Home » Авторски страници, българи зад граница

Всеки българин е нещастен по своему. Айде бе…

2017.04.03 Няма коментари
Spread the love

Да си нещастен, мизерен, потиснат, без надежда, без път, без подкрепа и да оцеляваш напук. Що за живот? Що за душевност? Не може това да бъде цяла една народопсихология – и все пак нерядко си мисля, че може и да е.

Прекалено често срещам подобен род мисли, писани или изказани от българи в България.

Както се изрази един мой приятел, български емигрант в Америка: “Ние, българите, сме толкова незначителна нация, толкова нищо не зависи от нас, че даже се гордеем с това.” Казал го на свои колеги – американци. Той обича да ги шокира със специфичния си северозападен хумор.

Един друг приятел, по време на кратък престой в Бългатия, поразен от настроенията на близките си там, ги попитал: “Вие как се борите с тази депресия?”

“Ами чрез апатия”  – му отвърнал някой, без много да се замисля.

В медицината има разбиране за депресия, която е достигнала такава дълбочина, че пациентът, макар и мислейки за самоубийство, просто няма сили да го извърши. Състояние на пълна апатия към околната среда, от която не чакаш вече нищо хубаво, а с лошото нямаш сили и желание да се пребориш.

Възможно ли е българският етнос в България да се намира в това състояние?

Преди ми се струваше, че това са само празни приказки на българските ми близки. Нали знаете как казват, че българинът обичал да се оплаква, за да не го урочасат.

Така де, но преди около десетина години забелязах намаление на оплакванията при разговори с близките в България. Тогава го възприех като положителен знак, а сега не знам дали това не е било първият признак на настъпващата апатия.

Изобщо, братя българи, тотално ми объркахте понятията. Наистина ли сте толкова мизерни или това е някакво ново, по-високо ниво на надпреварата “Кой от кой е по-зле”?

От апатия ли избрахте същите политици да ви крадат, като похарчихте на халос милиони, които нямате? Наистина ли сега ще позволите тези, които ви обират вече десетилетия, пак да ви седнат на вратовете, като междувременно ви вдигнат цените на всичко, просто ей така, за да ви докажат, че не само могат да се возят на вратовете ви, но и да се изпражняват върху вас?

Шейха на моретата. Илюстрация: znam.bg

Шейхът на моретата. Илюстрация: znam.bg

Знаете ли, има една история за Синбад Мореплавателя и Шейха на моретата. Този Шейх е едно гадно и хитро старче, което седи пред някой поток на някой далечен остров и чака. Рано или късно там идва човек – и ако той е много закъсал, то естествено търси подкрепа и поради това е склонен да помага на първия срещнат.

Виждайки седналия пред потока старец, който не продумва и дума, човекът решава, че старецът иска да мине на отсрещната страна, но се страхува от водата. Воден от желанието за социално общуване, човекът слага старчето на раменете си, за да го пренесе. Старецът се вкопчва във врата на човека с жилавите си като лоза крака и повече не слиза от раменете му. Той върши всички естествени потребности върху човека, а когато иска нещо, го удря изключително болезнено с петите си.

Опитните моряци разправяли, че е невъзможно да се измъкнеш жив из под краката на Шейха на моретата, но Синдбад е успял и после разказал за това на всички.

Не знам дали сте толкова зле или просто се правите. Иска ми се да мисля, че просто се правите, за да измамите Шейха, да приспите вниманието му и да го метнете от раменете си на земята. Само не забравяйте, когато го направите, да му строшите с един камък главата, както е сторил и Синдбад. Сторете това добро, за да не попадне някой друг в плен на това чудовище.

С обич към вас и с все по-малко разбиране, но все така искрено Ваш!

 

Виктор Емигранта

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.