Home » Авторски страници, българи зад граница

Гражданство по кръв

2016.03.06 Няма коментари
AtanasovJ_008

Графика на в. “24 часа”

Всеки човек на този свят се ражда с НАСЛЕДСТВО. („Херитидж” се нарича една от най-мощните американски фондации.) Когато си отидат родителите, навсякъде по света, включително и в България, се попълва и подава декларация за наследници. Тя се издава въз основа на документа свидетелство за наследници, в който е отбелязано, че си син или дъщеря, или внук, или племенник…. на починалия. Този документ се прави в общината и регистъра по адреса на починалия за минути. По същия начин се вади документ за наследници по местоживеене на починали дядо, баба, прадеди и т.н.

Във всяка държава всеки новороден получава документ за гражданство – акт за раждане. Човек се ражда гражданин на своята държава, както и на държавата, в която е роден (тук вече има варианти в законодателството по света). Когато навърши пълнолетие, освен, че е неин гражданин, той става и неин поданик, защото започва да плаща подати, сиреч данъци. Върху труда, имотите и т.н. ПАСПОРТЪТ Е ДОКУМЕНТ НАЙ-НАПРЕД ЗА ГРАЖДАНСТВО и след това за поданство.

Една вметка. Едно от най-могъщите лобита в САЩ, второто мисля по сила, е гръцкото. И например български гражданин може да получи гръцки паспорт, ако представи в Гърция документ за наследник на човек (без значение грък или българин), който е роден и живял в Гърция, а после е емигрирал, уседнал и починал в България.

Българите, които живеят в Чикаго, имат пълното право да искат български паспорти за себе си и след това за своите деца само на основата на документа за наследството на кръвта – баща, дядо, прадядо… родени и починали в България. Всичките членове и членчета (последното може да се прочете и в циничен смисъл) в новите „закони” на България отнемат най-важното право на човека – наследството на кръвта. Закончетата за постоянен адрес или просто адрес в България са правени за най-различни хора – припомням си поне два случая – с Петър… какъв беше? Бояджиев май, кандидат за президент, и със Симеон Сакскобургготски, за да не могат те да се кандидатират за президентски пост и по-нататък за най-висшите етажите на властта.

С “гениалното решение” етнически българи или представящи се за такива, родени в други страни и станали български граждани впоследствие, да се водят на адрес в община „Средец” в София, се откри, впрочем, мощен лост за политически изборни далавери. Г-н Господин Господинов беше публикувал във Фейсбук списък по азбучен ред на избирателите от община „Средец”, в която реално живеят примерно 20 хиляди избиратели, а списъкът съдържаше три пъти повече имена, предимно с близкоизточни имена и фамилии. Списъкът беше направен точно на посочения принцип – тези хора нямат постоянен адрес никъде в България и затова са записани в община „Средец”.

Но философията и логиката на закона за гражданството и за документа, който го удостоверява – паспорта казват друго. Петър Иванов, роден в Чикаго, син на Иван Петров Иванов, роден в Тутракан и живял в София със софийско гражданство, емигрирал в Чикаго без останало материално наследство в България, син на Петър Иванов Петров Иванов, роден в Тутракан в България, е български гражданин. С български език, българско име и, ако щете, с православно вероизповедание по кръщелно свидетелство. Тоест – синът и внукът (по-нататък – при правнука може да се дава български паспорт с указ на държавния глава за принос към българската държава и държавност) на родения в България човек носят наследството си по кръв и така наследяват българското гражданство, все едно къде живеят. Имат правото на избор – с документа за наследници на българския дядо да си поискат български паспорт, или да не си го поискат и да си останат с паспорта на държавата, в която са родени и са нейни граждани. Но така се затрива корен, род, народ и държава.

Джон Атанасов е роден с български корен и си отива с него, нищо, че е роден в Америка, имал е американско поданство и гражданство, и е знаел няколко думи на родния език на баща си. Българите в Чикаго би трябвало да си искат български паспорти, без да има нужда от постоянен адрес в България, както е според последния вариант на Закона за гражданската регистрация, който вече създаде проблеми на хиляди български емигранти, живеещи отдавна извън Родината и нямащи постоянен адрес там. И в паспортите на българските емигранти – били те в Чикаго, в Прага или където и да било по света, които по една или друга причина вече нямат постоянен адрес в България, може да се изпише адреса в същия този град Чикаго или в Прага, или където и да живеят те по света, за да има как българските власти да се свързват с тях. Паспортите им спокойно могат да бъдат БЕЗСРОЧНИ, защото тези документи удостоверяват най-напред наследството и гражданството им по кръв, а след това и по избор, наред с второто гражданство. Данъчните системи достатъчно добре са изработени, за да си плаща данъкоплатецът съвестно данъците, включително и да се избягва двойното данъчно облагане, при условие че има мъдра държавна власт, а не банда кожодери, които се чудят откъде и как да смъкват едни пари от подмяна на личните документи, двойно данъчно облагане и куп още измислени закончета.

Електронно гласуване за българите в чужбина? Да, добре. Но какво да направи бедният гласоподавател, който има своя граждански и морален дълг да упражни правото си на избор, но от предложените физически лица и партийни листа не вижда нито един, на когото да връчи мандата на доверието си? В електронното гласуване ще има ли опцията „няма за кого да гласувам” – сиреч празната бяла бюлетина в урните? Защото да се налага да избираш от две или повече злини по-малката си е живо изнудване и нарушаване на гражданските права; освен това за следващите 4 или 5 години си налагаш да изпълняваш решенията на хора, на които не вярваш и за които знаеш, че ще работят срещу твоя национален, граждански и личен интерес.

Като се погледнат повече от четвърт век управленските реалности в България, се открива тенденцията да се приемат такива поправки и избирателни закони (кой и къде преди всеки избори приема нов избирателен закон?!), че потокът на гласовете да се централизира ако може все повече под управлението на определени структури в България, които са включени като изпълнители на волята на „управленците” във висшите етажи на властта. Има вече към милион и половина активни, работоспособни, предприемчиви, куражлии БЪЛГАРИ ПО СВЕТА. Ако активно ги прилапаме като електорат в „избирателната система” на българската „демокрация”, ще си легитимираме предварително спазарените изборни резултати – това може да е далаверата или мечтата на нашите „демократични управленци”, която не бива да позволяваме да се случва.

Пак идват избори. Българската общност в Чикаго ще бъде ухажвана, омайвана, кандърдисвана, примамвана от много партийни централи да гласува за тях. Хора, които в България вече нямат морален авторитет и политическият им „демократичен” потенциал е твърде спорен,  са се появили, гледам, и в Чикаго, чрез ефира на една местна телевизия, която се гледа и в София, с нов социален и политически проект. Те явно търсят доверието на българите в Чикаго, за да се продадат скъпо с гласовете на чикагските избиратели за поредната „управленска коалиция”. В такива случаи е добре да си припомним думите на Спасителя за истинските и за фалшивите пророци: “По делата им ще ги познаете”. Единственият компромис, който според мен българската общност в Чикаго би могла да направи, е – ще гласуваме – електронно или в изборни секции – за този, който гарантира безсрочните ни български паспорти по правото на наследството на кръвта, на произхода ни, за нас и за нашите деца, и с адресна регистрация там, където живеем. Двойното гражданство в България е гарантирано с основния закон на страната. Ако ни излъжат – ще потърсим отговорност и справедливост, най-малкото на следващите избори.

 

Таня Панова

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.