Home » Авторски страници, литература

Крушата

2015.12.26 Няма коментари
Илюстрация: Violkavelikova.blogspot.bg

Илюстрация: Violkavelikova.blogspot.bg

.

Окръгли се Луната от любов
и легна тежко в клоните на крушата
сред двора ми, опоскан и суров,
от набези връз зелето и чушките.

А крушата, с пресъхналата гръд,
отдавна беше сборище на гарвани.
Откакто я удари страшен гръм
и злостно я пречупи като варварин.

Години не разпъпи ни цветче,
плътта ѝ се съсухри, стана ялова.
Повиках мъж, с топор да я сече,
дръвца да имам зиме за припалване.

Но може би, защото ми е жал,
че крушата садена е от дядо ми,
сред общото безумство и печал
реших да не добавям още ядове.

Оставих я да гние — за прахáн.
Но тази нощ Луната легна в клоните…
И крушата изгря. Като елха.
Звезди над нея обично се ронеха…

По изгрев, побеляла в дъхав цвят,
изпълваше прозореца ми пролетно.
Не знам за други круши в този свят,
но моята разцъфна срещу Коледа.

 

Цвета Иванова

———————————————————————————————————————————————-

* Още от същата авторка – вж. тук.

.

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.