Home » Archive

Articles Archive for 27 ноември 2016

Авторски страници, литература »

[27 ное. 2016 | No Comment | ]

Ех, какво знаеш ти за зеленото, бабке! Тръгнеш напролет през гората към Кюрум връх, а боровете над тебе са опънали снаги чак до небето. Стигнеш горе, селото цяло като на длан – едно село със сто къщи и сто моста. Свалиш си гуменките, грабнеш малката торбичка и пускаш в тънките бразди картофчетата. А те са дребнинки и лъскави като топчета. Под краката ти земята лека, лека… Стигнеш високото на нивата, погледнеш напред и погледът ти литва далече, далече. Плъзга се по върховете на боровете – чак до Малък Персенк. А дотам е все зелено. Зелено, та полудяло…
Баба Василики ме слуша и клати глава.
– Попей ми, копела! Иска да цува българско.