Home » Авторски страници, литература

Безпътици, свили гнездо на ръба

2018.04.18 Няма коментари

ВИХРЕН МИХАЙЛОВ, из “ЗАНУЛЯВАНЕ”

(Издателско ателие Аб, София, 2015)

.

Едно докосване –
две бъзпътици, свили гнездо на ръба.

 

 

Съдбата – коледна елха.
Душата й дано се вмъкне
.             в кривото дърво на двора.

 

 

Улична лампа,
под нея листа,
прясно пропукващи,
а под тях – отлежала посока.

 

 

Две звездици,
.              сгушени в небесния кожух,
.                             предат бели облаци.

 

 

Неусетно, дълбоко
усукани нелепо на възли съмнение,
.                             на буци смирение,
плетем въжета от гняв.

 

 

В гнева на веждите ти мътни сенки
.                                         са свили гнезда,
а от косите ти капе нежност.

 

 

Попитах слънцето за любовта,
.                    луната го засенчи.
Попитах звездите за надеждата,
.                 облаците ги потулиха.
Попитах земята за корените
.               и тя ме пое в утробата си.
Тогава започнах от себе си.

.

.

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.