Home » българи зад граница, Избрано

Боряна Оберг: Дори Църквата да не бъде наградена, за спасяването на евреите ще се говори

2017.02.08 Няма коментари
Spread the love

В днешното време на конфликти светлите примери трябва да се награждават, казва шведският депутат от български произход в интервю за Българското национално радио.

Боряна Оберг. Снимка: Тoshev.blogspot.bg

Боряна Оберг. Снимка: Тoshev.blogspot.bg

В днешното време на конфликти светлите примери на хора и организации трябва да се пазят и почитат, и при възможност да се награждават. Така смята депутатът от шведския парламент Боряна Оберг, която внесе втора номинация за Нобелова награда за мир за Българската православна църква. На малко хора извън България е известна историята на спасяването на българските евреи и ролята на православната църква и за това геройство трябва да се говори, убедена е Оберг.

В интервю за предаването “Хоризонт до обед” тя посочи, че номинацията за Нобеловата награда е добър повод да се напомни за събитията от 1943 година:

“За съжаление Нобеловата награда не може да се дава посмъртно, иначе съм сигурна, че Димитър Пешев би я получил.

Надявам се моята номинация да събуди интерес, защото е необичайна, сподели Боряна Оберг и мотивира решението си отчасти с антисемитизма в Европа, който по думите й не само не е изкоренен, но и се разраства.”

Според Оберг, дори наградата да не отиде при българската църква, то ще бъде отбелязана постъпката, която отличава България от реакцията на всички останали, окупирани от Германия държави по онова време. Боряна Оберг живее в Швеция от 1990 година и се ангажира с политиката заради дълбоката си антипатия към комунизма. Става народен представител след 12-13 години партийна работа.

Благодарна е за тежките години в България, които са й помогнали да се изгради като личност и политик.

Лъчезар Тошев

Лъчезар Тошев. Снимка: БНР

Според Лъчезар Тошев, който през 2013 години първи номинира Българската православна църква за Нобеловата награда за мир, номинацията на Боряна Оберг е възможност да се организира по-широка кампания в скандинавските страни, която да популяризира спасяването на българските евреи.

“Всички тези събития са документирани и е достатъчно ние да ги направим достояние на целия свят, за да си даде сметка цялото човечество, че когато са застрашени правата на хора, независимо от техния етнос и вяра, те трябва да бъдат защитавани. И хората да имат кураж да ги защитават, дори когато трябва да се изправят пред някаква колективна лудост, която понякога обхваща общества и групи от хора, да кажеш “Не!”.

Двете мнения могат да се чуят в звуковите файлове в сайта на БНР тук.

—————————————-

ОЩЕ ПО ТЕМАТА ЗА СПАСЯВАНЕТО НА БЪЛГАРСКИТЕ ЕВРЕИ –

САМУЕЛ АРДИТИ:

“Ние бяхме спасени не от тези, които искаха да ни спасят, а от тези, които можехада ни спасят. Само царят можеше да се противопостави срещу Вермахта с 500 хиляди щика. За мое голямо съжаление, историята на спасяването на българските евреи е политизирана. Мненията на института „Яд Вашем” и Музея на Холокоста във Вашингтон са политически, а не исторически – те са много далече от истината. Моето мнение е, че в тези институти изследователите по история са само от крайната левица.

Да минем към ролята на Димитър Пешев в спасението на българските евреи. Отбелязахте в речта си: „На 9 март 1943 г. трябваше да започне депортацията на 8000 евреи от България към лагерите на смъртта”. Напоследък изследвах автобиографията на Аврам Юда Алфаса, председател на еврейската консистория по това време. Той написа в своите спомени, че депортацията е била отложена рано сутринта в двореца под натиска на Митрополит Стефан. Пешев се съгласи да действа през късните часове следобед и едва само след като един член на делегацията от Кюстендил – Асен Сюйчмезов, започна да плаче пред него.

Пешев беше член на фракцията на мнозинството. Той водеше заседанията на Парламента, на които беше разгледан законопроектът ЗЗН. Наистина Пешев беше бламиран от поста си на подпредседател на Народното събрание, но животът не му беше в опасност. След 9.9.1944 той беше изправен като подсъдим пред така наречения „народен съд”. Той помоли двама адвокати евреи комунисти да го защитят. Те отказаха и само третият евреин – ционист – Йосиф Яшаров го изкара „евтино” – само на 15 години строг тъмничен затвор. След като Пешев получи амнистия, властите му реквизираха апартамента и му отнеха правото да работи като адвокат.

Димитър Пешев стигна до просешка тояга. Негови лични приятели евреи, които живееха вече в Израел, му пращаха всеки месец по 40 щ. д. да си купи самун хляб и буца сирене и да не умре от глад. От „Яд Вашем” изчакаха „да хвърли топа“ и го „възнаградиха“ посмъртно с титлата „Праведник” четири месеца след неговата смърт. Изследователите по история от лявото пространство силно преувеличиха ролята на Пешев в спасяването на българските евреи.

Всеки нормален човек разбира много добре, че народът не можеше да бъде юридическо тяло и освен да помага и във всекидневния живот на евреите, не можеше да стори нещо по-оперативно. Цар Борис Трети беше сам по себе си изпълнителната власт в България. За да се фалшифицира историята, трябваше да се измисли някоя друга личност, която да е спасила евреите – и за тази личност бе избран Димитър Пешев. Но той беше представител на законодателната власт и не можеше да помръдне нито един войник, нито един полицай или агент. Крайното ми заключение е, че Пешев протестира – но царят извърши спасяването.”

Из https://www.eurochicago.com/2016/08/samuil-arditi-kam-prezidenta/

август 2016 г.

.

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.