Home » Авторски страници, история

134 години от Съединението на България

2019.09.06 Няма коментари

Източник: БНТ

Историята…

На 25 и 26 юли 1885 г., на съвещание в с. Дермендере (сега с. Първенец, Пловдивско) БТЦРК решава да се пристъпи към съединение с Княжеството под егидата на княз Александър Батенберг. За делото са привлечени и офицерите майор Данаил Николаев, майор Райчо Николов, майор Димитър Филов и др. Изготвя се план за превземане на Пловдив.

Борбата започват панагюрци и БТЦРК призовава за незабавни действия. Хиляди въстаници от Пазарджик, Чирпан, Асеновградско се устремяват към Пловдив. Въоръженият отряд на Продан Тишков (Чардафон) с развято знаме на Съединението, ушито лично от годеницата му Недялка Шилева, се насочва от с. Голямо Конаре (днес гр. Съединение) към Пловдив.

В ранната утрин на 6 септември 1885 г. въстаниците и войската, начело с майор Данаил Николаев, арестуват областния управител Гавраил Кръстевич, който възкликва: „Аз съм българин, и аз съм за Съединението!”. Съставено е ново правителство от д-р Георги Странски, което официално обявява Съединението на Източна Румелия с Княжество България.

На 8 септември 1885 г. в Пловдив пристига княз Александър Батенберг, посрещнат с бурни овации. Предстои международно признаване и защита на Съединението, затова новото правителство въвежда военно положение и мобилизация. През есента на 1885 г. България спасява Съединението чрез блестящи победи в Сръбско-българската война.

Източник: Istoria.bg

Поборниците на Съединението, членове на БТЦРК. Снимка: Рloshtadslaveikov.com

Тихомир Стойчев, посланик на Р. България в САЩ:

Уважаеми сънародници,

Шести септември е един от паметните дни в историческия календар на България, който ни дава самочувствие като народ и нация.

На този съдбовен ден преди 134 години българският народ отхвърли решенията, наложени отвън, и пое отговорността за собствената си съдба.

Обединението на нашата нация е източник на вдъхновение за днешните поколения и доказва, че „Съединението прави силата“.

Честит празник!

Източник: ФБ страница на Българското посолство във Вашингтон

Управителен съвет на Асоциацията на българските училища в чужбина:

Честит празник – Ден на Съединението!

Да сме благодарни за този най-български акт, постигнат САМО от българи. За нас остава урокът и примерът.

И все пак – от днешна гледна точка да помним, че съединението е едно, но истинският подвиг е ОБЕДИНЕНИЕТО.

Източник: Уикипедия

Стела Николова (Варна):

134 години от Съединението!

Днес България отново е разделена на Южна – просперираща и Северна – западнала!
Време е за обединение, за да спасим каквото е останало и който е останал тук!

Честит празник, българи!
Нагарча, но учи!

Източник: “България он еър”

Вехлиджан Ахмедова (Добрич):

Уважаеми сънародници, хубаво е, когато всеки от нас помни историята, почита я, а ако се поучим от нея, ще е още по-добре!

Днес, 6-ти септември, честваме “Съединение, обединение, цялостност, единност”, която тогавашните ни предци са постигнали с много труд и желание, но…

Къде е днешното ни съединение? В какво сме единни? С какво показваме, че сме един народ, па макар и от различни етноси?

Делим се на вие и ние – българи, турци, цигани и пр.; делим се на рая и управници (богопомазани); когато нашите лекари и медицински сестри стачкуват за своите права, останалите им гледаме сеира; когато учителите роптаят срещу произвола на родители и ученици, останалите мълчат; когато работници търсят правата си, ограбения свой труд от работодатели, всички останали наблюдават; когато майките на деца с увреждания се борят за живота на децата си, останалите са глухи и неми; когато умираме без здравеопазване, образование, поминък, работа, ние сме прашинки във въздуха – разпилени и изгубени; когато ни обират големи корпорации като енерго, водно и данъчни и други дружества, ние не се обединяваме, а само роптаем в социални мрежи и под сурдинка; когато децата ни си отиват, за да робуват на чужди измекяри, за да се препитават, оставяйки близки, дом и родина, деца и родители, ние наблюдаваме безучастно и се давим в собствените си сълзи и мъка, умираме – болни и самотни…

Не! Не сме обединени!

Ние честваме величието на един истински Народ, останал в миналото, и падението на сегашния! Не се научихме да пазим традициите си не само на думи и с показност! Не се научихме, че празник не значи софра и развят трикольор, а духовност – истинска и жива, продължение на завещаното…

Източник: Рinterest.com

Инициативен комитет “6-ти септември”:

…Празникът 6 септември – Ден на Съединението на България, да честваме и като Ден на Единението на нацията.

Дали би било възможно на 6 септември ежегодно ВСИЧКИ ЗАЕДНО да скланяме глави пред паметта на жертвите на българското братоубийство преди 9 септември 1944 г., на лобното място „Гарнизонно стрелбище”, а след това отново всички заедно пред паметните плочи при НДК, в памет на жертвите на българското братоубийство след 9 септември 1944 г.?!

Това би било израз на национално освестяване и помъдряване!

Из Възвание до гражданите на България

.

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.