Home » Archive

Articles Archive for 10 януари 2016

Авторски страници, политика »

[10 ян. 2016 | No Comment | ]

Вземи парите за гласа си и се смири. Не пред Бога. Пред партията. Нейните пари хранят мишката в теб. Правят те сив. Възпитават те в мижитуркане.
Докато сивееш, ще имаш какво да ядеш. Но никога няма да видиш дъгата. Така са те закърмили със страх, че пропускаш цветовете на живота. Свикваш да ги няма и да вървиш в сивото óпипом, защото си затворил очи, срамувайки се от самия себе си. Защото си партиен член, който е назначен на работа, за да мълчи. Или си партиен член, който не вижда своето спасение в друго. Щом капе от партията, е добре. Всичко извън партията е опасност. А ти не обичаш да рискуваш. Обичаш сигурността.

Избрано »

[10 ян. 2016 | No Comment | ]

В Европа се появяват групи за защита срещу насилието над жени на фона на нарастващите свидетелства за сексуални посегателства над жени и момичета в новогодишната нощ в редица европейски градове.

Избрано »

[10 ян. 2016 | No Comment | ]

Армията от новинари в преобладаващата информационна верига е съставена от професионалисти, заплащани да разпространяват новините такива, каквито са от официалните източници, без да извършват никакъв контрол върху тях, приемайки, че вече е осъществен такъв. Журналистическата критика е използвана нарочно само когато трябва да се пропагандират официалните версии, предварително уточнени от управляващия апарат, за да се изкривят фактите и да се раздели населението в излишни битки между политическите фракции, подчинени на системата.

Авторски страници, литература »

[10 ян. 2016 | No Comment | ]

Изгорях, Божичко, изгорях – повтаряше си Деспина – изгорях и се затрих. Защо не се развиках, защо не избягах… че той вчера се ожени… – сърцето ù блъскаше лудо, коленете ù трепереха и тя разбра, че е настъпил часът ù. Нямаше да се отърве, нямаше да му избяга. Венчани или не – той щеше да е!
Венчаните мъже не ходеха по седенки. Деспина не отказваше да се повесели с дружките си и техните момци, но Черния от яд не се побираше в кожата си. Тя стоеше по цели вечери, често и по цели нощи, уж предяха или плетяха, но май гледаха само кой до кого ще седне и кой с коя да се закача… На Черния му чернееше пред очите – представяше си я там, в затоплената одая, сред другарките си, запретната по бели ръкави, топла и бяла, сочна като узряла праскова, а около нея ергените обикалят като песове с изплезени езици… и му идеше да убие някого. Няколко пъти се сби в кръчмата, налиташе така настървено, че по-старите мъже го привикаха отвън и му извиха ръцете.