Home » Избрано

Росен Тахов, “Големите парламентарни циркове…”

2015.05.28 Няма коментари

История на националните ни резили в най-високата държавна институция

.

Илиана Райчева, Радио България

.
golemite_parlamentarni_cirkove_hrmВ своята нова книга „Големите парламентарни циркове. Хроника на скандалите в Народното събрание“ литературният историк и писател Росен Тахов проследява куриозни и направо абсурдни сцени, случили се в българския парламент.
.

Една книга, в която няма цензура – споделя авторът. – Събирал съм материали от 30 години, писах я три. Книгата е направена по стенографските дневници на Народното събрание. Вътре са включени и спомени на съвременници, историографски студии, юридически изследвания. Всяка дума е документална и проверена. Парламентът, който е най-висшата държавна институция, вместо да бъде „святата ковачница на закони“ е превърнат в едно панаирджийско зрелище. Депутатите се заливат с вода, навремето са вадили пистолети, ругаят се, хващат се за реверите, говорят глупости. Това българският народ, който е избирател на тези хора, го вижда и вижда по какъв начин се управлява тази страна.

Росен Тахов събира най-зрелищните изпълнения, случили в парламента от Освобождението през 1878 г. до наши дни:

Палачът на Васил Левски Иванчо Хаджипенчович, който е сред подписалите смъртната присъда на Апостола на свободата, е избран за депутат в Учредителното събрание, което е призвано да приеме първата българска конституция – „Търновската“ през 1879 г. Неговият подпис стои на две места в българската история – под смъртната присъда на Левски и под Търновската конституция. Исторически нашият парламентаризъм е закърмен по този начин.

За днешните народни избраници Росен Тахов пише: „За народния представител е вредно да живее натясно. Ограничената територия потиска мозъчните му клетки, които са призвани да работят за благото на отечеството. „Дай на птицата небе, за да полети!“, казвали древните. На народния представител са нужни небеса, в които да размахват криле родолюбивите му мисли. По тази причина българският депутат не обитава гарсониерки, а просторни палати.“

Всеки един от 45-те очерка има нещо свое, продължава Росен Тахов:

Може би най-фрапиращото е при гласуването на заема, с който влизаме в Първата световна война. През 1914 г. опозицията категорично отказва да гласува съдбоносните половин милиард лева. Министър-председателят Васил Радославов влиза в пленарна зала и изважда револвер с 6 куршума. В барабана е имало по един за всяка опозиционна парламентарна група. Така под дулото на револвера депутатите гласуват заема. Нека да не забравяме, че и днес има депутати, които ходят с пищов на кръста. Лидерът на „Атака“ Волен Сидеров си го признава. Има един български депутат, който се снима гол в Париж и си пуска снимката по депутатските банки. Вълко Нейчов е бащата на политическия нудизъм. „Какъв срам“ коментира Константин Иречек, когато вижда тази снимка през 1881 г. През 1901 г. Народното събрание се захваща с публичния дом на столицата. Цитаделата на греха влиза в дневния ред на парламента. Чудовищни злоупотреби откриват депутатите при строежа на павилионите. Те могат да се обобщят под шапката на онова, което днес наричаме конфликт на интереси.

Корупцията, срещу която днешните политици обещават безмилостна борба, също има исторически корени.

Корупцията избуява в България веднага след Освобождението – продължава Роден Тахов. – Причината е, че нашата администрация е наследник на турската от игото и руската от временната окупация, които са прочути със своята продажност. Един е спечелил от фабрика за спирт в Княжево, друг от концесията на русчушко-варненските железници. Константин Иречек, например, разказва следния случай. Първият министър-председател на България Тодор Бурмов получава от император Александър II за заслугите си брилянтен пръстен. Той си строи къща и моли руското консулство да замени наградата с парични знаци. Премиерът взема 400 книжни рубли, като задържа пръстена, който отделно изтъргува за 67 английски лири. „Това е съвършено нечувана мръсотия и безчестие!“, възмущава се очевидецът Константин Иречек. От край време е било така, коментира писателят.

„Големите парламентарни циркове“ е хроника на скандалите в българското Народно събрание. На големите циркове, защото ако се включат малките, ще стане многотомна поредица, въздиша Росен Тахов.

.

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.