Home » Авторски страници, политика

Прав ли беше Тило Сарацин?

2017.01.11 Няма коментари
Spread the love

През повече от шест години излезе книгата на Тило Сарацин (Thilo Sarrazin) “Германия се самоликвидира”. (Thilo Sarrazin, Deutschland schafft sich ab: Wie wir unser Land aufs Spiel setzen, DVA Sachbuch, München, 2010.) Това се случи доста преди огромните бежански потоци, стигнали до тази страна в последните 1-2 години. Какви тези защитаваше Сарацин в “Германия се самоликвидира”?

Ето част от това, което пише за тази книга през 2012 г. сп. “Геолопитика“:

Корица на книгата на Сарацин "Германия се самоликвидира". Източник: de.wikipedia.org

Корица на книгата на Сарацин “Германия се самоликвидира”. Източник: de.wikipedia.org

“Според Сарацин, и през следващите 100 години националните държави в Европа ще продължат да съществуват. Изключение няма да прави и Германия. Поради демографското застаряване и ниската раждаемост на германската нация както и заради преобладаващата мюсюлманска религиозна принадлежност на имигрантите в страната може обаче да се окаже, че в края на посочения период, територията, очертана от сегашните  германски държавни граници ще бъде населена с „35 млн мюсюлмани и 20 млн германци” (с.360).

Въпросът каква ще бъде националната идентичност на бъдещите германски граждани подтиква Тило Сарацин към анализ на интеграцията на мюсюлманското малцинство в Германия. Според него е неоспорим изводът, че тази миграция, наброяваща около 3,5 млн души, и в трето поколение не е съпричастна към ценностите на германското общество, както и, че е изключително нисък процентът на завършилите средно образование нейни представители, което пък се дължи най-вече на слабото владеене на немски език. Мюсюлманските общности в Германия – турската и тези от Близкия и Средния Изток, живеят в „гета”, т.е. в отделни райони, като например „Ной Кьолн” в Берлин, сляпо се придържат към традициите и обичаите си, гледат и слушат предимно телевизионни канали на майчиния си език, в домашна обстановка разговарят на майчин език и сключват бракове само в границите на своя етнос.

За разлика от мюсюлманските  общности, миграцията от Средна и Източна Европа, и бившия СССР, след 1989, наброяваща също около 3,5 млн, а преди това и тази от Западна Европа – от Италия, Португалия, Испания, няма проблем с овладяването на немския език и се приобщава безпроблемно към ценностите на германското общество. Освен това нейните представители обикновено напускат Германия след определен период от време и се завръщат в родината си – такъв модел на поведение демонстрират най-вече испанците и португалците.

Втората причина, мотивирала написването на книгата, според Сарацин, е тревогата за интелектуалното бъдеще на германската нация. Ако до средата на ХХ век Германия е водеща, по показателя „интелигентност на нацията”, в света, днес тя  изостава по този показател. Процесът се дължи на спадащата интелигентност на германските граждани, в тяхната съвкупност, определяна като ”германски народ”. Досегашната емиграция в Германия „подсилва” най-вече „работническите слоеве” на обществото, а не интелектуалния му елит.

Начини за овладяване на  ситуацията

Според Тило Сарацин, имигрантите в Германия, за разлика от тези в Канада и САЩ, са „имигранти за социална помощ”. Широкият спектър на покритие и размерът на отпусканите помощи от германската „социална държава” е причина за мощния имигрантски наплив в страната. Затова той смята, че тенденцията трябва да се „преобърне”, т.е. да се ревизират социалните програми, осигуряващи в Германия например на семейство от двама безработни и едно дете сумата 1400 евро месечен доход, извън помощите, отпускани за наем на жилище, отопление, електричество и т.н. Тило Сарацин подчертава, че принципът, върху който е изградена германската „социална държава” – всеки германски гражданин месечно трябва да разполага със сума, равняваща се поне на 60% от средностатистическия доход в държавата (с.370), прокарва и формира чувство за „прекалено обгрижване”, т.е. пълна осигуреност на получателите (т.е. имигрантите) без да е необходимо те да се трудят. Той обаче не допринася и не подкрепя създаването на обществено богатство с високо качество, дори ако някои емигранти работят на „черно” допълнително.

Друг проблем е застаряването на германската нация – според изчисленията, през 2050, средната възраст на населението в Германия ще бъде 52 години, срещу 47 години за Европейския съюз, и желанието на бъдещите германски пенсионери  да поддържат достигнатия жизнен стандарт от дядовците им, включително и високата социална осигуреност, ще наложат на държавата екстензивното решение годишно да приема 110 000 мигранти. Отрицателните последици обаче за германската нация от тази стратегия, в интелектуален план, ще се мултиплицират. Още повече, че социалният мониторинг набелязва мюсюлманската емиграция като носител на висок криминалитет, тероризъм и насилие в обществото. Поради това, Сарацин твърди, че е необходимо да се преосмисли действащата най-вече от две десетилетия насам „либерална и комунистическа” политическа стратегия за изграждане на „мултикултуралистично общество” в Германия. Шегата, че от лозунга”мулти-култи” т.е. мултикултуралистично общество, е останала само частта „мулти”, съсредоточава вниманието на автора върху съществуването на „паралелни общества” в държавата. Според него, тази „двойнственост” затруднява не само разбирането, но и разбирателството между коренния германски етнос и имиграционните групи.”

Тило Сарацин. Снимка: de.wikipedia.org

Тило Сарацин. Източник: de.wikipedia.org

Тило Сарацин е роден през 1945 г. в гр. Гера. Потомствен немски интелектуалец. Защитил е докторат по икономика в университета в Бон. Автор е на повече от 10 книги, сред които е и “Германия се самоликвидира”, предизвикала скандал след излизането си. От 1973 г. до 1974 г. Сарацин работи за фондация „Фридрих Еберт”(Friedrich Ebert), като по-късно става член на Социалдемократическата партия. От 2000 до 2001 г. заема ръководен пост в германските железници (Deutsche Bahn AG). От 2002 г. до 2009 г. е сенатор по въпросите на финансите в Берлинския сенат. По време на неговото управление – през 2007 г., за първи път в историята на Берлин се натрупва излишък от 80 млн. евро. От 2009 г. Сарацин става зам.-управител на Немската централна банка (Deutschen Bundesbank). От ръководството й често го критикуват за негови изказвания в пресата, насочени срещу имигрантите от арабски и турски произход. Когато в края на август 2012 г. излиза „Германия се самоликвидира”, от банката го обвиняват, че с провокативните си и дискриминационни изказвания накърнява престижа на институцията. Така през 2010 г. Сарацин напуска ръководството на Дойче Банк.

“Германия се самоликвидира” и въобще възгледите на Тило Сарацин му струват много. Но дали проблемът е бил в него или в процеси и обстоятелства, които други не са искали да видят, вероятно е реторичен въпрос.

.

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.