Home » Авторски страници, литература

Майка и мащеха

2018.05.14 Няма коментари

Илюстрация: Еklekti.com

.

Българийо, за тебе, мащехо и майко, плача.

Без татко – в Белене, без мама – на полето,

израснахме сами, почти сирачета,

подвластни на съдбата си проклета.

 

Кръв храчеше сестра ми по земята

и клатеха глави съседи скрито,

а аз от лоша кашлица се мятах

и болката разкъсваше гърдите.

 

Пораснахме без ласката най-проста,

прегръдката на майка непознали.

Завий ни, майко, с белите си кости,

когато залезът угасва ален.

 

Когато мръкне – гледаме небето,

там търсят свойте скъпи мъртви всички.

Върни се, мила майко, тук, където

останахме си две деца самички.

 

Летим към теб на Ангел на крилото,

света голям оглеждаме отгоре,

но нощем не заспиваме, защото

все чакаме вратата да отвориш.

 

Така живеем – две светулки в мрака,

не пречим тъмното света да скрива.

Луната стара всяка нощ ни чака

и утрото събуждаме щастливи.

 

Но даже в дните безнадеждно сиви,

в най-безнадеждните за нас години

все светъл, майко, пътят ни извива.

А мащехата е мираж в пустиня…

 

А ти, Родино, ти в кого си жива?

Във мащехата? В майката пресвята?

Проклет е, който пясъци полива

и гони невинните и непознати.

 

Магдалена Шумарова

—————————————————————————————————————————————————-

* Още от същата авторка – вж. тук и тук.

.

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.