо бяха сред първите седем в света.

Днес не можем да робуваме на ФОБСТВА и ФИЛСТВА в оценката на важните неща в международната политика, свързани със съдбата на нацията. Всеки политик, ако иска да бъде и държавник, трябва да се съобразява с това. Виждаме колко често в историята се менят ролите на нашите съюзници или противници, но някои политици не могат да намерят верния тон и обричат нацията на удари.

Помежду си българите не могат да се мразят на битово равнище, заради своите пристрастия към един или друг чужд народ.

Решително се противопоставяме на опитите българското училище да се използва като полигон за идеологическо противоборство. Никой няма право да превръща децата в мишена на политически пристрастия като спестяваме едни или други истини, като прокарваме полуистини и всяваме раздор между поколенията. Примери за това вече има в учебниците по история на някои издателства. В историческата наука не може винаги да има единно становище, но в учебниците трябва да съществува балансиран подход, на базата на професионалния морал на изследователите и на зрелостта на обществото.

Поръчителите и изпълнителите трябва да се засрамят! Трезвомислещите патриотични българи трябва да се обединим, за да предадем на децата положителното и оптимистичното и да ги поучим за грешките, а не да насаждаме лошото и отрицателното в парадигмата на мисленето им. Така ги подтикваме да търсят своето щастие в чужбина.

Eдно е сигурно – в модерната епоха и в постмодерното бъдеще всички политически фактори трябва да приемат, че няма да прилагат политически, идейни и идеологически репресии върху опонента, независимо какво е разположението на геополитическата доминанта.

Завършваме с призив празникът 6 септември – Ден на Съединението на България, да честваме и като Ден на Единението на нацията.

Дали би било възможно на 6 септември ежегодно ВСИЧКИ ЗАЕДНО да скланяме глави пред паметта на жертвите на българското братоубийство преди 9 септември 1944 г., на лобното място „Гарнизонно стрелбище”, а след това отново всички заедно пред паметните плочи при НДК, в памет на жертвите на българското братоубийство след 9 септември 1944 г.?!

Това би било израз на национално освестяване и помъдряване!

 

Инициативен комитет за национално единение “6-ти септември”

акад. Георги Марков
председател

Петко Н. Колев
съпредседател

.

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.