2024-07-13

4 thoughts on “Защо в България е по-добре да си бежанец, а не собствен гражданин

  1. По отношение на конкретния случай служители в някои институции все пак се опитаха да помогнат, а други изобщо не. С много усилия, и благодарение на съдействието най-вече на един съвестен социален служител, човекът, за когото става дума, получи, макар и доста трудно, някаква възможност за лечение. Ракът обаче беше в напреднал стадий и той почина в началото на тази година. В никое болнично заведение, впрочем, въпреки че беше изключително слаб и не можеше да се храни, поради това, че ракът бе изял вече част от езика и хранопровода му, не го сложиха на системи с глюкоза за подхранване.

    Има обаче, и то немалко, други бедни, бездомни, изпаднали на социалното дъно хора в България, които са живи. И които като се разболеят, могат да имат някакъв шанс някой да им обърне внимание, само ако попаднат на някой много отговорен социален служител, който наистина иска да им помогне. И да ходи с тях и се разправя в различни институции, за да им уреди с доста усилия някакво лечение. Такива служители обаче не се срещат често, те са изключение. Или ако имат все пак някакви роднини или приятели, които да са готови да събират от себе си възможно повече пари, за да им платят лечението, да платят за възвръщане на здравноосигурителни права и пр. Бедните обаче, особено крайно бедните, обикновено нямат заможни приятели и роднини. И да имат приятели, те са бедни като тях. А бездомните обикновено изобщо си нямат никого. И законодателство, което е много важно, по принцип не предлага почти възможности за помощ и за лечение на хора, изпаднали на социалното дъно. Т.е. проблемът не е частен, той е общ.

    За сметка на това, обаче в България се въведоха последно пръстови отпечатъци за здравноосигурените пациенти, с това се занивама здравният министър и здравното министерство. Бедните, които нямат пари за лечение, не са като цяло въобще проблем нито за здравното министерство, нито за държавата. Тя някак си предпочита да не забелязва и да не говори за този голям социален проблем – че няма нито болници за бедни; нито някой се интересува дали крайно бедните могат да си плащат здравните осигуровки или да възстановяват здравноосигурителни права; че изпадналите на социалното дъно могат да останат без редовни документи за самоличност, защото не могат да си платят нито таксите за тях, нито глобите, ако са просрочили срока, нищо че те не са чак толкова високи. Просто понякога бедността е толкова ужасяваща, че е най-лесно държавата да не я забелязва.

  2. Не мога да повярвам каква безотговорност има. И то хора на които сме се доверили и сме избрали.
    Срам ме е че съм българка и че за много много голяма моя жалост и нещастие живея в България.
    12 години бях в чужбина и се върнах с надеждата че нещо еле се е променило. Уви не е. И пак ще забягвам защото не искам да достигам за съжаление го казвам до положението на този и много други българи.
    Срам нямат.Но това е много много дълга тема.Направо безкрайна.
    Искам да попитам какво стана с човека?

  3. Отговор на подадения сигнал, получен днес по електронната поща от отдел „Обща канцелария“ на Народното събрание:

    „По повод Вашия апел до Народното събрание – получен по електронната поща и регистриран с вх. № 5194-М-116/18.11.2015 г., с молба за съдействие за разрешаване на сериозен здравословен и социален проблем на г-н Ивайло Колев и с предложение за промяна в здравната и социалната политика по отношение на българските граждани, които живеят в крайна бедност Ви информираме, че той е предоставен на Комисията по здравеопазването и Комисията по труда, социалната и демографската политика в 43-то Народно събрание.

    С най-добри пожелания!

    Отдел „Обща канцелария“ при Дирекция АПОЧР на НС“

  4. Днес от Община Панчарево са дали отговор на Ивайло Колев на неговото заявление за адресна регистрация, който е бил отрицателен. В отговора пише, че Ивайло Колев – един болен човек, който едвам се движи и който от десетилетия не живее в гр. Русе, да отиде в МВР – Русе, там да установят самоличността му. Въпреки всички сигнали до институциите, в които този случай е описан подробно, и въпреки всички апели до Община Панчарево и служба „Български документи за самоличност“ към МВР да влязат в някаква комуникация помежду си, такава изглежда не е била осъществена. Община Панчарево, в лицето на г-н кмета Сечанов и на главния юристконсулт Москов, са решили изглежда, че няма какво да си комуникират с други служби, и че формалният подход към един сложен и спешен казус е най-добър.

    Не знам дали ръководелите на районната общинска администрация в Панчарево биха имали същия формален подход към сложни и спешни казуси, от които буквално зависи един човешки живот, ако бяха избираеми, а не назначаеми. Но се надявам г-жа Йорданка Фандъкова, която е един отговорен и затова избран неслучайно за втори път кмет на София, както и политическа партия ГЕРБ, от която са и г-жа Фандъкова, и г-н Сечанов, да си дадат все пак сметка, че когато назначават райони кметове по партийна линия, отговорността за това какво правят или не правят тези назначени, а не избрани от самите граждани кметове, е и тяхна.

    Не знам, също така, и защо се оказва толкова трудно служители от различни институции в България да комуникират директно помежду си, когато има такива сложни, спешни и противоречиви казуси, вместо да поставят гражданите в невъзможни на практика за решаване от тях самите ситуации.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *