Home » Авторски страници, българи зад граница, литература

Рождественска нощ

2015.12.26 Няма коментари

Калина Томова, Чикаго
25 декември 2015 г.
 

pic Rojdestvo

[email protected] Rozhdestvo.com

Рождественска нощ… Звездите слизат ниско, ниско. Земята блести.
Тъмнината светлее. Родил се е БОГ.

Тиха свята нощ… Домовете искрят – от светлини и надежда. Зад всеки прозорец се крие живот. Колкото хора, толкова съдби.
Светлината тича в украсите. Говори на своя език. За спасението и Спасителя. За вярата в доброто. За надеждата в идното. За любовта като същност.
Тишината си играе със светлината. Наднича в прозорците. В нечий живот. Ако вътре свети, отминава с усмивка. Ако е тъмно, шепти… Молитви. За светлина. За надежда. За живот и спасение.

[email protected] Rozhdestvo.com

Рождественска нощ… Звездите слизат ниско, ниско. Земята блести.
Тъмнината светлее. Родил се е БОГ.

Мигат, танцуват светлините пред къщата. А вътре, радостна детска глъчка. Елха до тавана пречупва цветните багри на малки парченца и ги потапя във възторжените очи на децата. Радостта тича из стаите. Усмивките също. Тишината доволна напуска дома…

☼ ☼

Светото семейство грее в искрите на малки прожектори в тревата отпред. По стените, като светулки, летят светлинки. Гирляндени лампички се спускат от челото на покрива. Зад прозореца, млада жена трапеза реди. Край нея усмихнат младеж гали с очи раменете й. Ръцете му поставят бутилка на масата. Виното грее в червени искри. Празнична музика танцува в пространството. Първа съвместна рождественска нощ! Любовта разтваря бели криле над главите им…

☼ ☼ ☼

Полутъмни прозорци. Самота е залостила входа. Няма кой да запали елхата. Даже няма елха. Нито празнични дрехи. Полупразна трапеза. Празни столове. Само телевизорът свети в опит да съживи светлината. Вместо бутилка с шампанско, шишенца с антидепресанти. Ръката посяга към тях. Прехвърля ги, поглажда ги с длан. А мислите летят като пуснати гълъби далече, далече. Към един друг свят. Към стари, отминали мигове. Празнични, светли…

☼ ☼ ☼ ☼

Тишината диша учестено. Зад този прозорец е светло, но болката се е настанила като неканен натрапник и налага каприза си. На масата стоят недокоснати ястия. Просто така, по традиция. Никой не посяга към тях. Тъжни са лицата на хората. В сумрака на другата стая, в постелята, лежи стара жена. Няма възраст за чувствата. За обичта към родител. Майчините очи са тъжни и пусти. Замъглени от болка. Прокрадва се страх, безнадеждност и тиха печал…

☼ ☼ ☼ ☼ ☼

Рояк светлини. Разноцветни надуваеми герои от приказки танцуват под напора на зимния вятър. Сякаш са живи, помахват с ръце, поклащат глави и разменят усмивки. На входа светлинна покана Welcome приканва тишината да влезе на пръсти. Дечица се врат под елхата, нетърпеливи да опипат кокетни пакети. Лампите светят. Ухае на печен сладкиш. Свещички плезят езици в опит да стопят тъгата в очите на домакинята. Нещо тежи на душата ѝ. Някой е вързал щастието и го стиска упорито в ръце. Дали ще успее да го отвърже? Да върне мира си? И съпруга, увлечен по друга жена?

[email protected]

Рождественска нощ… Звездите слизат ниско, ниско. Земята блести.
Тъмнината светлее. Родил се е БОГ.

В шума от възторзи и неподправена радост никой не чу тихите стъпки. Нито усети светлата длан, простряна над всички. Той се усмихна с най-чистата благост и разстла Своята мисъл над тях. Благослови ги с щастлив и хармоничен живот. И си тръгна…

☼ ☼

Двама влюбени надничаха в очите си над светлината от свещите. Чуха ли стъпки? Огледаха се. Но видяха единствено себе си. Доловиха звука от ритъма на сърцата си. Може би оттам бе усещането за нечие присъствие? А Той наблюдаваше и палеше огньове в очите им, галейки ги с дъха Си. Беше забавно и толкова лесно да обърнеш любовта в светлина! Има ли нещо по-красиво от чистата любов? Освен плода ѝ – дарен нов живот? Подари им плода. И си тръгна…

