Home » Авторски страници, политика

Състоянието и задачите на ДАБЧ, заседание на парламентарна комисия

2018.12.12 Няма коментари

На 5 декември 2018 г. Комисията по политиките за българите в чужбина при Народното събрание изслушва и.д. председател на ДАБЧ Димитър Владимиров, във връзка с “Информация за актуалното състояние и изпълнението на задачите, възложени на Държавната агенция за българите в чужбина до края на 2018 г.” Стенограмата от това заседание, която е качена в сайта на НС, следва по-долу.

ПРОТОКОЛ
№ 24

На 5 декември 2018 г., сряда, от 16,00 ч. се състоя редовно заседание на Комисията по политиките за българите в чужбина при следния

Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. Информация за актуалното състояние и изпълнението на задачите, възложени на Държавната агенция за българите в чужбина до края на 2018 г.
2. Разни.

Списък на гостите и присъствалите народни представители, членове на Комисията по политиките за българите в чужбина, се прилага към протокола.
Заседанието се ръководи от председателя на Комисията по политиките за българите в чужбина господин Андон Дончев.

* * *

ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Уважаеми колеги, предлагам да започнем заседанието.
Поводът за днешното заседание е да видим какво се случва с Агенцията за българите в чужбина, от първо лице да чуем, защото бяхме свидетели всички на доста напрегнати събития, които произтекоха там. Затова реших да свикам това заседание, мисля, че му беше дошло време.
Имате дневния ред с една-единствена точка:
1. Информация за актуалното състояние и изпълнението на задачите, възложени на Държавната агенция за българите в чужбина до края на 2018 г.
2. Разни.
Подлагам на гласуване предложения дневен ред.
„Въздържали се“ и „против“ – няма.
Приема се единодушно.

Преминаваме към първа точка от дневния ред:

ИНФОРМАЦИЯ ЗА АКТУАЛНОТО СЪСТОЯНИЕ И ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ЗАДАЧИТЕ, ВЪЗЛОЖЕНИ НА ДЪРЖАВНАТА АГЕНЦИЯ ЗА БЪЛГАРИТЕ В ЧУЖБИНА ДО КРАЯ НА 2018 г.

Гост на днешното заседание по първа точка е изпълняващият длъжността председател на Държавната агенция за българите в чужбина господин Димитър Владимиров, на който предоставям думата да ни представи ситуацията в момента в Агенцията – продължава ли работата, доколко е възпрепятствана в дейността си?
Заповядайте, господин Владимиров.

