Илюстрация: Seebulgaria.net

.

Смълча се. Не прискърцват призори
забързани към нивите каручки.
А слънцето, и то застопори –
не бърза по баира да се спусне.

Долавя се прозрачна бледина –
във въздуха, по листите, в небето.
Лозниците отпуснали крила
без гроздове не са така напети.

Под стрехи и провисени навред
се люшкат огърлици от сушелки.
Ухание на зрялост и на мед
полъхва от дървото с къснозрейки.

Врабците, като топчета в прахта
отскачат и отлитат примирено.
Самотно ги замеря тъжен грак.
Прибавя се и къщното гълчене.

Невестите разгънали чеиз,
под есенното слънце го напичат.
Безветрено е и димът горчи.
Стариците зад хурките надничат.

Людмила Билярска

——————————————————————————————————————————————————–

* Още от същата авторка – вж. тук.

.