Home » Авторски страници

“Сапунени” екскурзии

2015.06.27 Един коментар

Ех, не се живее лесно в нашата Родина, напоследък сполучливо преименувана с названието “територия”. Притиска ни нещо в гърдите и ни души. Оцеляване в Територията… Дали защото парите вечно недостигат, или защото хората около нас са някак зомбирани?

Констатираш, че въпреки постоянния работен цикъл, постоянно си без пари (този цикъл е по-редовен от месечния ми цикъл). Често живееш и на вересия. Живот назаем.

В-ключ телевизора – чувствам се идиотски от “сериозни” и “забавни” напъни за допълнително дебилизиране на населението.

Из-ключ…

***

Сещам се за един сигурен изход от този омагьосан кръг – пътешествие!

Тръгваме с мотора една събота сутрин около осем часа.

Изпращат ни десетки чифтове очи на популярни лица от плакатите, залепени по олющените фасади на нашето бедно и запустяло село. Между оръфаните каруци, паркирали на автобусната спирка (в XXI век най-разпространеното превозно средство на някои места в европейска България е живата тяга), надничат познати муцуни на крадливи политици…

Снимка: Gustonews.bg

Снимка: Gustonews.bg

Пак са жадни за власт, очите им присвяткват лакомо. Наближават изборите за европейски парламент и всякакъв политически слугинаж, всевъзможни скелети от гардероба на демократи, комунисти, монархисти, лица на 25-годишния преход са изпълзели от леговищата си с лъскави обещания за по-добър живот за нас, обикновените хора. Оптимистичните предложения са изобилни за тия с каруците, с версиите в тефтера на хранителния магазин, със скъсаните обувки на бос крак, псуващи целия живот.

Напускаме това сюрреалистично шоу, този безкраен предизборен карнавал, този реален Сървайвър – и по родните улици, надупчени като френско сирене, се отправяме към един по-друг свят.

Снимка: Рatepis.com

Снимка: Рatepis.com

На юг, само на 150 км от нас, е Одрин…

Чисти улици, наредени по конец тротоари, озеленени с милиони теменужени отсечки и свежи лалета, гарнирани с изкуствени водоскоци, с тематични бронзови статуи в центъра на града – Седнала русалка, Танцуващи хора в кръг, хванати за ръце, Рибар и мрежа…

Красота!

Снимка: globetravel-bg.com

Снимка: Globetravel-bg.com

Да поседнеш на някоя градска пейка на стъргалото и да зяпаш необезпокояван живота пред теб.
Кипежа от безцелни минувачи, отрупани сергии, пазарски торби… Е, няма такова у нас.

И физиономиите им различни, и някак по-спокойни, по-преяли, по-доволни като котараци на припек.

Можеш да паркираш почти навсякъде безплатно, без да те нападнат “жилеткаджиите” –  общински служители, които уж въвеждат ред по улиците в българските градове, срещу някоя пара в замяна.

***

Базарът до Салимие джамия в Одрин. Снимка: theo.inrne.bas.bg

Базарът до Салимие джамия в Одрин. Снимка: Тheo.inrne.bas.bg

“Ухапани” веднъж при предишно пътуване до Одрин, в ресторант без написани цени в менюто, разположен до Селимие джамия (сметката се поставя от сервитьора с поглед, зареян в облаците), този път решаваме да седнем в капанче за бързо хранене, където местните турци отсядат с цялото си домочадие. (Обикновено, където има калабалък от хора и опашка, е най-вкусно и прилично като цена.)

Гледката е повече от идилична.

Закръглени мустакати шкембелии на средна възраст и още по-закръглените им съпруги, чийто глави са обримчени с шарени шамии, и водят сюрии деца. По три-четири деца на семейство отброих. Брех, голямо семселе!

Наблюдавах туркините. Едните забулени, а други – не. Но почти всички са с ниски обувки с лека платформа и обичайните шлифери, не показващи грам голо месо, въпреки жегите.

Чуеш ли чаткане на токчета, да знаеш – не е местна, а е я българка, я гъркиня, я рускиня. Ако токчетата са в комплект с прилични крака в къса пола, правоверните поглеждат сърдито или издайнически отделят слюнка.

***

Сядаме, значи, да опитаме прочутия одрински “джигер тава” (tava ciger) – местния специалитет. Това е пържен телешки дроб, наситнен на филийки, който се предлага с гарнитура от стар лук, нарязан на полумесеци, люта суха, кармазъ чушка и цяла кошница пухкав хляб.

Каква е изненадата ни, когато след обяда цената, обявена на листата меню, се оказва същата, каквато и написаната – 12 лири (в останалите случаи, когато поръчвахме не беше така !).
Въздъхваме облекчено и плащаме. Ашколсун!

