Home » Авторски страници, политика

Мажоритарен избор и остракизъм в единна система

2017.02.14 Няма коментари
Spread the love

ОТЗОВАВАНЕ НА ДЕПУТАТИ – МЕХАНИЗЪМ, ПОЛЗИ, КАПАНИ

c5e7b8b0ca6c78345efefac6b4b39975_big

Референдумът на Слави Трифонов, в частта му, касаеща мажоритарния избор, продължава да предизвиква множество дискусии и спорове. Но никой досега не си направи труда да обясни на хората, независимо дали са гласували за или против мажоритарния избор, при какви условия той ще бъде полезен за гражданите и при какви условия би бил в ущърб на техните интереси. В резултат на това хората са напълно объркани. Нещо повече, след решението на Върховния административен съд, че референдумът няма задължителен характер, не знаем какъв миш-маш ще забъркат народните представители, въвеждайки мажоритарния вот. Най-вероятно ще бъде приет под форма, обслужваща техните интереси, замаскирана като изпълнение на гражданската воля. Именно затова си направих труда да поразсъждавам над темата.

red happy man hand up after selection

Мажоритарният избор и отзоваването на депутати са в полза на избирателите, само когато са взаимно свързани – в избирателна система, която интегрира и двете възможности. Това е така, защото мажоритарен избор без възможност за отзоваване би създал предпоставки депутатът да се поддаде на корупция, да започне да прокарва в парламента интересите не на избирателите, а на олигарси и корпоративни кръгове. Когато мажоритарно избраният депутат се отметне от обещанията си и излъже избирателите, при несъществуваща възможност да бъде отзован, той по нищо няма да се различава от досегашните безобразници, макар и избрани немажоритарно.

От друга страна, отзоваването на депутати при немажоритарна система, а при настоящата, би довело до следните абсурди:

Подписка за отзоваване на депутат да бъде организирана по инициатива на самата партия, с която е избран, а не от истинска гражданска инициатива. В този случай ще бъдат наказани „непослушните” депутати, а често именно те имат смелостта да се противопоставят на някои решения или в знак на несъгласие с провежданите политики да напуснат парламентарната група. При немажоритарен вот, когато един депутат е отзован, дори по волята на гражданите, на негово място влиза следващият от партийната листа, а не се прави нов избор за народен представител;

– Ще се стигне до това, че на мястото на отзования „непослушен” депутат ще дойде следващият в партийната листа, което по никакъв начин не устройва избирателите, защото следващият в листата ще изпълнява повелята на партийния си лидер, за да не последва съдбата на предходния си събрат. Иде да рече, че при сегашната система е възможно отзоваването да се превърне в подмяна на неудобните с удобни.

По тези причини мажоритарният избор и отзоваването трябва да се прилагат в единна система. Прилагани поотделно, те не само са вредни, но и биха довели избирателя до поредното разочарование. А с всяко разочарование ставаме все по-пасивни и обезверени. За да бъде полезна обаче тази симбиоза между двете, трябва да имаме 100 % мажоритарен избор. По-нататък в статията ще дам допълнителни разяснения.

Остракон за Темистокъл. Източник: Аncient.eu

Остракон за Темистокъл. Източник: Аncient.eu

В исторически план отзоваването е познато още от Древен Рим и Древна Гърция. За времето, в което Тиберий Гракх е в качеството си на народен трибун, той успява да се пребори за аграрен закон, с който се дава възможност на по-дребните земеделски стопани да обработват земеделска земя, предоставена от държавата. Тиберий предлага да се ограничи площта на земята, която може да се вземе под аренда от държавата, а всички земи, които са вече взети и надхвърлят площта, указана в новия закон, да бъдат върнати обратно на държавата, за да може тя да ги раздаде на онези, които нямат земя. Разбира се, в закона били предвидени и ограничения – държавата ти дава земя, но нямаш право да я продаваш или заменяш, както и плащаш за нея малък данък. С това предложение Тиберий Гракх разгневява едрите земевладелци. Историята на тази битка е дълга, но по-важното е, че когато среща отпор от страна на народните трибуни, които обслужват интересите на едрите земевладелци, Тиберий поставя въпроса дали народните трибуни действат в интерес на народа. Тогава, за първи път в римската история, е отзован от длъжност народният трибун Марк Октавий.

Типичен пример за несъвършенството на отзоваването, когато то не произтича пряко от народа, а е в ръцете на властимащите (както споменах и по-горе, при немажоритарна система всяка партия може да „спретне” на някой свой „непослушен” депутат отзоваване), е остракизмът в Древна Гърция. Макар да се е прилагал не по отношение на народни представители, а спрямо граждани с различна от общоприетата гражданска позиция, остракизмът е типичен пример за репресия, организирана с цел да се отстранят неудобните за властта елементи. Народното събрание на Атина всяка пролет е организирало гласуване: на глинени плочки, наречени „остракони”, са били изписвани имената на онези атински граждани, които е трябвало да бъдат прогонени от Атина за срок от десет години, като връщането им в този период се е наказвало със смърт. По този начин от Атина са изгонени множество образовани и способни хора, нарочени за „политически противници”, а вследствие на тази политическа чистка само за петдесет години приключва и „Златният век” на атинската култура.

