Не знам дали кметицата на „Младост” е виновна или невинна.
Знам със сигурност, че е много удобна жертва.
Понеже е „ничия”, няма кой да я пази.
Зловещо е в Територията.

Работех като журналист. Дойдоха промените и от редакцията ми възложиха да напиша за политзатворниците от лагерите на смъртта. Спомних си веднага за чичо Тодор и заминах към малкия град. Срещнах се с колегите от местния вестник и започнахме издирване. Не забравих и учителката по рисуване. Най-напред дойде информацията за нея. Изпратена в някакво далечно затънтено село, е била подложена на тормоз от местната управа и на подигравки от селяните. Не бе издържала и се беше хвърлила във водите на близката река. След лагера чичо Тодор бе отишъл да я търси, но научил само за тъжния й край.
Най-сетне разбрахме къде се намира и той. Колегите от градчето ми уредиха среща. Отидох в старческия дом в близко селце и седнах срещу него до масата в столовата. Бяхме само двамата. Обясних му коя съм, как сме ходили при него и ни е разказвал за любимите си книги, как ни е черпил с плодове от градината си… Смаленият старец срещу мен мълчеше, в угасналите му хлътнали очи не трепваше нищо.

Два големи фолклорни ансамбъла – благоевградският “ПИРИН”  и скопският “ТАНЕЦ” ще изнесат концерт заедно, на една сцена. Това ще се случи в Скопие на 25 април тази година, от 20 часа местно време, в сградата на Македонската опера и балет.