Home » Авторски страници, политика

Мая Манолова: Проектът, който внесох, е законодателен превод на вота на референдума

2016.11.24 Един коментар

Националният омбудсман на Р. България пред Еврочикаго

eurochicago_ss084– Г-жо Манолова, потърсиха ли Ви отнякъде за този законопроект за изменение на Изборния кодекс, който внесохте в парламента, обърна ли се някой към Вас за помощ?

– Законопроектът, който внесох, е в изпълнение на заявената воля от над 2 млн. и 500 хиляди български граждани, които гласуваха за смяна на пропорционалната избирателна система с мажоритарна. Малко не достигна на референдума да бъде задължителен, 12 хиляди гласа, но предвид огромното участие – над 3 млн. и половина български граждани, и огромната подкрепа и за трите въпроса – над 2 млн. и половина за всеки въпрос, аз смятам, че този референдум е задължителен за институциите и за политиците. Така че мой ангажимент като омбудсман, който защитава правата на българските граждани, включително техните граждански и политически права, беше да защитя заявената воля на референдума.

– Т.е. Вие смятате това като свой дълг и Вие сте го изпълнили.

– Да, смятам това като свой дълг. Освен това, по време на моите непрекъснати обиколки из страната – аз имам мининум веднъж-два пъти, понякога и три пъти изнесени приемни в България – хората много остро поставяха въпроса, че са гласували на референдума и очакват не просто промени в законодателството, а смяна на системата. Предвид и факта, че политиците заявиха, че нямат време да напишат този закон, защото приемат бюджета, имат и други важни ангажименти, аз реших да подпомогна работата на Народното събрание и да им представя законопроект, който да послужи за основа на тяхното обсъждание. Това не пречи партиите също да внесат свои законопроекти. Напротив, по-добре е, ако има дебат между различни текстове. Аз не съм автор на този законопроект. Този законопроект е законодателен превод на гласуването на над 2 млн. и 500 хиляди български граждани с “да” на въпроса “Искате ли мажоритарен избор за депутати на два тура с абсолютно мнозинство”. Нищо повече и нищо по-малко.

– Да. Но има един такъв момент, че в законопроекта никъде не се споменава кои български граждани зад граница имат право да се кандидатират. Т.е. не е запизано изрично дали българин с двойно гражданство може да се кандидатира за депутат.

– Не сме поставяли такива ограничения. Но с този законопроект за първи път се предлага да има избирателни райони, за които българите в чужбина да издигат свои кандидати и да гласуват за тях.

– Да, но в Конституцията пише, че само български, не и двойни граждани могат да се кандидатират. Т.е. ограничението за двойни граждани остава в сила.

– Ами това е текст в Конституцията, за който Вие много добре разбирате, че няма как да бъде променен със закон. Тук са необходими промени в Конституцията. Аз съм готова да внеса такива предложения, ако е необходимо.

– А по какъв начин би се разбрало, при сегашната конституционна наредба, че един български гражданин има и друго гражданство? Защото има изказвани съмнения, че и досега е имало депутати и министри, които са граждани и на други държави.

– Всеки кандидат за народен представител попълва декларация, когато участва в избори, че отговаря на изискванията. За декларирането на неверни данни деклараторът си носи съответната отговорност.

– Бяха Ви упрекнали, че в референдума става дума за абсолютно мнозинство, а пък Вие сте го направили с обикновено. Чули ли сте тази забележка?

– Всеки, който е прочел текстовете, се е убедил, че това не е така. Абсолютно мнозинство означава 50 плюс 1 процент от действителните гласове.

– А не, че трябва да са гласували 50 процента и т.н.?

– Ами при това състояние на избирателните списъци, което е известно на всички, това биха били доста несправедливи изисквания и влизане в хипотеза да няма избран народен представител и след няколко тура. Знаете много добре, че в списъците в България фигурират всички български граждани, които имат постоянен адрес на територията на страната. Така че, спазили сме – абсолютно мнозинство 50 плюс 1 процент от действителните гласове.

– Вие ще настоявате ли тези промени да се приемат преди предстоящите предсрочни избори?

– Аз ги предложих, пък депутатите кога ще ги приемат, това е тяхно право и тяхна отговорност. Това не е моя отговорност, аз моята работа съм я свършила. Но що се отнася до избирателната система, вече няма значение какво смятам аз, какво смятате Вие, какво смята ГЕРБ, БСП или някой партиен лидер. Или някой анализатор, или някой експерт. Българските граждани се произнесоха. Референдумите не са скъпа социология. Референдумите са форма за гражданите да кажат какво искат, каква е тяхната воля. Тази воля не е пожелание. Съмненията, мненията “за” и “против” трябваше да бъдат казани преди референдума. Извинявайте, но една година се събираха подписи за тези въпроси. И тогава никой от политиците не гъкна, никой нямаше нищо против. Основните партии не се ангажираха в информационната кампания да агитират “за” или “против”. Аз имам десетки интервюта, в които ги призовавах да се включат в обсъждането. Те не го направиха.

– Да, така е, те се опитаха да неглижират референдума. А какво мислите за квадратчето “Не подкрепям никого”?

– Аз не съм била в парламента, когато обсъждаха това квадратче. И аз съм предлагала подобна опция преди време, докато бях депутат. Но сега не съм била в парламента, когато депутатите го обсъждаха. Те си го въведоха сега по този начин, както им е удобно, както им излиза сметката. Или по-точно, както си мислят, че им излиза.

– А не смятате ли, че броят на депутатите трябва да се редуцира съобразно процента на тези, които са избрали опцията “Не подкрепям никого?”