ДИМИТЪР ВЛАДИМИРОВ: Благодаря, господин Председател.
При всички положения след случилото се на 29 октомври 2018 г., меко казано, беше затруднена дейността на Агенцията, тъй като функциите на главен секретар и на председател все пак са доста важни, дори ако щете за формирането на бюджета на Агенцията, дори на разплащането по бюджета.
По отношение работата с граждани, Агенцията спря работа само за една седмица – седмицата, когато настъпи събитието. Продължаваме да си изпълняваме дейността по план. На 10 ноември 2018 г. имахме голямо събитие с една от организациите – „Тангра“ от Мадрид, 10-годишнина на един фестивал, който организират те – „Аз съм българче“, имаше деца от седем държави. Организирахме го в НДК, така че ние продължаваме да си работим по план-графика, по културната програма. Разбира се, правим планове за догодина за Спартакиадата на българските младежи и деца от чужбина. Също така и сме обявили и вече чакаме номинации за ежегодния конкурс „Българка на годината“. Така че в началото на следващата година ще направим подробна програма за цялата дейност, която предвиждаме за 2019 г., въпреки че не е ясно от тук нататък какво ще се случва. Това, което знаете Вие, го знам и аз от медиите, че премиерът е предложил вариант за закриване на Агенцията.
По отношение удостоверителната дейност, приемаме граждани, издаваме удостоверения. Опитваме се да наваксаме срока на издаване. Както знаете, законоустановеният срок е един месец. Ние см около десетина месеца назад. През 2017 г. сме приели 15 500 заявления и сме издали 21 хиляди удостоверения. Към момента за 2018 г. сме приели 15 300 заявления и сме издали към 30 000, тоест съумяваме да обработваме натрупаните назад във времето и да съкращаваме срока. Към момента са обработени преписки до края на месец март тази година, но реално са издадени до края на декември 2017 г.
Продължаваме да си работим в същия порядък, но ми се ще да обсъдим бъдещите предизвикателства пред Агенцията, пред които тя е поставена, те са и бъдещи, но идват от миналото.
Държавната агенция за българите в чужбина е създадена 1 октомври 1992 г. с Постановление на Министерския съвет на Република България като орган на Министерския съвет за осъществяване политиката на държавата спрямо българите и техните общности по света. Агенцията е координиращ орган на правителството за осъществяване на държавната политика спрямо сънародниците по света. Основната й функция е ориентирана към съхраняване на българското етнокултурно пространство извън територията на страната и единение на всички българи, поддържане на контакти с разнообразни български организации, дружества, землячества, клубове, асоциации, църковни общини, библиотеки и училища, подпомагане на тяхното формиране, утвърждаване, изучаване минало и днешно състояние на нашите общности зад граница, изготвяне на програми за работа с тях.
Тук идва един от основните проблеми за мен при дейностите на Агенцията. Те идват основно от 2010 г. насам. Аз съм в тази агенция от месец май 2011 г., назначен като главен секретар, после избран като заместник-председател и три пъти до момента съм бил изпълняващ длъжността председател. за тези 7 години Агенцията е проверявана от 7 различни институции – от ДАНС, Софийска градска прокуратура, от Върховна административна прокуратура, от Национална следствена служба, Икономическа полиция, Върховна административна прокуратура отново, Инспектората на Министерския съвет. През този период два пъти двама поредни заместник-министри на правосъдието са пускали сигнал до Прокуратурата, че Агенцията издава незаконно удостоверения за български произход.
Преди 2010 г. Агенцията никога не е проверявана толкова. След 2010 г. ключовото е, че през март 2010 г. се прави една промяна в Закона за българското гражданство. Промяната е в чл. 15, ал. 2 и тя е следната:
„(2) В производството по придобиване на българско гражданство по натурализация с молба за придобиване на българско гражданство се представя и удостоверение за български произход, издаван от Държавната агенция за българите в чужбина. В удостоверението се посочват данните, въз основа на които е установен български произход.“
Това, уважаеми народни представители, е единственият текст в цялото съществуващо българско законодателство, в което Държавната агенция за българите в чужбина се споменава. Тоест, споменава се, че Агенцията издава едни удостоверения. В Закона за българите, живеещи извън Република България, Агенцията не съществува. Също така този Закон за българите, живеещи извън Република България, по който ние се опитваме да работим, няма правилник за прилагане. Той е създаден преди 18 години, по него няма нито една промяна и според мен е нерелевантен към днешната действителност. Няма нито един нормативен документ, в който да се пише по какъв начин – дали ще е Агенцията, дали ще е Министерството на правосъдието, или някой друг следва да удостоверява българския произход. Няма критерии за удостоверение на българския произход, няма регламент, няма процедура в нито един нормативен документ. От тук следва, че трябва да се уредят тези неща във вътрешни заповеди на Агенцията.
Мнението на Агенцията по удостоверяване на българския произход е различно примерно от това на Министерството на правосъдието и съвсем различно от това на Вицепрезидента. От седем години ние се убеждаваме кое лице е с български произход и кое лице не е с български произход и издаваме ли законно удостоверение или не издаваме законно удостоверение. Всеки има своето логично обяснение и логични аргументи в своя защита, но в крайна сметка има огромна степен на субективизъм в отношението на един или друг представител на властта, тъй като законово не са уредени нещата.
Трябва да Ви кажа, че от 2010 г. досега Агенцията е приела заявленията на 126 хил. граждани и е издала 200 хиляди удостоверения, като 15 човека се занимават с тази дейност и като се очаква Агенцията да се занимава с основната си дейност. Това е една малка странична дейност, вменена на Агенцията през 2010 г. Дори в Устройствения правилник на Агенцията не пише как трябва да се удостоверява българския произход. Там има една точка, която пише: „Председател: Удостоверява!“. Нищо повече!
Агенцията в случая е пред огромно предизвикателство, тъй като от 2002 г. българските организации зад граница са 250, а в момента са над 1000. Има над 2,5 милиона български граждани в чужбина и Агенцията трябва да се занимава основно с тази дейност – съхраняване на българската култура. Но тази неумолима реалност на обработка на преписки затормозява същинската и истинската дейност на Агенцията, за която тя е създаден и при липса на реални регламенти и критерии „Що е то български произход и как да се удостоверява той“, ще сме в това положение и в бъдеще. Дали аз ще съм председател на Агенцията, дали някой друг ще е председател на Агенцията, той ще бъде поставен пред абсолютно същата дилема. Агенцията следва да работи с българските организации зад граница за съхраняване на българския език, българската култура, българщината.
Всички знаем, че в Македония има българи. Ние се опитваме да ги ребългаризираме, да им покажем българската държава, да дойдат да учат по Постановление № 103, по Постановление № 228, да ги привличаме към България. Защото наистина има една несправедлива историческа истина, ние се опитваме да я поправим реално и все пак да покажем, че ние сме един народ. Идва един човек от там – днес сутринта имах такъв случай, отварям преписката: „Мария Иванова Заркова“, няма документи, кандидатства по първи братовчед. Тя е един от хилядите случаи. Председателят на Агенцията има два варианта – по косвени белези, по които вижда, че тя е българка, да й издаде удостоверение за български произход, което в лицето на Министерството на правосъдието и Вицепрезидента, защото не е възходящ българин, както е по Закона за българското гражданство, е на това лице да му бъде даден отказ и Агенцията да бъде проверена, преписката и така нататък – една дълга процедура, и съответно Вицепрезидентът да издаде отказ на тази жена.
Другият вариант е Държавната агенция за българите в чужбина да издаде отказ на това момиче и да каже – искам да работите за българската кауза, но Вие не сте българка, ако може да дойдете да учите тук, обаче ние не може да Ви издадем удостоверение за български произход, нямате доказателства за това. Тоест, получава се една, как да кажа, шизофренна работа на председателя, който от една страна, трябва да ги привлича, а от друга страна, трябва да спазва един закон, който не е конкретизиран.
Така че разчитам на народните представители в тази комисия да прегледате текстовете в Закона за българите, живеещи извън Република България, в Закона за българското гражданство и да се намери механизъм, за който всички институции, когато изпълняват Закона, да са наясно дали издаваме законно удостоверение или не. Благодаря Ви.

ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Благодаря Ви и аз.
Колеги, предполагам, че имате какво да кажете и предложите евентуално по дадената информация, която беше изнесена. Тя не е тайна, всичко общо взето бяхме наясно с тези проблеми.
Възниква може би въпросът – защо, след като от месец март 2010 г. при промените, направени в Закона за българското гражданство, се въвежда това понятие „удостоверени за български произход“, впоследствие не е направено нищо, за да се приеме Правилник за прилагане на Закона за българите, живеещи извън Република България? На кого е трябвало да бъде тази инициатива по приемане на Правилника – не е ли на Министерския съвет и инициативата да изхожда отново от Агенцията? Въобще възникват доста въпроси.
Освен това все пак има някакви документи които свидетелстват за български произход, които се споменават в Закона за българите, живеещи извън Република България. В тази връзка бяха промените, които ние предложихме, ако се сещате, още в началото на нашия мандат миналата година. Те, за съжаление, бяха отхвърлени от страна на така наречените Патриоти и от депутатите на ГЕРБ – не бяха приети промените, които ние предлагахме, те до голяма степен щяха да облекчат работата на Държавната агенция за българите в чужбина и от тяхната функция да отпадне голяма част от удостоверенията, които на практика се явяват вече дублиращ документ, свидетелстващ за българския произход. Така че очакваме от Вас да кажете какво правим от тук нататък и как да помогнем.
Заповядайте.

ЮЛИАН АНГЕЛОВ: Не можах да разбера, господин Председател, леката Ви закачка. В крайна сметка ние от „Обединени патриоти“ още в предния парламент сме внесли закони, променящи тези неща и облекчаваха режима. Те така и не минаха в предното Народно събрание, поради факта, че мандатът изтече.
Тук в Комисията няколко пъти си говорихме и Вие поехте ангажимент да се направи работна група, която да види всички проблеми, които касаят българите зад граница и конкретно българското гражданство, постоянно пребиваване и така нататък. До момента не ми е известно да е свършено нещо в такава работна група. Идеята беше всички партии да участват в нещо общо, което заедно да изготвят и да има консенсус, защото аз мога да Ви извадя 10 най-различни законопроекта, които за българите зад граница не са внесени по тази причина. И в началото, включително на мандата Ви, като председател на тази комисия, съм ви дал всички тези неща и проблеми, включително и законопроекти, които сме мислили и говорили, за да може и Вие като председател да си направите съответните изводи и дадете своята дан, така че когато отправяте обвинения и нападки към някого, първо, дайте си сметка за Вашата работа като председател на тази комисия, защото от Вас зависи като председател тя да е дейна, работеща и да има инициативи. Благодаря.

ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Аз не съм отправял нападки, просто казах това, което си беше миналата година, какъв законопроект предложихме ние и който реално Вие отхвърлихте. А това, което Вие ни бяхте предоставили, нямаше нищо общо с удостоверенията за български граждани и облекчаване на самата процедура. Не сте предоставили никакъв закон в тази посока и промени. Освен това Вие сте свободен да давате предложения, и в момента да вкарвате промени в законопроекти. (Реплика на народния представител Юлиан Ангелов.)
Заповядайте, господин Вангелов.

