Home » Авторски страници, политика

10-ти ноември и “мумиите” на прехода

2015.11.10 Един коментар
Снимка: vbox7.com

Александър Йорданов. Снимка: vbox7.com

Вече и на децата, и на дебилите им е ясна същността на връхлетелия ни „преход”. Чието начало е останало в народната памет вече само като „Ден на падането на Тодор Живков от власт”. Но той е и начало на грандиозната трансформация от диктатурата на тоталитаризма, в жестокия по друг начин диктат на глада, безнаказаността и разсипията на днешната ни „демокрация”. Оплоден от вездесъщата БКП, разроила се от спящите и агентурни какавиди в настоящите пъстроцветни многопартийни и уж демократични пеперуди. Пърхащи на воля, сред освежителен грантов ветрец. Но знайно е не само от агрономите, че именно най-красивите от тях снасят в народната нива яйцата на ларвите на най-опасните за реколтата вредители. Изяждащи алчно плодовете на чуждия труд.

Останал ли е някой, който да не е гледал холивудския екшън „Мумията”? И като всеки касов филм, с неговите продължения „Мумията се завръща”, „Франкенщайн срещу мумията” и пр. На 10-ти ноември асоциацията с точещите се продължения на оригинала е пълна. На тази дата от политическите си гробове от медийните студия ни наскачат мумиите на прехода. Обилно натопени от продуценти и режисьори в тайнствен балсам, чиято формула е нашепната може би от жреците на прехода, правещ мумиите да изглеждат почти като живи.

Едно от тези политически зомбита е видният и сега отвсякъде „демократ” и „професор” Александър Йорданов. Може би е такъв в метереологичната дисциплина „Хубав ден за българската демокрация”. След който ни опустоши торнадото на нейните последици. В интервю пред агенция „Фокус” за „празника”, марионетката се жалва от кукловодите си, че видиш ли, без да подозира са му дърпали конците и е говорил врели-некипели, и в това състояние е зомбирал и другите, след като ясно е виждал като председател на Парламента случващото се зад кулисите на властта. Като че ли в последствие въобще не се е облагодетелствал с блажни посланически постове за заслугите си в организиране на политическата „абракадабра”?

Та ето какви ги реди наш Сашко:

„Ние бяхме идеалисти. Спомням си, че едно протестно писмо от лятото на 1989 г. срещу действията на властта, което подписахме с други млади научни работници и писатели завършваше с израза, че вярваме в „неунищожимите криле на промяната”. Сега бих казал, че твърде литературно си представяхме тази промяна. Мислехме я в морални категории. Говорихме за честност, справедливост, съд за виновниците за националната катастрофа, съд за извършителите на престъпления срещу правата на човека. И не само говорехме, но и обещавахме това на стотиците хиляди, които изпълваха площадите на големите градове в страната и изразяваха своята воля за демокрация. Но не всичко стана така, както го мечтаехме. Мнозина от „сините” предпочетоха да уредят себе си в живота и разбраха, че това уреждане минава през различни форми на сътрудничество или със социалистическата партия, или с кадрите на ДС. И така дойде тъжният край на прехода, когато от една стана постигнахме голяма цел – България е в Европейския съюз, има на книга своята демокрация, своята „капиталистическа” икономика, но огромната част от хората живеят трудно, бедно. Националното богатство премина в ръцете на бившата номенклатура на БКП и на нейните наследници. Тъжен е този край, защото няма и не може да има европейски граждани без европейски доходи. И до днес в обществото ни функционират старите връзки и зависимости от времето на комунизма. И те, а не демократичните правила, са определящи за успеха в живота, в бизнеса. Затова и много българи, които прозряха тази истина, напуснаха страната и избраха живота на имигранти, но в държави, в които знаят, че има правила и ценности, а не „наши хора” и „връзкарство”.

Да, наистина краят е тъжен, защото такива като него – Костов, Царот, Местан, Станишев и пр. са вече изхвърлени зад кулисите на голямата политическа игра. И най-лошото е, че са им отнети големите лъжици, и сега те са в ръцете на още по-безскрупулни и алчни марионетки от тях…

 

Светослав Атаджанов

One Comment »

  • и още... said:

    Резултатът на нашия преход може да бъде разгледан по групи. Това е така, защото ние вече не сме цяло, а компоненти, обработени и повлияни по различен начин от четвърт век застой и мозъчна плесен:

    И тъй, днес

    Тъпите харесват тъпотата, защото само тя е разбираема за тях.
    Богатите пазят богатството си, защото без него са непълноценни.
    Посредствените се ограждат със себеподобни, за да не бъдат засенчени.
    Завистливите са втренчени в себе си, защото не понасят успеха на другия.
    Неграмотните оправдават мързела си, защото знаят, че ще им бъде простен.
    Останалите проценти от този народ се опитват да променят изброените от чувство за самосъхранение.
    Неотвоюваната свобода е свобода преоценена. Но ние сме свикнали ниското качество и втората употреба да надничат зад всеки ъгъл. Днес е време разделно, за всички които го пожелаха и допуснаха. Когато с всеки нерв на похабените си тела и умове почувстваме, че повече не желаем така, ще дойде време пределно и ще настъпи началото на неподправения ни преход…

    Не знам защо останах в България. Може би, за да доизстрадам и доизкажа на хората онова, което са пропуснали да осъзнаят…

    Автор: Лидия Делирадева

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.