Home » Archive

Articles Archive for 28 април 2018

Авторски страници, българи зад граница »

[28 апр. 2018 | One Comment | ]

С две думи – вместо покана с определена дата в съда за съдебно разбирателство, по пощата получих съобщение, че глобата ми вече е платена!
Ето резонните ми въпроси:
1) Кой е платил вместо мен глобата?
2) Кога е била платена? Ако е била платена скоро след нарушението, не би трябвало да получа съобщение за глоба в края на м. март, а ако е платена след моя отговор за нейното оспорване, то кой е чакал толкова дълго, за да го направи?
3) Какво би се случило с парите ми, ако си бях платил глобата, вместо да я оспорвам? Щеше ли някой да ми върне парите и ако не, то къде биха отишли те в такъв случай?
4) Моят случай единичен и изолиран ли е, защото и преди повече от година, и преди месец ситуацията е подозрително сходна?

Авторски страници, литература »

[28 апр. 2018 | No Comment | ]

Един ден рибарите гледали неспокойни ту хоризонта, ту морето и техният усет им казвал, че ще има голяма буря, затова в този ден всички се отказали да влизат в морето за риба. Покрай тях минал бавно Филип, чул ги какво си говорят, но без да кажи дума, избутал старата си лодка във водата и, не обръщайки внимание на предупрежденията на колегите си, вдигнал платното и отплавал в открито море. След два часа брегът вече не се виждал, а морето станало по-тъмно и от гърбовете на дънните риби. Вълните ставали все по-големи, вятърът се усилвал, а в небето никъде не се виждала светла пролука. Филип знаел от опит, че това ще продължи и ще става все по-страшно, но не обръщал лодката към брега. Опитът му подсказвал , че най-късно след 2-3 часа лодката му няма да издържи напора на вълните и той най-после ще си отиде от този свят, където нищо мило не му останало…

Авторски страници »

[28 апр. 2018 | No Comment | ]

Обществото ни става все по-тъжно, все по-примирено, все по-страхливо.
Никой не смее да се обади, когато някой друг вдига шум, когато паркира като идиот и т.н.
Страхът е пропил цялата държава.
Едни се страхуват за хляба си, други да не ги набият, трети – да нямат проблеми със съседи, четвърти – да не се занимават с институции.
СТРАХ!
Понеже съм била твърде малка по времето на соца, не съм знаела за “Белене”, но никога не съм усетила близките ми около мен да се страхуват така, както сега. Не казвам, че при соца е било хубаво, но такъв страх, какъвто виждам сега, не съм виждала по-рано. Мутрите завладяха държавата. Институционалните мутри!

Авторски страници »

[28 апр. 2018 | 13 коментара | ]

Назми действително беше един много мъдър, чувствителен и толерантен човек, с отворени сетива и чисто сърце. Бил е студент в Русия, по-късно емигрант в САЩ, в щата Пенсилвания, 15 години. Бил е и в Англия и в Ирландия. Назми обичаше много Родопите, обичаше и Родината си; той ценеше много помашката култура и се опита да направи всичко по силите си не само за повдигане на себеоценката и самочувствието на помаците, за издирване на документи от миналото, но и за просвещението и добрите отношения между хората, независимо от техния произход и вяра. Обичаше и работата си в Института по розата и етеричномаслените култури в Казанлък, където работеше (Един материал, написан от него, свързан с този институт, е публикуван в нашето издание.) Назми се ядосваше се за това, че политиците в България нямат никаква социална чувствителност, че са се втурнали да богатеят и да крадат от труда и нещастието на обикновените хора. 
Редакционният език на нашето издание изказва искрени съболезнования на семейството му.