Home » Авторски страници, българи зад граница, история

Българската общност в САЩ в началото на ХХ век

2016.03.24 Няма коментари
Spread the love

От началото на 2015 г. Регионален исторически музей – Велико Търново започна научно изследване „Българи във „Форд”. Целта е да бъдат открити българи, емигранти в САЩ, които са работили или работят сега в автомобилните заводи „Форд”. Събраната информация се обобщава от Емил Врежаков – уредник в отдел „Нова история”. За реализирането на идеята се разчита на наследници и близки на българи, работили в тази автомобилна компания, които да предоставят историите на хората, техни снимки и материали. Паралелно с това българската „следа” ще се проучва и в архивите на “Ford Motor Company”.

Хенри Форд с първата си кола 'Квадрициклет' (1896 г.)

Хенри Форд с първата си кола ‘Квадрициклет’ (1896 г.)

През първите години на двадесетото столетие много българи избират да потърсят препитание извън границите на България. Една от причините за това е, че жителите на малките населени места, особено тези, които са разположени в планинските райони, срещат повече икономически трудности от хората в големите градове. Това в известна степен се свързва с географските особености, тъй като живеещите в планинските селища и Предбалкана разполагат с по-малко земя, която могат да обработват. Значителна част от населението по тези места се сблъсква с различни предизвикателства, които не рядко водят до недоимък. Притиснати от обстоятелствата, много от тези хора отправят своя поглед към Новия свят.

Българи при пристигането им в Чикаго, преди да отпътуват към работните си места

Българи след пристигането им в Чикаго, преди да отпътуват към работните си места

На прелома между XIX-ти и ХХ-ти век – през 1900 г., управляващият по онова време български правителствен кабинет в София, решава да заздрави финансовото състояние на държавата, чрез замяната на поземления данък с омразния на българския народ натурален десятък, практикуван по време на властването на Османската империя над българските земи. Още докато протича предварителното обсъждане на законопроекта в Десетото Обикновено Народно събрание, на много места из цялата страна започва да се оформя движение, насочено срещу възстановяването на данъка от османско време. В районите на България, където селяните оказват най-активно съпротивление срещу връщането на десятъка, са изпратени войскови части, които да омиротворяват протестиращите и да следят за опазването на обществения ред. Целта на тези строги мерки, предприети от българското правителство, е да бъде предотвратено избухването на по-нататъшни размирици. Последвалите събития довеждат до прекратяване на движението срещу десятъка. В резултат на активната съпротива натуралния десятък е окончателно заменен с поземлен през 1901 г. Въпреки това, положението на малките земеделски производители по селата не успява да се подобри особено.

Всичко това довежда до създаване на условия за миграция. Още през първото десетилетие на ХХ-ти век, в районите на Централна Северна България започват да функционират специални агенции, чиито представители се ангажират с набирането на работници и изпращането им зад граница. Хиляди българи се възползват от възможността да заминат в чужбина, където упражнявайки занаят, да могат да спечелят пари за семействата си. Бъдещите емигранти са представители на населението предимно от планинските райони. Много млади мъже, въоръжени с ентусиазъм, провокирани от липсата на достатъчно земя за препитание, решават да поемат по нов път, който ги отвежда в Америка.

Сертификат от 1903 г., удостоверяващ, че Хенри Форд приитежава 255 дяла от компанията с негово име

Сертификат от 1903 г., удостоверяващ, че Хенри Форд притежава 255 дяла от компанията с неговото име

По това време САЩ изживяват икономически и индустриален подем. Периодът съвпада с пускането на първата поточна линия за производство на автомобили от американския бизнесмен и предприемач Хенри Форд и бързото му израстване на пазара. Бъдещите успехи на неговата автомобилна компания имат своята интересна предистория. След като през 1893 г. той построява първата си газолинова кола, група предприемачи организират на основата на неговото изобретение Детройтска автомобилна компания. В нея Хенри Форд става отговорен инженер и съдружник с ограничена отговорност. Не след дълго той разбира, че организираната по този начин компания не е място, където би могъл да разгърне и осъществи идеите си. През месец март 1902 г. той напуска дружеството и започва да работи сам в своя работилница за коли. През следващата 1903 г. амбициозният предприемач Хенри Форд основава свое предприятие, което носи неговото име и организира собствено автомобилно производство.

Успехът на автомобилна компания „Ford Motor Company”, по думите на нейния създател Хенри Форд, се дължи на факта, че той се стреми да увеличи колкото е възможно по-широко производството на своята продукция, като предлага възможно най-ниски цени на широкия потребител. Нещо повече – Хенри Форд предлага бързо и безплатно отстраняване на проблем, при появата на дефект в някой от продадените му автомобили. За разлика от него, другите автомобилни производители, които заработили по същото време, с цел да си осигурят допълнителна печалба, предлагат единствено скъпи части за ремонт. Едновременно с предлагането на ниски цени и високо качество на предоставяната услуга, Хенри Форд осигурява максимално възможна надница на работниците. Много българи, пропътували огромното разстояние от Източна Европа до САЩ, също дават своя принос към работата на автомобилния производител.

Животът на българите и техните биографии, които станаха известни по време на проучването, провеждано от Регионален исторически музей – Велико Търново, са изключително интересни, богати на преживявания, наситени с емоции, изпълнени с много трудности и изпитания на духа. Редовна е била практиката много българи, след пристигането си в САЩ, често да сменят работните си места, докато се установят за постоянно на подходяща работа. Сред сънародниците ни, заминали за САЩ, има хора, които са работили в автомобилна компания „Ford Motor Company” и едновременно с това са се занимавали с други дейности – членували са в български просветни общности, организирали са патриотични дружества за укрепване духа на българите в Северна Америка и дори са били част от американският политически живот. Близки на нашите сънародници, които са отпътували за Америка през първата половина на ХХ век, дават сведения и за българи, които са имали отношение към нелегалната търговия на алкохол по времето на сухия режим в САЩ.

Регионален исторически музей – Велико Търново ще бъде признателен на всички, които предоставят информация и съдействат за издирване на българи, работили във „Ford Motor Company”. Всеки, който желае да подкрепи историческото проучване и да се включи в научно-изследователската дейност, може да получи допълнителна информация, обръщайки се към музейните специалисти чрез електронната поща на музея [email protected], на електронната поща на историка Емил Врежаков – [email protected] или на адрес: Регионален исторически музей – Велико Търново 5000, ул. „Никола Пиколо” №6.

 

Емил Врежаков,

уредник в отдел „Нова история”
Регионален исторически музей – Велико Търново

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.