Home » Archive

Articles Archive for 5 ноември 2016

Авторски страници, българи зад граница »

[5 ное. 2016 | No Comment | ]

В цитираната ал. 6 от чл.242а от Изборния кодекс все пак се съдържа изразът “пребиваващи извън страната”. И макар че не може да се каже, че този израз е особено точен, що се отнася до българските граждани, които не пребивават, а живеят в най-различни други страни по света, тази алинея означава, че българските граждани зад граница, които не гласуват на изборите утре за президент и вицепрезидент на Р. България, не могат да бъдат санкционирани за това, че не са гласували. Що се отнася до националния референдум, който ще проведе утре заедно с президентските избори, гласуването в него не е предвидено като задължително от законодателя.

Избрано »

[5 ное. 2016 | No Comment | ]

var pfHeaderTagline = ‘Днес е Архангелова задушница’;
var pfdisableClickToDel = 0;
var pfHideImages = 0;
var pfImageDisplayStyle = ‘center’;
var pfDisablePDF = 0;
var pfDisableEmail = 0;
var pfDisablePrint = 0;
var pfCustomCSS = ”;
var pfBtVersion=’1′;
(function(){var js, pf;pf = document.createElement(‘script’);
pf.type = ‘text/javascript’;
if(‘https:’ == document.location.protocol)
{js=’https://pf-cdn.printfriendly.com/ssl/main.js’}
else
{js=’http://cdn.printfriendly.com/printfriendly.js’}
pf.src=js;document.getElementsByTagName(‘head’)[0].appendChild(pf)})();

Днес 5 ноември е Архангелова (мъжка) задушница – една от трите задушници, които православните християни почитат всяка година. Тя се отбелязва в съботата преди празника на Св. Архангел Михаил, който се чества на 8 ноември.
На Архангелова задушница се раздават вино, варено жито, питки (или хляб), пилешко, агнешко или въобще месо, дребни сладки, бонбони, ябълки …

Авторски страници, литература »

[5 ное. 2016 | No Comment | ]

Под стрехи и провисени навред
се люшкат огърлици от сушелки.
Ухание на зрялост и на мед
полъхва от дървото с къснозрейки.

Авторски страници, българи зад граница »

[5 ное. 2016 | No Comment | ]

Тупна тъпан, писна гайда, изви се кавал, гъдулките заситниха, сцената се напълни с пъстри тракиийски багри и Загорчета, извиха се момински гласове – публиката не смееше да помръдне и следеше в благоговейна тишина разгръщащия се фолкорен сюжет на сцената. А тя се превръщаше в мегдан, седянка, на чешмата, до лозата, на нивата, където малките артисти пееха, играеха и свиреха. Потопиха се в спектакъла и той като вихър отнесе всички чак до Тракия – там, където слънцето грее най-топло, гроздето е най-сладко и момите и момците – златни! Децата сред публиката отмерваха ритми с ръчички и потропваха игриво, бащите подсвиркваха въодушевено, майките попяваха и отронваха по една сълза, публиката бе влязла в артистичното пространство и сцената бе навсякъде и за всеки – събуждане за усещането за това какво е българско!