БОРИС ВАНГЕЛОВ: Благодаря.
Уважаеми господин Председател, колеги, господин Владимиров! За протокола – ще се повторя и който чете протоколите от нашите заседания, ще види, че ще кажа това, което казах и предния път.
Предложението, което бяхте направили Вие, имаше един основен недостатък. Казано най-разбираемо – Вие пращахте хората да удостоверяват българския произход в Правосъдието, дотук окей, но казвахте във Вашите текстове, че който няма документ, да отиде в Агенцията. А запазвахте трите удостоверителни способа по Закона за българите, живеещи извън Република България. Ако всички хора ще ходят, за да бъдат удостоверявани там, тогава Агенцията трябва да бъде освободена от трите способа. Очевидно този, който ще отиде в тази агенция няма документ по никой от трите способа. А във Вашия проект това го нямаше. Получаваше се следното – отиваш в Правосъдието, за да ти удостоверят произход по трите съществуващи способа, само че ако си българин или както тогава пишеше във Вашите мотиви „нямаш документ“, отиваш в Агенцията, която трябва да ти удостовери по същите три способа. Това беше причината тогава, за да го отхвърлим. Иначе в него имаше, и мисля, че тогава го казах, рационално зърно.
Аз не знам дали изпуснах нещо от изложението господин Владимиров, защото закъснях малко. Искам само да кажа, че двете ми години в Агенцията са един голям опит, ако щете, и в житейски смисъл. В България чиновниците си позволяват дързостта да прилагат закона в ущърб на заявителите. Примерно в Закона за българите, живеещи извън Република България, пише, че „български произход се доказва с документ, издаден от:“, цитирам дословно. А някои чиновници, които вече ги няма в тази сфера, го тълкуваха години наред така: „Български произход на възходящ“ – да, ама не пише така – „се доказва с документ на името на възходящия“. Да, ама и така не пише! Това е дописване на закона в ущърб на кандидатите. Там пише: „Български произход се доказва с документ, издаден от:“, и така. Това е за илюстрация. Ако сте слушали внимателно, той е прав – Агенцията беше брутално атакувана още през 2014 г., имаше ступор, когато отидох, едно притеснение във всички, които работят вътре, от тези институционални и всякакви удари. Така че за мен още тогава – аз нямам причина да си променям мнението, господин Владимиров го знае, тогава беше заместник-председател, че аз смятах тогава, а и сега го смятам – нямам причина да не го смятам, че на Агенцията трябва да се укрепи административния капацитет. Тук не коментирам удостоверителната дейност, защото говоря във връзка с проекта, който предложихте Вие. Говоря за самата институция. Ние не трябва да гледаме само 2 милиона български граждани, които имало зад граница. Ние в Агенцията много добре знаем, че има още 2 милиона, които не са с българско гражданство, но са българи по кръв, по обичай, по история, по местоживеене, казва се „етнически българи“. Те все още нямат българско гражданство, не всички ще пожелаят и да го имат, но Агенцията работи и с тях и България никога не бива да забравя и тях. Българските граждани са едно, но имаме историческа диаспора. Така че за Агенцията когато имаш такова голямо количество българи зад граница и имаш един орган, който отговаря за тях, и тогава направихме опити, но не стигна и време, а и не получихме много съдействие, да се укрепи административният капацитет, да се увеличат парите за Агенцията, бюджетът. Защото политика се прави със средства. С голи приказки нищо не се прави. Говоря за политика към нашите вече над 1000 организации. Това е огромно количество и служителите в Агенцията трябва да работят с всяка една от тях, да общуват с ръководствата, да знаят техните проблеми, да откликват, да ги подпомагат. Ние бяхме предложили да има средства за програми за финансиране на дейност на български организации в чужбина, извън образователната. Е, не мина тогава, пак не се пое, пак никой не може да го схване. А то е много важно. Има случаи, когато хората идват и ти казват: „Молим Ви се, помогнете ни“ – примерно за един компютър, примерно! Опитвахме се да променим Устройствения правилник, защото и той ограничава дейността. Не може на една институция да й връзваш ръцете – и финансово, и административно, даже и имиджово, ако щеш, тук не говоря кога има основание и кога няма основание и дали има или няма, а пък да й възлагаш огромни очаквания. Огромни очаквания!
Затова приключвам и ще обобщя. Сега ако има разследване, примерно със съмнения за корупция в Министерството на културата, ще го закрием ли? Така че тук личността и институцията са две различни работи. Имаме 4 милиона българи зад граница. Не съм чул някой от тях за тези две години да дойде в Агенцията и да каже: „Не ни трябвате“, напротив всички казват: „Имаме нужда от това Вие да можете това, да имате по-голям капацитет, да ни бъдете партньор. България!“ И така нататък! Благодаря.
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Уважаеми колеги, в момента тук чуваме хората, които са в управление, да говорят така, все едно че са в опозиция. Винаги някой друг им е недовършил или недонаправил неща. Може би все пак трябва да поемат отговорност – и лична, а не само да се опитват да прехвърлят върху другите. (Реплика на народния представител Юлиан Ангелов.)
Първо, не съм Ви давал думата.

