Home » Авторски страници, литература

Феята на облаците

2018.12.19 Няма коментари

Илюстрация: Enfant Video Fete Photobooth

Имало едно време една Фея на облаците, която се родила в едно село на края на света като обикновено наглед момиченце. Когато била дете, Феята на облаците танцувала с вятъра и се носела в облаците, но й било трудно да ходи по земята. Когато пораснала, Феята на облаците продължила да танцува с вятъра, да гледа света през облаците и да помага на хората с всякакви чудновати вълшебства. Защото това за това се била родила тя и това било нейното предназначение. Но и като възрастна Феята на облаците не можела да стои здраво на краката си, често се спъвала, падала и губела, и никой нито знаел, нито можел да знае защо се случва това. А Феята можела да помага на хората най-вече от висотата на крехките бели облаци, на които се носела, въпреки земното притегляне. Не и когато, с кръста на човешката си форма, ходела и се спъвала по земята.

Феята на облаците живеела във време, когато вече никой не вярвал във феи, вълшебства и пр. измислени чудеса. И дори да вярвал някой в чудеса и вълшебници, те били едни такива добре пресметнати, режисирани и рекламни. Дори и за чудесата имало регламенти и ценоразписи, кое чудо колко може да трае, кой може да си го позволи и колко ще му струва. Феята на облаците не вярвала в подобни пресметнати чудеса, те били срам за занаята и за тайната гилдия на вълшебниците, която въпреки всичко все още не била напълно изтребена от стоящи здраво на краката си подражатели и всевъзможни мошеници и факири.

Един ден Феята на облаците, която все по-трудно стигала до тях, защото все по-трудно й било да оцелее, докато стъпвала по земята, се обърнала към неколцина от своите земни приятели да й помогнат да пусне един голям, цветен балон, пълен с думи, който да потанцува с вятъра и облаците. Той й бил нужен, за да помогне на уморените й, невидими криле да се вдигнат.

„Защо ти е този балон? – казал един от земните й приятели. – От такива балони няма никаква полза.“ „Е, пускай го, като искаш – казал друг. – Но защо ме занимаваш с това?“. „Иди при търговците на балони и при разносвачите на думи, които имат сметка от подобни неща“ – казал трети. Четвърти пък въобще не разбрал за какво точно стана дума. Пети бил зает с къде по-важни неща от някакъв си цветен балон. Шести й се разсърдил, че балонът, който искала да пусне, не съдържал точно такива думи, каквито той би искал да съдържа. Седми я насърчил, макар че и той не направил нищо. „Пусни балона – казал й. – А, ако ти е трудно, потърси помощ свише.“

Никой не знаел, че Феята на облаците е фея, тя била обикновена наглед жена, от която се очаквало отдавна да се е научила да стъпва здраво по земята. И нейните земни приятели, и те не знаели това. Те даже малко й се ядосвали, че е някак си не съвсем благонадеждна, това ги разочаровало и ги карало леко да я презират.

Феята на облаците се натъжила. Тя знаела, че ако стои твърде дълго само на земята, земното притегляне за нея ще стане много по-голямо, отколкото дори хората, които не се били родили вълшебници, могат да понесат. Това била цената да си Фея на облаците, която може да променя света, когато се издигне в облаците и всичката земна прах и кал нямат власт над вълшебствата, което е намислила. Знаела също, че крехките й крила са вече прокъсани от многото издигания, падания и въздействия на тайни и явни стихии, които била понесла през живота си. Знаела, че всеки дар свише е и товар, повод за завист или причина за наказание. Феята на облаците не могла да пусне сама балона с разноцветни думи. Тя можела само да го напълни.

Наближавал краят на поредната земна година, когато Феята на облаците се отказала да се бори със земното притегляне. То вече било толкова голямо за нея, че тя не гледала вече към облаците, не искала да създава балони и й било все по-трудно да помага на хората. Тя не можела дори да подари и съвсем обикновени, не вълшебни подаръци за Коледа, на две близки на сърцето й деца, които вярвали, че митичен Белобрад старец тръгва всяка година от Лапландия и ще донесе подаръци и за тях. Тя разбира се знаела, че Дядо Коледа не съществува още от времето, когато богатият отвън и отвътре Никола от град Мир в Ликия престанал да ходи по земята и се преселил в отвъдното. Знаела и, че Дядо Коледа може и да не дойде при децата, ако техните близки не стъпват достатъчно здраво на земята, за да им купят подаръците, които пожелаят.

Феята на облаците била обикновено момиче, което, както и Спасителят, се родило в бедност и носело кръст от небесна мая. Но дори Спасителят не успял да научи хората да не убиват това, което не разбират, и да не предават това, което не бива да се предава. Камо ли една такава обикновена, изгубена фея, която понякога, само понякога, може да прави чудеса.

 

Мариана Христова

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.