☼ ☼ ☼

По-бързо, по-бързо! Ръката отваря капачето. Спри я!… Влетя като празничен полъх в душата ѝ. Някакво странно трептене. Вибрация, отпускаща вкаменените чувства. Ключ към непозната врата, залостена в нея отдавна. Ръката отпусна скованите пръсти. Шишенцето тропна по масата. Някой я галеше нежно по главата. Затвори очи. Странно усещане… Топлота и уют. Непроизнесено обещание за сигурност. Цветни картини, рисуващи бъдеще. Сърцето затупа живо в гърдите. Какво се случи? Но защо е толкова тъмно? Бързо, светлините! Каква бъркотия. Даже няма елха. Нали има свещи? С пламък в ръка, притича през стаята. Въздухът светна. Спря телевизора. Пусна в уредбата музика. Гледаше празната стая, а не усещаше самота. Очите съзряха антидепресантите. Тайнствен импулс протегна ръката ѝ. Грабна шишенцата и се запъти към шкафа. Не този, в който обичайно стояха, а към другия, където изхвърляше ненужни отпадъци. Без угризения ги пусна и затвори капака. Дотук! Животът има и друго лице. Нима бе забравила? Почувства се като отключена врата, през която пусна душата си на свобода. Преди да излезе, Той отново я по погали главата. Беше спокоен и радостен за мира, който цареше там. Подари ѝ надеждата. И си тръгна…

☼ ☼ ☼ ☼

Тук нещата не са добри… В този пъстър живот има всичко. Както радост, така и печал. Но тази нощ е различна. На чудеса. Застанал до главата на старицата, се вслуша в учестеното дишане. Болестта бе превзела тялото и уморила душата ѝ. Чезнеше жаждата за живот, надвита от болката. Въпреки това, Той се усмихна. Неслучайно бе тук. Тишината в съседната стая продължаваше да тегне над приглушената светлина. И все пак, никой не чу лекото раздвижване откъм леглото. Отворила широко очи, възрастната жена гледаше недоумяващо. Питаше се дали не е вече в отвъдното. Но обстановката беше същата. Познатата стая, мебелите. Само болката я нямаше. Все едно никога не я е имало. Такава лекота усещаше в себе си, че се надигна, взирайки се в странния силует до себе си. Тялото се изпълни с непонятна сила, умът се проясни и възвърнал остротата си, проумя. Усмивка, подобно на коледна звезда, озари лицето ѝ. Нямаше смисъл да пита. Знаеше. Стана от леглото, събра ръце пред гърдите си и благоговено склони глава. Така я завариха близките, усетили непонятно раздвижване. Невярващо гледаха. После се втурнаха към нея. Никой не почувства лекия полъх, раздвижил въздуха като кратко течение. Никой не видя меката светлина, обгърнала за миг стаята. Толкова силно бе изумлението, че дори не намираха сили да проговорят. Подари им радостта. И си тръгна…

☼ ☼ ☼ ☼ ☼

Смееше се на вятъра, лудеещ сред светналите лица на куклите. А те толкова се забавляваха, че приличаха на същински деца. Но децата бяха вътре, скрили глави под елхата. Пръстчетата им разлепваха леко опаковките, надявайки се да отгатнат какво се крие под тях. Хареса Му аромата на печен сладкиш. Ухаеше на дом, на уют. Макар да не беше точно така. Мъж хаотично обикаляше стаите, сякаш бе загубил нещо и не можеше да го открие. Впрочем, беше точно така. Увлечен в привидност и фалш, бе загубил способността си да вижда реално нещата. Богатството изтичаше от живота му поради небрежност и безотговорност. Може би все още имаше шанс? Нещо го притегли назад. Върна се в гостната, погледна подредената маса. Едва сега до обонянието му стигна сладкия аромат и обърна глава към светлината на кухнята. Гледаше като в транс звездите, закичени в косите на съпругата му. Чудеше се как досега не е забелязал светлината, сияеща като ореол над главата ѝ. Изведнъж до нея видя образа на другата. И се потресе. От себе си. Как е могъл? Сляп ли е бил? Та те бяха несъпоставими! Душата му се раздираше между отвращение, срам и болезнено отрезвяване. Усети подтик зад себе си. Нещо го буташе да тръгне напред. Не можеше да устои. Втурна се, изправи се пред лицето на недоумяващата жена и го обгърна нежно с длани. „Ще позволиш ли да отглеждам звездите в косите ти?“ Сълзи на радост блестяха в два чифта очи. Под елхата децата събираха разпилени звезди. Подари им любовта. И си тръгна…

[email protected] Rozhdestvo.com

Рождественска нощ… Звездите слизат ниско, ниско. Земята блести.
Тъмнината светлее. Родил се е БОГ.

Никой не долови Стъпките Му. А Той беше тук. И преброди Земята.
Никой не чу Гласа Му. А Той беше до всеки. И му каза по нещо.
Никой не усети Дъха Му. А Той беше с нас. И ни вдъхна Надежда.
Никой не видя Лика Му. А Той беше наоколо. И прояви Светлината.
Никой не докосна Ръката Му. А Той беше близо. И помилва всеки.
Подари ни живот, радост, вяра, надежда, любов. И си тръгна…
За да идва отново, всеки ден, всеки миг.
За всеки, който Го търси…

.

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.