РЕПЛИКА: Има изготвен Правилник, може да ме накажете примерно. Или ще ходите да обяснявате в Сърбия или в Македония да се извинявате за командировките на НАТО сигурно или нещо друго! Или ще си упражнявате руския език пред българите в Украйна! Примерно, на официално посещение. Това е много патриотично, това е уникално за един председател на Комисия това е невероятно постижение просто. Така че Вие първо си подайте оставката…

ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Аз нищо ще си подам оставката за това, което съм правил, защото считам, че никъде нищо нередно нито съм говорил, нито съм бил неискрен или съм нарушил с нещо.

ЮЛИАН АНГЕЛОВ: Тогава говорете на руски, когато се срещате с наши сънародници, няма проблем.

ТАНЕР АЛИ: Може ли?

ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Да.

ТАНЕР АЛИ: Уважаеми колеги, нека да успокоим обстановката. Виждаме, че в Агенцията има проблем и той е възникнал имено от това, че законовите нормативни актове не са явно доизкусурени, така че Агенцията да работи свободно и без да ги е страх от това, което ще издадат като документ. Това е основният проблем. А те са ангажирани с удостоверяването на такива актове за българска идентичност, но има несъответствие спрямо законите на страната, спрямо Министерството на правосъдието и институцията Президентство, където Вицепрезидентът издава самите удостоверения за българско гражданство. Може би там е разковничето, което трябва да обсъдим как законово с предложения от всички, разбира се, консенсусно, правим така че тази Агенция да си изпълнява нормално задълженията без да се притеснява от органите дали ще бъде санкционирана за неиздаване на такъв документ. Трудно е в момента, защото България вече е член на Европейския съюз. Преди 2007 г. имаше ли такива постъпление? Нямаше! Е, имаше, защото очакваха, че България може би в скоро време ще влезе в европейското семейство, за да имат достъп тези граждани, които се смятат за българи, да имат български паспорти и да ходят по европейските държави, тоест да бъдат икономически мигранти. Повечето такива молби са именно в тази насока – да придобият българско гражданство, а не че ще останат тук, в България, а за да стигнат до старите европейски държави, за да си намерят работа.
Тези неща трябва да си ги кажем, за да не увъртаме нещата – всеки да дърпа на своята страна и да се получават тук катаклизми помежду ни. Тук сме с различна политическа насоченост, трябва да има регламент – точно и ясно, кой е български гражданин, кой има корени, първо, второ, четвърто коляно, пето коляно, кой има исторически връзки. Но трябва да има точно определен регламент, за да може точно определен регламент, за да може този документ, който бъде издаден – дали ще бъде от Министерството на правосъдието директно, дали ще бъдат отнети въобще правата на Агенцията за издаване на това удостоверение – може би и до там ще се стигне, за да може Министерството на правосъдието като орган, който в крайна сметка крайно решава и преценява молбоподателят дали е български гражданин да бъде издавано удостоверение именно от страна на Вицепрезидента спрямо решение на органа Правосъдие. Или ще има точен регламент от всички институции, където само административно председателят на Агенцията и служителите й, знаейки правилата, да знаят на кого да издадат документ спрямо представените документи, които са при тях.
Аз и преди това съм казвал на комисия не може Ахмед Ибрямович от Косово с удостоверение от църквата да бъде с българско потекло. Извинявайте! Да, може би там си е сменил името нали по старо време, дедите му и така нататък, но дали е църковно кръщаван аз не го вярвам. А такива документи са много. Знаете, и от разследванията това излиза в момента, че има много такива документи, които са издадени не в съответствие с потекло. Така че там трябва да мислим как да бъде организирано и трябва да знаем в крайна сметка предложението на Министерския съвет – тази агенция ще съществува ли, ще бъде ли закрита, защото от медиите разбрах, че ще има такова предложение и трябва да има правила, за да може всеки да си работи спокойно. Не може един председател на агенция всеки ден да е под стрес и да мисли утрешния ден дали няма да се събуди закопчан в белезници. Това не е нормално, това не може да продължава по този начин. Когато има правила, всеки спокойно ще си издаде удостоверението и това, което му е задължението. Благодаря Ви. Това исках да кажа.

ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Благодаря и аз, господин Али.
Имате думата.

АХМЕД АХМЕДОВ: Благодаря, господин Председател.
Господин Временно изпълняващ длъжността, аз съм възхитен от това, което казахте. Навярно тези седем години за Вас не са били напразно в тази агенция – горе-долу познавате същността, знаете проблемите. Явно и Вие сте стигнали – и аз като инженер говоря от това, че ние инженерите имаме два вида измерване: косвени и преки доказателства. Явно и Вие в тази агенция сте стигнали до извода, че косвения метод малко не е добър, малко има проблеми. Без да правим политика ние от ДПС бяхме наясно, при нас също постъпват сигнали, свързани със злоупотреби в Агенцията и бяхме инициирали в парламента да се създаде една Временна анкетна комисия, за което бяхме много въодушевени – всички политически партии подкрепиха, но явно тази анкетна комисия – сезирахме още юли месец, но тепърва ще влезе в дневния ред на Народното събрание. Нашата единствена цел беше чрез комисията да излязат проблемите наяве и българската общественост, както и ние, народните представители, да се запознаем с проблемите на Агенцията и от там да дадем евентуално някакви решения.
Уважаеми колеги, днес може би е по-важно да дискутираме това, че нашият министър-председател заяви, че Агенцията ще спре да съществува. Може би това е основната ни тема днес и ние като български политици и като хора, които съзряваме и времената, в които живеем, трябва на висок глас да кажем, че както България, така и българите в чужбина имат нужда от тази агенция. Тя е важна според мен, защото всички нам съседни страни, а и всички страни по света дори имат министерства в тази насока и много добре съзират своята политика и по отношение на запазване на културните традиции, и по отношение, както в конкретиката на българщината, ние трябва да обърнем внимание на това и евентуално, даже призовавам, ако може така да съумеем да го направим като една декларация от Народното събрание, че България има нужда от тази агенция, тя да стане още по-голяма и да се развива – да се развива в тази насока, която трябва, а не да се занимава с това кой-какъв е. За това има други органи. Така че аз Ви призовавам да мислим в тази насока, защото днес темата е друга – че няма да има агенция. А какво правим след това? Благодаря Ви.

ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Благодаря и аз също.
Аз мисля, че засега поне не можем да говорим за закриване на Агенцията по най-простата причина, че тя фигурира в законодателството в България. Няма как да се закрие една агенция без да се осъществят съответните промени в законодателството. Това, първо.
Второ, относно промените в закона, мисля, че най-правилно би било да се обърнем и да видим какво са направили други държави, да черпим техния опит. Защото ми се струва, че най-лесно би било да се работи на териториален принцип, а не на наследствен принцип като възходящ роднина. Защото виждате, че в много държави съответни документи, свидетелстващи за възходящ роднини с български произход, е много трудно да бъдат намерени, да не кажем, че дори е невъзможно. Би следвало в научните исторически среди да се направи една комисия, да се направи една карта на разпределение на старите български общности къде преобладава население с български произход, къде са били масово изселвани хора и да разширим законодателството в такъв аспект, че хора с корени от тези райони безспорно да се приема, че те имат български произход. А ако ще да си вземем грях на душата да дадем български произход на лице, което и да няма кръвен български произход, не мисля, че това е чак толкова голям грях – след като някой човек има желание, все пак има и други инстанции, които го проверяват какъв е, какво е правил досега, че не съден и така нататък. Може би в тази насока също трябва да поработим.
Заповядайте, господин Ангелов.