– За това е нужна промяна в Конституцията, няма как.

– Но като излезе от парламента независим депутат, броят не е вече 240. Конституцията позволява това.

– То много неща могат да се направят. Но това, което съм направила с този законопроект, е това, което се гласува на референдума.

– Действително много неща могат да се направят, но не се правят. Аз имам предложение, породено от това, че много слабо познаваме хората в политиката. Ето вероятно и Вие, и 99% от избирателите не знаят кой е бил дядото на Бойко Борисов и кой – на Цецка Цачева.

– Не мисля, че това е толкова важно – на кого какъв е бил дядото.

– Дори и да се съглася с Вас, остават други критерии. Сега преди изборите четирима кандидат-президенти се явиха на предложените безплатни тестове за интелигентност на Менса – България и средноаритметичният им резултат бе по-нисък от 100 точки, което показва, че кандидатите за народни представители са с по-ниска интелигентност от тези, които ще представляват. Оказва се че, ние не знаем кого избираме.

– А Вие ми отговорете в коя държава депутатите минават през тестове? Нима при Вас, в САЩ, кандидатите Доналд Тръмп и Хилари Клинтън минаха през такива?

– Защо все трябва да чакаме другите! Още в древна Гърция, при Атинската демокрация, са се използвали избори чрез жребий, в които са участвали предварително подбрани кандидати – граждани.

– А каква е гаранцията, че един добър инженер например ще е добър държавник?

– Ето защо тестът не трябва да е само един. Кандидатът за депутат – бил той инженер или какъвто и да било друг, би трябвало да минава и през тест за определяне на личностни характеристики – защо, за да стане човек шофьор, трябва да мине през психотестове, а ако става депутат, това не е необходимо!

– В НС могат да бъдат внесени всякакви предложения, но в края на краищата депутатите ни решават, какво да се приеме. Ето сега и за мажоритарния вот, те трябва да решат.

 

——————————————————————————————-

* Интервюто взе Петър Стаматов по телефона от Чикаго, който благодари на г-жа Манолова, че стоически издържа при тази лоша връзка и бе любезна да отговори практически на всички поставени въпроси. Поради разпадането на връзката остана само един незададен въпрос – предвижда ли се процедура за отзоваване на депутатите, което след въвеждане на мажоритарен вот е вече напълно възможно?

.

One Comment »

  • Наблюдател said:

    Отговорът на М.Манолова на запитване на Еврочикаго:

    https://www.eurochicago.com/2016/11/otgovor-ot-ombudsmana/

    Ето и отговор на Цацаров:

    Четири дни след срещата на Слави Трифонов С ГЛАВНИЯ ПРОКУРОР Сотир Цацаров, на която водещият му предостави обемиста папка с изборни нарушения, свързани с референдума, от главна прокуратура изпратиха официален отговор. Документът е адресиран до Слави Трифонов в качеството му на председател и представляващ Инициативен комитет по Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, съобщиха от екипа на шоуто.

    Ето какво гласи отговорът на главния прокурор Сотир Цацаров:

    УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ТРИФОНОВ,
    По повод подаден от Вас сигнал /вх. № 3614/05.12.2016 г./ Ви уведомявам за следното:
    – Сигналът, ведно с приложенията към него, е изпратен по компетентност на Върховната административна прокуратура – на прокурорите, които участват в административните дела, образувани пред Върховния административен съд по жалби на Инициативния комитет срещу решения на ЦИК по резултатите от националния референдум. Изложените доводи в покрепа на тези жалби ще бъдат внимателно отчетени при формиране на позицията на представителите на прокуратурата.
    – На отделна проверка, в съответствие с правомощията на прокуратурата, ще бъдат подложени всички твърдения за допуснати нарушения при провеждане на референдума. Това обхваща както изложените факти в сигнала, така и тези, описани в множеството приложени жалби. Необходимо е да се отчита обаче, че единствено компетентен да се произнесе по въпроса за законността на резултатите от национален референдум е Върховният административен съд.
    Според обжалваното от Вас решение № 4000-НР/11.11.2016 г. на ЦИК, на 06.11.2016 г. 3 488 588 български граждани са гласували в референдума. На практика, това означава, че всички те са взели пряко участие в решаването на поставените три въпроса. Оказва се, че този брой е недостатъчен, за да са изпълнени изискванията на закона и да бъдат приети предложенията, предмет на допитване. Личното ми мнение е, че това не може да е оправданието, с което резултатите могат да бъдат подминати или забравени. Ако 2 509 864 българи с избирателни права подкрепят мажоритарен избор на народни представители с абсолютно мнозинство в два тура, значи е дошло време за промяна в изборните правила. Ако 2 516 791 граждани са казали „ДА” на това, държавната субсидия за политическите партии да се определя по правилото „един глас – един лев”, значи тази субсидия не може вече да е единадесет лева на действителен глас.
    Нещо повече, поставя се въпроса нужна ли е въобще такава субсидия за партиите от страна на държавата. В случая броят на участвалите в гласуването /близо 3,5 млн./ и броят на отговорилите с „ДА” /близо 2,5 млн./ сам по себе си прави резултатите от референдума задължителни за парламентарно представените партии и изисква съответни действия за осъществяването им. Признавам, че тези резултати – дори каквито са в обжалваното от Вас решение, заличиха изцяло скептичното ми по принцип отношение към тази форма на пряка демокрация. Със или без недостигащите според ЦИК 12 027 гласа, трите „ДА” станаха задължителни. Отричането на този извод, или дори само забавянето му за неопределено време означава игнориране на пряко изразена народна воля. Това, обаче, не би довело до нищо добро за държавата ни.

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.