Никой не знае къде и как ще го отвее бурята на живота. Никой не иска да пада на колене пред живота, с когото сме препускали така славно, много пъти поваляни, но отново изправяни, устремени единствено напред и напред…
Но идва моментът и каруцата спира, конете са уморени, искат почивка, молят за пощада.

Много преписки се бавят и много хора с български произход, които са получили от ДАБЧ удостоверение за такъв произход, се оказват след това по една или друга причина отпаднали и получили отказ. Ето какво е написал един такъв македонски гражданин с българско съзнание, който е подал преди време документи за българско гражданство с голяма надежда и любов. Неговото писмо е качено на стената във Фейсбук на председателя на Българския културен клуб в Македония Лазар Младенов.

Марио Несторов (Mario Nestoroff) e роден на 21 август 1936 г. в гр. Лас Бреняс, провинция Чако, Аржентина. Родителите му са от български произход. Начално образование получава в Национално училище № 77 в Лас Бреняс. През 1950 г. постъпва в историческата гимназия „Хусто Хосе де Уркиса”, в гр. Консепсион дел Уругвай, провинция Ентре Риос. През 1954 г. стихотворението му „Като капка сън” печели първа награда в литературния конкурс, организиран от гимназията. През 1955 г. се установява в Буенос Айрес, където следва право, но не завършва следването си. В Националния литературен конкурс за 1960 г., организиран от столичния всекидневник „Кларин”, стихотворението му „Песен за Чако” печели първа награда. Член на журито, присъдило наградата на Несторов, е Хорхе Луис Борхес, заедно с Енрике Ларета, Фермин Естрела Гутиерес, Рикардо Молинари и Лисардо Сия.