ЮЛИАН АНГЕЛОВ: Господин Председател, териториалният принцип е много спорен, защото в една територия живеят различни етноси. Това наистина ще доведе до това, което говорим в момента да бъде избегнато, тоест лица, които нямат български произход, да не могат да се възползват от българската Конституция и да получават българско гражданство.
Но по темата за закриване на Агенцията, поне това, което имаме като становище от ВМРО, е, че за нас не е важно да бъде закрита тази агенция поради фактите, които се случиха там. Защото по същия начин трябва да третираме и община Младост в София, примерно да закрием и нея, поради факта, че са се извършвали някакви корупционни схеми. Но ако правителството и Народното събрание имат такава тема и такъв дебат, нашето виждане е, че ако агенцията бъде закрита, трябва да бъде направено Министерството на българите зад граница, както имат другите държави и да има съответните дирекции или отдели в това министерство, които да се занимават с всички теми – и с образование, и с пропаганда, и с удостоверяване и така нататък, едно отделно министерство, както е в Гърция и както имат и други държави, като се отдели бюджетът, разхвърлян в момента между всички министерства за български дейности, да бъде в едно-единствено министерство, което целенасочено да работи във всички сфери с българите зад граница. Това е нашето виждане – на ВМРО, и тук колегите казаха, че са били над 4 милиона, а аз предполагам, че не са над 4 милиона българите зад граница, които са етнически българи и имат българско гражданство, а са много повече. С оглед на това само в Западните Балкани ако изчислим това, което знаем от историческите факти, етническите българи трябва да са над 2,5 милиона, само в Западните Балкани. А да не говорим за Украйна, Молдова и всички други. Или една Румъния, в която и в момента, ако изчислите селата там, които се знае, че са български и говорят на днешен български, са поне половин милион. Така че българите зад граница са много повече и наистина българската държава трябва да се погрижи за нашите сънародници и да има едно министерство, в което всички дейности за българите зад граница, да бъдат събрани там и да има една обща политика, а не всяко министерство и институция да си води собствена политика и д аси взема собствени решения, когато касае българите зад граница. Благодаря.

ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Има резон определено в това, което казвате. Трудно бих се съгласил специално за функции, които например са предназначени за Министерството на образованието и науката, да бъдат делегирани и прехвърляни в агенция или Министерство за българите в чужбина, както го наричате. А принципно дали се нарича министерство или агенция, по-важни са функциите, които трябва да изпълнява и правомощията, които съответно са предоставени и делегирани и в бюджета за дадената структура.
Специално за образованието, което считам, че култура и образование са две основни неща, с които трябва да се занимават, по-скоро аз виждам ролята на Агенцията като роля на координатор в дейностите на отделните министерства. Все пак културата си е в областта на културата и тя си е за всички, не само за българите в чужбина – няма как да я прехвърлим тази дейност, а същото е и за образованието.
Заповядайте, господин Будинов.

ЮЛИАН АНГЕЛОВ: Господин Председател, аз слушах вашия съвет да черпим опит от другите държави, затова предложих това – да черпим опит от Унгария, където има точно такава структура и която разполага с 300 млн. евро и всички дейности, които касаят унгарците зад граница, те ги подпомагат, финансират и работят. Тоест, една Унгария е събрала това в една институция – и в образование, и в култура, и в удостоверения, и в абсолютно всичко, което касае унгарците зад граница. Послушах Вашия съвет и да видим какво правят другите държави какво правят, така че ни виждам защо това, което съм взел като мнение от Вас, ми противоречите?

ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Заповядайте!

ЕВГЕНИ БУДИНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Искам да обърна внимание, понеже всеки хвърля някакви цифри колко са българите в чужбина и някои казват 2 милиона, друг – 4 милиона, трети – 6 милиона, аз скоро бях в чужбина, на различни места съм ходил, там също имат проблем с преброяването и всеки казва различни цифри. Занимавайки се и с материала „Немили-недраги“, „Хъшове“, сме си говорили с режисьора и изчислихме, че ако се съберат всички четници – македонски, сръбски и български, трябваше отдавна да се освободим от османско иго. Мисълта ми е, че на Балканите нещата са малко така и може би трябва да се направи някакво преброяване и да се говори по-конкретно, защото всеки хвърля някакви цифри на ангро, а това нее съвсем сериозно. Може би, за да се реши този казус, който не е лек, да се започне от такива конкретни неща. Колко са българите в чужбина? Някой тук от Вас наистина може ли да отговори на този въпрос? (Реплики от народните представители от ОП.) Еднакъв ли е Вашият отговор? (Реплики.) Точно в тези нюанси… Просто обръщам внимание, че това е едно такова бъдещо преброяване или ако се направи нещо такова, би било много полезно. Благодаря.

ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Заповядайте, госпожо Милкова.