Преди да дам пример за механизъм на отзоваване, ще направя няколко уточнения.

Народният представител може да действа по два начина: като императивен или чрез свободен мандат. Пример за императивен мандат е случаят с Тиберий Гракх и Марк Октавий, приведен по-горе. (Октавий е отзован, тъй като действа под диктовката на едрите земевладелци.)

Тиберий Гракх говори пред римляните. Източник: Volna.org

Тиберий Гракх говори пред римляните. Източник: Volna.org

По времето на социализма също действа императивният модел. Макар народните представители да имат по-голяма свобода в Народното събрание, те са длъжни да се отчитат пред избирателите, а избирателите от своя страна могат да им възлагат поръчения. Колкото и странно да ви се стори, но по времето на социализма възможността за отзоваване се проявява в Избирателния закон от 1973 г.* (обнародван в „Държавен вестник”, бр. 54 от 10 юли 1973 г.), където са регламентирани условията, при които може да се поиска отзоваването на народен представител:

Чл. 81. Народните представители и съветниците могат да бъдат отзовани преди срока, за който са избрани, когато:
1) изменят на идеите и програмата, в името на които са избрани;
2) систематически не изпълняват своите задължения;
3) имат други прояви, несъвместими с високото звание на народен представител или съветник.

Чл. 82. (1) Партийните и другите обществени организации и избирателите могат да правят мотивирано предложение за отзоваване.
(2) Предложението за отзоваване на народен представител се прави чрез централните ръководства на партийните и другите обществени организации, а за отзоваване на съветник – чрез окръжните ръководства.
(3) Предложение за отзоваване могат да правят най-малко 1/5 от избирателите в съответния избирателен район.

Чл. 84. (1) Съответните ръководства на партиите и другите обществени организации или избирателите от района, които са предложили отзоваването, разглеждат възраженията и вземат решение.
(2) Когато възраженията се счетат за неоснователни, всички материали по отзоваването се представят в Държавния съвет.
(3) Държавният съвет разглежда представените материали в двуседмичен срок и ако са спазени изискванията на закона, най-малко един месец преди това определя деня на гласуване на отзоваването, като уведомява незабавно народния представител или съветника за насроченото гласуване.

Чл. 85. Организациите и избирателите имат право да агитират за или против отзоваването на народния представител или съветника. Предложеният за отзоваване народен представител или съветник има право да излага пред избирателите своите съображения относно мотивите за отзоваване.

Чл. 86. Гласуването за или против отзоваване е тайно.

Чл. 87. Организирането и произвеждането на гласуването се извършват от районната и секционните избирателни комисии.

Чл. 88. Гласуването се извършва от 7,00 до 18,00 часа по избирателния списък за последните общи избори.

Чл. 89. (1) Гласуването се извършва с два вида бюлетини с различни цветове и текст: “За отзоваването” и “Против отзоваването”.
(2) При гласуването избирателите поставят в плика една от бюлетините.

След буржоазните революции императивният мандат остава в историята и се създава свободният мандат, с който народният представител е независим от избирателите. За първи път свободният мандат е разписан във френската Конституция от 1791 г. В нея депутатът, получил мандат от своите избиратели, е обявен за представител на нацията и поради това той не може да получава поръчения от своите избиратели, както при императивния мандат. **

Но, както посочих в началото на статията, и при свободния мандат депутатът не е изцяло независим. Той е подчинен на партията, която го е издигнала, и е длъжен да се съобразява с нейните решения. Независимо че в Конституцията ни е записано, че народният представител гласува по съвест и убеждение, на практика той не може да избяга от партийната повеля или, ако го направи и се противопостави, бива заклеймен и отлюспен. Не е никак трудно от страна на партията да организира сред своите членове отзоваване на „непослушния”.

655-402-narodno-sybranie-parlament-ns

Какво обаче излиза от казаното дотук? От една страна, мажоритарният вот като изолирана промяна и без система на отзоваване би довел до връщането на стария императивен мандат, при който шепа олигарси чрез манипулиране на избори и купуване на гласове ще вкарат в парламента свои представители и ще определят поведението и действията им там. От друга страна, отзоваването без мажоритарен избор ще доведе до репресии и прогонване от парламента на читавите и честни народни избраници, които са имали смелостта да се опълчат на решенията на партията или коалицията, която ги е издигнала и вкарала в парламента, след което ще бъдат заменени с послушковци, и всичко това замаскирано като „отзоваване”.

Ето защо избирателите са напълно объркани. Предлагат им поотделно частите на едно цяло и хората виждат недостатъците на частите, но не виждат предимствата на цялото.

Какъв е все пак механизмът на отзоваване?

На първо място, за отзоваването на народен представител е необходимо определен процент (този процент трябва да се определи и разпише изрично в съответните нормативни актове) от гласоподавателите на района, в който е избран депутатът, да съберат подписи. В подписката е добре да се посочат аргументите, с които се иска отстраняването на депутата. Например възникнал конфликт на интереси, системно неявяване на работа и др.

