Интервю на Снежина Мечева
за предаването „Събота 150“ на БНР
Асоциацията на българските училища в чужбина сезира Европейския парламент с петиция, в която се настоява за издигане на статута на българския език и въвеждането му като матуритетен в страните от общността. Документът засега е „замразен“, понеже всяка страна е автономна по отношение на своята образователна политика и въвеждането на българския език като матуритетен би могло да стане по-скоро чрез двустранни договорености между България и други страни членки на ЕС. Българските евродепутати обаче са много активни и провеждат акции в своите фракции предложението за замразяването на тази петиция да не бъде гласувано и тя отново да бъде отворена.
Това е една от важните теми, за които говори на 29 юли в предаването „Събота 150“ на Българското национално радио Снежина Мечева, директор на Българското училище „Иван Станчов“ към Посолството ни в Лондон и говорител на АБУЧ. Делото за изгдигането на статута на българския език трябва да бъде подето на всички нива и да стане масово – казва още тя – да стане национална кауза. Г-жа Мечева се надява и, че този въпрос ще стане една от основните насоки на предстоящото българско председателство на Европейския съюз. И споменава за признаването на българския език, който влезе в програмата Печат за двуезичност в щата Илинойс и в други щати.
Аз съм 30 години в Лондон и съм свидетел на това през какво мина българското училище в чужбина – споделя още в ефира на БНР Снежина Мечева. Повече от 20 години ние не сме били подпомагани от никого, без никаква подкрепа от българската държава – нито финансова, нито морална. Трудностите бяха много големи. Това наложи ние да се обединим през 2007 г., различните директори и преподаватели в български училища зад граница, и да създадем нашата асоциация. Защото искахме да ни видят и да ни чуят, да се обърнат към нас не с гръб, а с лице. И това се случи. Само година след създаването на АБУЧ беше въведена програмата „Роден език и култура зад граница“, чрез която за първи път частично бяха финансирани българските училища в чужбина. Но това не бе достатъчно и ние продължихме да настояваме, защото децата в нашите училища се увеличаваха главоломно. Аз съм тръгнала с едно училище от 30-35 ученици. В един момент техният брой стана 100-150-200, наближава 300. Не може в такъв обем да се работи индивидуално. Трябваше държавата, още повече, че конституцията ни задължава – всеки български гражданин има право, но и задължение да овладява езика – и държавата трябва да предостави условията за това.
И затова едно от най-големите постижения беше, когато по времето на министър Сергей Игнатов, той разговаря с нас и каза: „Ние не можем да чакаме десетилетия новия закон за образованието. Ние трябва да направим нещо, така че вие да станете част от системата на българското образование“. И се въведе Постановление 334 на Министерски съвет, с което частично започнаха да се съфинансират българските училища зад граница. Частично, защото в една голяма част българските общности и българските училища в чужбина дофинансират своята издръжка. Но действително, след въвеждането на Постановление 334 на МС броят на училищата започна да се разраства. И това е необходимост, тъй като знаете колко голяма стана емиграцията. За съжаление България намялава по численост по този начин. Но ние, училищата, сме най-масовите организации на българите зад граница и ние държим тези български семейства, тези български деца, да продължат да бъдат българи.
Цялото интервю със Снежина Мечева може да се чуе в сайта на БНР.
.
