Недавняя бродвейская сенсация, пьеса “Ваня и Соня, и Маша, и Спайк” добралась до Чикаго! В Goodman Theatre в эти дни идут премьерные спектакли.
“Ваня и Соня, и Маша, и Спайк” – ироническая комедия Кристофера Дюрана на вечные чеховские темы.

На излизане от Одрин решаваме да си купим сапуни, та нали цяла България едва ли не от Одрин пазарува! Това са така наречените „сапунени“ екскурзии.
Влизаме в едни бараки на околовръстното шосе и продавачът – любезен млад турчин ни продава шампоани на цена от 3 лири парчето (изключително евтино) и голям течен перилен препарат за черно пране, на цена от 11 лири бутилката.
Сетне, загледан в лъскавия ни жълт 850 кубиков мотор „Ямаха“, с който сме дошли, неочаквано за нас се разговарва, доколкото можем да се разберем на развален турско-български.

„Ние с баща му сме съвсем обикновени хора“, разказва майката на Марсело Цветана Илиева. „До неотдавна работих като шивачка, но вече съм безработна. Баща им е строител. В момента работим в село Трайково, община Лом. Мъжът ми лепи плочки, а аз му помагам. Говорим си само за Марсело. Плача от радост и тревога! Ще продадем колата, златото, което имаме, и ще съберем за първата вноска. Но какво ще правим по-нататък? Няма да можем да съберем цялата сума“, притеснена е Цветана. Семейството има още две деца – третокласникът Тоти и шестокласникът Лоран.

Било е в деня, когато са си тръгвали. Сигурно ми е било тъжно, че тези странни хора си отиват и съм гледала как си прибират багажа. Може би дори съм помагала, макар да съм била около 4-годишна. Винаги, когато циганите заминаваха, махалата опустяваше. Вероятно затова и никой не е забелязал, че ме няма. Единствено чичо ми – буен капитан с красива униформа, попитал къде съм. Тогава хукнали да ме търсят…

Беше над десетина години по-стар от наборите ни, но заедно с нас, седем-осемгодишните сополанковци – пасеше добитъка на баща си Димитър и на чичо си Пешо. От ранна утрин до късна вечер прекарвахме летните делници и празници по пасищата на Крива бара, Ливагьето и Корията. И в неговите, и в нашите „залỳпци“ рядко се оказваше по бучка солено сирене – обикновеното съдържание беше сол, пипер и глава кромѝд. Какво да се прави – купонни, следвоенни години, а и нашите партийни и правителствени ръководители категорично бяха отказали – по идеологически съображения – помощта, предложена на България по Плана „Мàршал“…

Looking for a full time, dynamic, energetic, team players to work for our offices