Скъпи сънародници,
Бих искала за момент да поспрете и да се замислите защо нашите двуезични деца в Италия трябва да изучават български език? Не бих искала тези редове да Ви звучат като поредната рекламна кампания децата Ви да се запишат да учат родния език на своите родители. Решението Вашите деца да учат езика на своите баби и дядовци трябва да тръгне спонтанно от Вас самите, защото непредаването на българските език и култура, част от които сме всички ние, означава да заличим цялата история на земята, в която сме родени.
В нашето училище „Асен и Илия Пейкови” в Рим, се стремим да предадем знанията на нашите деца за тракийската култура, която присъства навсякъде около нас в цяла Италия, нашите деца учат историята за българските ханове и царе, учат за първите апостоли, християнизирали българските земи. Нашите деца се учат да боядисват яйца и да правят мартеници и сурвачки, научават неща, които не всеки родител има възможност да предаде, поради липса на време или просто защото във вече италианските ни семейства няма поводи и причини, за да се прави това.
Много тъжно е, когато виждам баби и дядовци, които не успяват да комуникират с внуците си, поради липсата на познаване на един общ език. Но децата не са виновни, а ние, родителите, които не сме им предали ЗНАНИЕТО. Създаваме деца и ги оставяме да се „спасяват”, както могат… Записваме ги на балет, плуване, тенис, английски, немски, на какви ли не още извънкласни форми на обучение. Забравяме обаче, да им дадем ИДЕНТИЧНОСТ, защото нашите деца няма никога да бъдат 100% италианци. Те винаги ще бъдат „другите” в Италия, но и „другите” в България. Но, ако децата познават добре своята история, те ще бъдат граждани със самочувствие утре, защото ще знаят добре, че са плод на две изключителни култури, които са поставили основите на днешната европейска цивилизация.
Бихме искали да дадем възможност на всяко наше дете да знае да чете и пише на български език и да не бъде поредният „неграмотен” гражданин, защото не е достатъчно да говориш един език, за да кажеш, че си езиково грамотен.
Искрено се надявам всеки един български родител да сложи ръка на сърцето си и да се запита, дали прави най-доброто за децата си?
Йорданка Митева,
Българско неделно училище „Асен и Илия Пейкови“ – Рим
