Home » Авторски страници, литература

Чиа Севиа

2017.07.23 Няма коментари

Разказ от Красимир Бачков

Илюстрация: pticavpolete.com

Илюстрация: Рticavpolete.com

.

– Слез от скалата, момиче! Ще се подхлъзнеш и после няма да можем да ти съберем кокалите в урвата!

– Ще сляза като ми се напее душата!

– Ще те напея аз, като грабна една сопа! Слизай, ти казвам!

– Няма да сляза!

– Ей, по-ината си от магаре! Не разбираш ли, че може да се претрепеш?

– Може, ама не може! Сега се зареждам, както се зарежда батерията на телефона ти. Като съм готова, сама ще сляза!

– И аз ще стоя тук, докато се нащурееш? Така ли?

– Никой не те кара да стоиш!

– Не ме карат, ама…! Ти като нямаш акъл, аз имам! Ще слезеш ли или да се обадя на горските?

– Ти не си ли от тях?

– Аз съм хижар!

– Ясно!

– Какво ти е ясно?

– Значи си див човек!

– Баба ти е дива на тебе!

– Аз нямам баба… нито дядо!

– А родителите ти ако разберат какви ги вършиш?

– И родители нямам!

– Е как така?

– Така! От детски дом съм. Захвърлили са ме от бебе и си нямам никого, освен магията!

– Хайде сега, магия! Тебе нещо те бият сачмите в главата, май?

– И другите така казват!

– Как се казваш?

– Чиа!

– Как?

– Чиа Севиа.

– Че това какво име е?

– Моето.

– Никой не се казва така!

– Никой, освен мен!

– Не ме будалкай, момиче! Няма такова име!

– Има, дивако!

– И не ме наричай дивак! Като гледам, от двама ни ти си доста по-дива!

– Затова съм дошла в планината! Да дивея, да се заредя, за да мога после да издържа в града!

– Виж, за града си права! И аз трудно издържам там. Затова се хванах хижар. Обаче с теб ще се забавя и няма да стигна навреме за хляба!

– Какъв хляб?

– Хляб като хляб! Пекат го на фурната долу в селото. От там зареждам хижата.

– На ръце ли го носиш?

– Глей, какви глупости говориш! Мога ли да нося двайсе хляба на ръце? Сивко ги носи.

– Конят ли е Сивко?

– Не е кон, а катър!

– Че каква е разликата?

– Конят може да има деца, а катърът не може!

– Чуй се, какви ги говориш! Деца могат да имат само хората! Конете си раждат кончета!

– Да, де!

***

– И сега, к’во прайме..? Докога ще клечиш на тая скала?

– Така не питаха ли катаджиите, като те хванат с превишена скорост?

– Брей, че си открехната, ама! Всичко знаеш, а?

– Нищо не знам, дивако!… Прощавай! Хижарю…! Аз затова идвам тук! Наоколо е пълно с магия и тя ми зарежда душата! Каквото не знам, не ме интересува! Това, което знам, понякога ми идва малко в повече! Аз съм си такава!

– Вярно, странна птица си!

– Не съм, но ако знаеш колко много искам да съм птица…! Да мога ей тъй да полетя…!

– Лапешки работи! На колко години си?

– На шестнадесет.

– Ставаш!

– За какво ставам?

– Амиии…! Вече си достатъчно голяма за туй-онуй!

– Мислиш, че ставам за леглото ли?

– Виж, как се сети! Доста си хубавка за от детски дом!

– Защо? В детските домове да няма само грозници?

– Абе не, ама…! Там повечето са циганета, а ти си бяла, хубавка…!

– Циганетата не са ли хора?

– Хора… за затвора! Само крадат и лъжат!

– Доколкото гледам и слушам по телевизията, те и политиците са същите!

– Вярно, права си!… А ти… правила ли си вече любов?

– Е, дойдохме си на думата, значи? Затова ли ми досаждаш вече цял час? Сваляш ме, а?

– Свалям те, трънки! Страх ме е, да не се претрепеш! Ако те оставя и си счупиш главата, нали ще се чувствам после зле?

– Защо ще се чувстваш зле? Та ти дори не ме познаваш!

– Обаче… вече те познавам! Казваш се Чиа, падаш си по красотите в планината и макар да те бие сачмата, си готина!

– Разбрах вече! Готина съм за кревата!

– Не само…! Харесваш ми такава, каквато си!

– Каква?

– Откачалка, каква…!

– Голям кавалер си! От устата ти само комплименти излизат!

– Не се впрягай, де! Какво очакваш от прост хижар? Но ти наистина ми харесваш!

– И като ти харесвам, какво си готов да направиш за мен?

– Амиии…! Не знам! Мога да ти намеря и скъсам истински еделвайс, например! Мога да те нося на ръце чак до хижата, ако пожелаеш…!

– А може ли да пояздя Сивко?

– Само слез и можеш да го яздиш, колкото искаш! И мен можеш да яздиш, ако речеш..!

– Тебе, ще видим! Но на Сивко със сигурност ще се кача! Никога не съм яздила кон! Това е едно от най-скъпите ми желания!

– Заедно с това да летиш?

– Да! Та кой не иска да лети?

– Аз, но като те гледам и мен започват да ме сърбят крилата! Ще слезеш ли най-после?

– Ей сега! Вече съм готова! Ще ми помогнеш ли?

– Внимателно, а като се смъкнеш от скалата, аз съм насреща! Може да ми имаш абсолютно доверие!

– За какво?

– За всичко! Хайде, скачай!

***

– Ей, ама ти…!

– Какво аз?

– Пусни ме, де! Какво ме сграбчи като мечка?

– Да не се пребиеш, те хванах! Много се бе засилила по стръмното!

– Добре, а сега ме пусни! Нали обеща да пояздя Сивко?

– Обещах, разбира се! Ей сега ще те пусна!

– Хижарю…! Дивако! Как се казваш?

– Дончо!

– Недей!

– Какво недей?

– Не ме пускай още! Така ми е хубаво!

– Добре, Чиа! Няма да те изпусна, за нищо на света, вярвай ми! Твоята магия ме хвана!

– Вярвам ти, защото с теб душата ми продължава да пее… Дончо!

– Чиа, истина ли е всичко това? Да не сънувам, а? Толкова е хубаво, че…!

– Сякаш летим, нали?

– Да, да…! С теб мога всичко! Дори да летя! А искаш ли…?

– Искам!

.

———————————————————————————————————————————————————————–

* Още от същия автор – вж. туктуктук,  тук и тук.

.

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.