(Подчертавам изрично, че ако отзоваването не е на мажоритарно избран народен представител, а се прави при сегашната система, е твърде възможно като аргумент за отзоваването да се посочи, че той е напуснал парламентарната си група. Както вече обясних, такова отзоваване е по силите и на самата парламентарна партия и би представлявало репресия..
Също така според мен няма логика да се иска отзоваване, ако е внесен обвинителен акт в съда срещу депутат, тъй като той е невинен, докато не получи осъдителна присъда. Но това е по-скоро тема за юристите.)

След събирането на определения брой подписи, гражданите трябва да внесат подписката в Народното събрание. Проверяват се данните на подписалите се граждани чрез ГРАО. Когато се установи, че са спазени разпоредбите на закона, се насрочва гласуване в съответния избирателен район, на което гражданите решават дали депутатът да продължи работата си в парламента или да бъде отзован.

(Правилата за определяне на гражданския вот може да са различни, зависи кой вариант ще бъде приет. По този повод също се водят спорове: дали вотът да бъде един вид вот на доверие, т.е. да се вземе предвид избирателната квота за съответния район: ако е била например 1000 гласа, за да остане в парламента, депутатът трябва да събере поне 750 гласа при новото гласуване. Без значение, че срещу него могат да гласуват многократно повече. Други пък предлагат да се вземат предвид всички гласове от съответния избирателен район. Въпрос на бъдещи дискусии и предложения, според мен.)

Следващият етап е на мястото на отзования народен представител да влезе нов. И тук идва един от най-важните въпроси, които засегнах и преди малко – дали на мястото на отзования ще влезе негов заместник от същата партия (следващият в партийната листа) или ще се проведе ново гласуване в избирателния район, ако има мажоритарна избирателна система? Затова е важно да правим разлика в ефекта на отзоваването – в първия случай партията вкарва следващия в списъка без да ни пита, а във втория случай гражданите на съответния район си избират мажоритарно нов представител, защото може изобщо да не харесват или да не искат посочения от партията.

В механизма на отзоваване трябва да залегнат някои условия, например след какъв период от време на работа в парламента може да бъде организирана гражданска инициатива за отзоваване на депутат (резонно е да се даде време на народния представител да поработи поне 6 месеца, за да се добие реално впечатление от работата му), с какви аргументи може да бъде поискано отзоваването му и какви са неприемливи и т.н. В някои кантони на Швейцария, в САЩ, Латвия, Великобритания съществува възможност за отзоваване заради несъгласие с политиката, провеждана от депутата. Въпреки че е доста субективно като понятие и противоречи на залегналия в Конституцията ни „свободен мандат” на народните представители, смятам, че не е невъзможно да се обсъди като вариант и да бъде прието като валиден аргумент за отзоваване.

На практика мажоритарният вот и отзоваването са вид референдуми. Съмнявам се депутатите да заложат в мажоритарната система и възможност за отзоваване. Най-вероятно ще сглобят някакво подобие на мажоритарен вот, колкото да отбият номера и да покажат, че все пак са се съобразили с избора на гражданите след инициативата на Слави Трифонов. По тази причина винаги съм твърдяла, че е безсмислено да се опитваме да правим референдуми по сегашния закон. Обичам обаче също да казвам, че няма невъзможни неща.

След като в Япония може с референдум да отзоват цял местен парламент по инициатива на 1/3 от избирателите, ние един депутат ли няма да можем да отзовем? Или да променим няколко закона?

В Швейцария действа смесен демократичен модел. Как изглежда отзоваването при такъв модел? Възможно ли е да се приложи у нас, независимо че България е с различно държавно устройство? Това може би ще е тема за следваща статия.
Истината според мен е някъде по средата – между императивния и свободния мандат. Може би вече се досещате…

 

Лидия Делирадева

———————————————————————————————————————————————————————

* ИЗБИРАТЕЛЕН ЗАКОН. Обн. ДВ. бр.54 от 10 юли 1973 г., попр. ДВ. бр.61 от 3 август 1973г., изм. ДВ. бр.88 от 6 ноември 1973 г., изм. ДВ. бр.22 от 16 март 1976 г., изм. ДВ. бр.97 от 12 декември 1978 г., попр. ДВ. бр.98 от 15 декември 1978 г., изм. ДВ. бр.91 от 19 ноември 1982 г., изм. ДВ. бр.98 от 18 декември 1987 г., изм. ДВ. бр.28 от 6 април 1990 г., изм. ДВ. бр.69 от 22 август 1991 г., отм. ДВ. бр.34 от 25 април 2000 г.  Отменен с член единствен, т. 1 на Закона за отменяне на закони и нормативни укази – ДВ, бр. 34 от 25 април 2000 г. Чл. 1-95. (Отм. – ДВ, бр. 28 от 1990 г. и бр. 69 от 1991 г.)

** http://www.bg-pravo.com/2014/02/8.html

.

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.