ЕМИЛИЯ СТАНЕВА-МИЛКОВА: Благодаря.
Господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми представители на Агенцията за българите в чужбина! Тук се чуха различни мнения, различни теми, очевидно е, че има проблем в законодателната база, за да функционира Агенцията нормално. Не бива да забравяме, че политиките за българите в чужбина в момента се делят между няколко министерства, за което стана дума – Министерство на културата отговаря за културно-информационни центрове, има културни центрове в различни страни, с които Министерството има партньорско отношение, има български училища към Министерството на образованието и науката. Ние се фокусирахме върху Агенцията в едната й дейност – издаване на документи за произход. В крайна сметка този процес на Агенцията е само едната страна. Там са и Министерството на вътрешните работи, Министерството на външните работи, Правосъдното министерството и на финала Вицепрезидентът.
Повдигна се и дебатът ще я има ли Агенцията, Министерство ли ще се създава, очевидно ние тук не можем да отговорим на този въпрос – мненията са различни, можем само да дадем някакви препоръки, но този дебат не е на дневен ред. На дневен ред в днешното ни заседание в крайна сметка е какви са дейностите за 2018 г. – за 2019 г. вече веднъж разгледахме и гласувахме бюджета на Агенцията, какво се очаква от нея от тук нататък.
На мен лично много ми допадна идеята на колегата Ангелов за работна група, която да даде различни предложения, свързани с промени в законодателството. Така че то да бъде действащо. Очевидно сега има административни спънки, които забавят процеса. Аргументите на различните страни имат своето основание, но трябва да се намери явно пътят, за да се случват нещата. Разбира се, една такава работна група трябва да е в тясно сътрудничество с Правната комисия – колегите биха могли да дадат полезни съвети. Така че аз се обръщам в подкрепа на това предложение – очевидно е, че до Нова година няма да се случи това, може наистина да инициираме такава работна група. Председателят, разбира се, трябва да си направи съответните проучвания и да се работи в тази посока, ако всички преценим, че са необходими промени в законодателството в посока да бъде по-действащо от гледна точка на оперативно решаване на тези различни казуси, защото очевидно са много.
По повод това, което каза колегата Будинов, наистина българската общност по света е много, да не забравяме, че в момента имаме едно ново поколение, което живее и работи по целия свят, така че тези хора също имат нужда от обгрижване от страна на България, а и от наше заявяване, тъй като на тези млади хора децата може би няма да знаят, че са и от български произход, а това е важно за нас като българи – да можем да ги привличаме с различни програми, с различни идеи, които да популяризират българщината по целия свят. Благодаря Ви.

ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Господин Владимиров, имате думата.

ДИМИТЪР ВЛАДИМИРОВ: Искам да допълня нещо, тъй като фокусът отиде изцяло към удостоверителната дейност, което е логично след последните събития. Но Агенцията, трябва да Ви уверя, работи доста активно с българските организации зад граница, недостатъчно активно, за съжаление, тъй като капацитетът на Агенцията е едва 25 човека заедно с ръководството. Като сметнете, че седем човека са общата администрация, останалите 15 човека са специализираната администрация, които трябва да обработват по 15 хиляди заявления за удостоверения. Трябва да обърна внимание и на над 1000 български организации зад граница. За миналата година Агенцията е осъществила редица десетки мероприятия с различни организации зад граница и с български организации с участието на българчета от чужбина. Само за тази година Агенцията е предоставила безвъзмездно материали, учебници, литература, символи на България на стойност 53 хил. 118 лв. на 73 културно-просветни организации на българи в чужбина, тоест на 73 организации ние сме попълнили тяхната културна и образователна дейност.
Искам също така да отбележа, че 20% от училищата на българите в чужбина не са обхванати от програмата към Министерството на образованието и науката и постановлението на МОН – двата инструмента за финансиране, и Агенцията ги подпомага активно с предоставяне на учебници и материали, за да могат те да имат един нормален учебен процес.
Агенцията като цяло участва при стимулиране на всички създадени нови училища зад граница, за да могат те да стъпят в началото на краката си, за да могат да кандидатстват в МОН по двата инструмента – по постановлението и по Програмата „Роден език и култура зад граница“. В началото на тази година, като процесът започна от миналата година, Агенцията отдели 10 хил. лв. за стартиране на училището в Скопие – първото неделно училище в Македония, съответно не мина съвсем безпрепятствено. Но Агенцията се стреми да отговори на очакванията на българските организации зад граница, което не е достатъчно като възможности, дори като кадрови потенциал и като финанси, разбира се, да може да обхване всичките над 1000 български организации зад граница. Знаете, доста са активни младите хора, много се пътува, с нашия паспорт вече се пътува навсякъде и се работи, и се установяват, затова ролята на българската държава трябва да е все по-активна и все по-адекватна на сегашното положение. Благодаря.

ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Благодаря, господин Владимиров.
Колеги, имате ли някакви допълнителни предложения?

РЕПЛИКА: Всичко е ясно.

ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Ако сме изчерпали темата по първа точка от дневния ред, предлагам да приключим по първа точка.

Преминаваме към втора точка от дневния ред:
РАЗНИ.
Колеги, има ли някакви предложения? Няма.
В такъв случай, колеги, закривам заседанието и Ви благодаря за присъствието.

.

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.