Синьо око. Снимка: deals.bg

Синьо око. Снимка: Deals.bg

Вътре в комплекса на джамията си пазаруваме дънки и тениски, и шантави сувенири против уроки, синьо око, метален чехъл ала Аладин, с държач за ключове.

Българската реч е навсякъде. Тълпи от жадни за “далавера шопинг” сънародници от разни градове и села, напиращи с автобуси и с коли, с хасковска, пловдивска и дори софийска регистрация, неизменно щурмуват пазара…

Всеки българин енергично премята пълни торби.

***

На централната одринска улица ни подмамват предизвикателни татли (сладкиши) – истински хранителни изкушения – сочни баклави, тулумбички, саралийки с половин орех едната… Цена 14 лири за килограм. Облизваме се като заклети чревоугодници и влизаме в сладкарницата.

Лакомства. Снимка: globaltour.bg

Лакомства. Снимка: Globaltour.bg

Мустакат, закръглен домакин, ни посреща и любезно ни дава да опитаме от стоката му, усмихвайки се… Някак традиционно от години образът на Турция за мен е свързан с баклава, турско кафе, локум и всевъзможни сладкарски изделия (и други работи, ама ще си замълча).

– Давай, давай по кило… Айде, айде! – казваме му ние и с детска радост зачакваме.

Собственикът бързо избутва момичето помощник и нарежда татлите в красиви кутии, завързва ги и с лукава усмивка ги подава на тезгяха.

Сметката… 45 лири!

Мъжът ми се възмущава:

–  Как…? Как така от 28 лири за 2 килограма стана на 45 лири?

Мургавият турчинът пише на елка цената и зафърфорва нещо на турски, като сочи дисплея… Под мустак казва нещо на помощничката си. Дали не й казва:  “Трай си и гледай как ще ги метна тия българи…”?

С крива усмивка и от неудобство заплащаме солените вече сладкиши, и излизаме като попарени.
Изглежда касовият бон НЕ Е традиция в Одрин.

Пишат на тия елки и туй-то.

***

По-късно през ранния следобед….

На табелата за дюнер има цена 2 лири.
Поръчваме два, вече огладнели от скитосване, и мъжът ми им подава банкнота. Дюнерджията си хваща 6 лири…

– Ама защо, ама какво? – няма смисъл от такива въпроси. Изсипват ти някоя неразбираема ориенталска дума – и върви, та се разправяй с тях…

Е, мислим си, с баклавата ни измамиха, но поне други стоки напазарувахме на сметка. Чифт дънки и тениска струват, колкото кутията с баклава. Relief, братче.

***

Снимка: Nikona.net

Снимка: Nikona.net

На излизане от Одрин решаваме да си купим сапуни, та нали цяла България едва ли не от Одрин пазарува! Това са така наречените “сапунени” екскурзии.

Влизаме в едни бараки на околовръстното шосе и продавачът – любезен млад турчин ни продава шампоани на цена от 3 лири парчето (изключително евтино) и голям течен перилен препарат за черно пране, на цена от 11 лири бутилката.

Сетне, загледан в лъскавия ни жълт 850 кубиков мотор “Ямаха”, с който сме дошли, неочаквано за нас се разговарва, доколкото можем да се разберем на развален турско-български.

Обясняваме му за баклавата и как са ни измамили, а той казва, че това е нещо нормално – цената се “пишела” според вида на клиента… Смятат колко могат да ти вземат. А въпросните сладкиши стрували 6- 7 лири, но не на идеалния център, а в покрайнините на града.

Съучастнически се съгласява с нашето огорчение, че това са бандити. И заклаща трогателно глава…

“Ех – викам си – имало и честни турци, не са всичките лукави тарикати!”.

***

Запалваме туристическия мотор, натоварени с дрънкулки и сладкиши, и славно потегляме към Южна България, където живеем.

По пътя нейде наобратно ме сразява следният надпис, изписан с червен спрей на една циментова колона на мост:

“Одрин е наш!”…

***

Каква е изненадата ми, когато още сутринта на другия ден, отваряйки течния прах за пране, установявам, че той е значително разреден.

“А, бре, комшу – казвам си – в какъв Eвропейски съюз искате да влизате с това ориенталско мислене и тарикатджилък?!”. И мислено тегля една… по техен адрес. Ама то, и ние като влязохме в този съюз, такъв европейски стандарт добихме, че си носим торби от съседите.

 

Деси Цветанова

One Comment »

  • B said:

    Стана ми едно такова лежерно, спокойно, сладко. Следващият път като съм в България ще се опитам да прескоча до Одрин. С мотор! 🙂

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.