Home » Авторски страници, българи зад граница

Политическите парадокси в Босилеград

2016.01.17 Няма коментари
Spread the love

Под заглавие „Политическо напрежение в Босилеград – полицейски сили защитаваха общинарите“ сръбският вестник „Блиц“ в статията си от 15.01.2016 г. информира за протестното шествие, което местната организация на Сръбската напредна странка, под ръководството на г-жа Невенка Костадинова, проведе срещу пагубната политика и катастрофалните резултати от 15-годишното управление на кмета Владимир Захариев. Протестиращите искаха от Правителството на Сърбия да разпусне сегашното общинско ръководство и да заведе временни мерки, да смени кмета Владимир Захариев и командира на Полицейското управление в Босилеград Новица Стоянов.

Untitled8

Минавайки покрай паметника на Левски, шествието спря и отдаде почит на Апостола.

По същото време кметът на открито, пред общината, проведе заседание на Общинския съвет и събрание на своите привърженици. Поради рискове за сигурността на гражданите, от вътрешността на Сърбия пристигна взвод жандармерия за борба с масови безредици, който охраняваше двете групи и ги снимаше. Въпреки това, присъствието им бе изтълкувано и като опит за сплашване на опозицията в Босилеград. Нищо, че този път тя излезе под партийните знамена на премиера Вучич. По правило, жандармерия в Босилеград идва само на 19 февруари, когато се отдава почит на паметта на Левски.

Политическото напрежение в Босилеград нараства вследствие на тежкото социално-икономическо положение и неспособността или нежеланието на държавата да преразгледа резултатите от управлението на „вечния“ кмет Владимир Захариев, който изправи общината пред пълна катастрофа. Използвайки държавните субсидии и зависимостта на социално най-слабото население, той редовно манипулира изборите и си осигурява мандат след мандат. Още повече, през последните два мандата той злоупотреби и с помощта, която България оказва на своите сънародници в Босилеград в здравеопазването, образованието и българското гражданство, за да изнудва гласове на местните избори за себе си и сръбската националистическа партия ДСС, която вече няма парламентарно присъствие. Злоупотребявайки с ресурсите и на сръбската и на българската държава, Владимир Захариев се укрепи на власт и се превърна в едноличен диктатор, който, въпреки конфликта на интереси, едновременно управлява с общината и Националния съвет на българското малцинство в Сърбия. Този съвет, според сръбското законодателство, отговаря за образованието, информирането, културата и служебната употреба на българския език.

В началото на миналата година, Владимир Захариев се опита да употреби и българския премиер Бойко Борисов за да закрие КИЦ „Босилеград“ заради безкомпромисните му позиции срещу неговото управление. В следващите няколко месеца Захариев влезе в остър конфликт и с частния бизнес в Босилеград, който, опитвайки се да приватизира и да раздвижи парализираната икономика в Босилеград, може да предложи работа и да привлече част от хората, които сега живеят от социални подаяния, които разпределя кметът. Според сръбските медии, срещу кмета са образувани над 40 наказателни производства, а разни държавни контролни органи и инспектори непрекъснато сноват от Белград до Босилеград.

Интересно е, че в сръбските медии напрежението в Босилеград се обяснява по-скоро като партиен и личен конфликт между кмета и местните бизнесмени, отбягвайки тежките теми за социално-икономическо положение, застрашаващо общината с обезлюдяване и спазването на правата на българското малцинство. Недоумението идва и от идеологическата близост на двете партии, които сега си оспорват управлението – и двете принадлежат към консервативния сръбски национализъм. Парадоксално е, че и двете разчитат на българският бизнес да дойде в Босилеград и да осигури препитание на хората! През изминалите 15 години, Владимир Захариев не допусна външни инвеститори в Босилеград. В политически план особено яростно преследваше представителите на Демократичния съюз на българите с дежурните пропагандни клишета и обвинения в „сепаратизъм“. С това попречи на българите в Сърбия да се легитимират като самостоятелен политически субект, превръщайки ги и до днес в заложници на сръбските политически партии.

В медийното затъмнение, в което ги е поставил кметът, измъчените босилеградски граждани нямат време да мислят за подобни политически тънкости. Доведени до безизходица, те са готови, без да си правят илюзии, да застанат и под партийните знамена на Вучич и с дявола да се съюзят, стига той да ги избави от диктатурата на Захариев и да отприщи процеса на промените. Каквито и да са те. Едно е сигурно – социалното напрежение в Босилеград ще ескалира и ще се усложнява още повече, ако не се вземат спешни мерки. Организаторите на протестното шествие вярват, че под знамето на управляващата партия в Сърбия ще обезоръжат сръбската националистическа пропаганда и ще бъдат чути. Въпреки че този филм вече са го гледали. Захариев също беше част от управляващото мнозинство на предишния президент Воислав Кощуница. Сега отново Белград е на ход. Да се надяваме, че преговорите за членството в ЕС ще накарат сръбските управници да чуят и да се отзоват на писъците, които идват от Босилеград.

IMG_1822

Протестно шествие на българи под сръбски партийни знамена. Дали ще бъдат чути или ще бъдат употребени за партийни цели?

 

Иван Николов

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.