Home » Авторски страници, българи зад граница

„Безплатните“ сметки на един българин/сърбин по професия

2015.05.04 2 коментара

Този материал ни бе изпратен, въпреки разбирането на неговия автор, че би било по-добре той да се публикува в централни български или сръбски медии, а не в нашето издание. Но там изглежда няма кой да го публикува. И с молбата да дадем гласност на сериозните проблеми, които има в Босилеград – един български град в Сърбия със затихващи функции. Дори малкото хора, които се опитват да правят бизнес там, изглежда не получават подкрепа от местния кмет Владимир Захариев, а напротив, са възпрепятствани от него в своята дейност.

В Босилеград изглежда много хора са зависими от кмета, защото той държи хляба и ножа, както се казва, в една малка община с незавидно икономическо състояние. Кметът Захариев е на този пост вече четвърти мандат, избиран като представител на една сръбска националистическа партия в град, почти изцяло населен от българи. Законността и почтеността изглежда много трудно могат да пробият сред някакво особено, хем типично, хем не, балканско разпищолване.

 

————————————————————————————————–

„Резерват югозапад”* или за отношението общински кмет – частен бизнес в Босилеград

.

Стефан Костов от Босилеград е един от малкото успешни хора, които се занимават с бизнес в родния си град, водени от желанието да осигурят семейството си и някаква работа на хората. Всяка местна власт на друго място щеше да го посрещне с отворени обятия. Но не и в Босилеград, който вече е град със затихващи функции.

Стефан Костов

Бизнесменът Стефан Костов

Костов има цех за производство на мебели и дава работа на 50 души (вж. тук). Има планове и възможности да открива нови работни места, но кметът на Босилеград Владимир Захариев очевидно пренебрегва частните бизнесмени, наред със законите, правосъдието, опозицията и журналистите.

Това е забелязал и германският журналист Hauke Heuer в документалния филм „Изгубени в прехода“, заснет през декември миналата година във Враня, Белград, Буяновац и Босилеград. В трейлъра на филма, с подзаглавие „Кръстникът“, в една живописна сцена босилеградският кмет е показан като феодал, който 14 години владее с този град като в „старите добри времена“. В града, в който изцяло живеят етнически българи, той е единственият кмет, който управлява като представител на Демократичната партия на Сърбия.

Босилеград е на 420 километра от Белград и, освен „патриотичните телевизии“, които хукнат към Босилеград, когато се случи някакъв инцидент на етническа основа, тук само от време на време идват поръчкови сръбски журналисти да снимат дебелината на снега и рошавата прическа на кмета. Почти никой друг не идва да види какво се случва в Босилеград. А тук се случват много тревожни неща.

Тези дни в Босилеград се проведе мащабна полицейска спецоперация, при която за няколко часа бяха арестувани 15 души, по съмнение, че са замесени в нелегален трафик на хора от Сирия, Пакистан и Афганистан (публикация по темата в сръбския BLic online).

Години наред расте напрежението между кметската власт, интелигенцията и частните бизнесмени в Босилеград. Стефан Костов в качеството си на собственик на фирма „ЮГТУРИСТ“, купува на търг, разписан от Основния съд в Сурдулица, в края на миналата година от сръбската държава сградата на бензиностанцията на изхода от града. Като собственик той осведомява фирмата НИС ПЕТРОЛ, която дотогава държи бензиностанцията под наем, да я освободят и да му я предадат във владение. Кметът научава и всеячески се опитва да оспори покупко-продавателния договор, позовавайки се на договор за дарение от 1972 г. между тогавашната ИНА от Загреб и Автотранспортното предприятие от Босилеград (и двете вече ги няма Кметът не зачита нито покупко-продавателния договор, нито изпълнителните наредби, с които съдът, въз основа на две изпълнителни присъди, два пъти налага на НИС ПЕТРОЛ да освободи сградата.

Съдът на две инстанции отхвърля възраженията на кмета. Прокуратурата бави нещата, а кметството междувременно обявява бедствено положение, поради снеговалежите в общината, и намира повод да отложи изпълнението на присъдата. Бедственото положение продължава до пролетта, но ключът от бензиностанцията остава в кметските хора, уж заради „дежурствата“ и нуждата от гориво по всяко време!?

Междувременно, Стефан Костов не може да влезне във владението си, а капиталът, който влага в него, стои безполезно. Неговият адвокат прави всичко, каквото законът допуска, но пътят до правдата вероятно ще бъде дълъг и изтощителен. Костов безуспешно обикаля редакциите на сръбски медии в стремежа си да даде гласност на кметското своеволие в Босилеград. Единствената информация, която успява да прокара, е по белградското Б92 и в ОК радио.

В информацията на радио Б92 се казва: „Захариев владее в тази бедна община вече 14 години. Сега тече четвъртият му мандат. През това време подчини всичко на себе си и своите интереси. В моя случай се сложи над съда и държавата. Под маската, че работи за интересите на гражданите, той всъщност ги ограбва, така че продавайки горивото, прави огромни далавери и престъпления, особено с горивото, което е предназначено за природните бедствия – твърди Костов“. (Линкове към публикациите в радио Б92 и в ОК радио.)

Тия журналистически материали не са достатъчни да разклатят “империята” на кмета Захариев. Но нещата така или иначе са крайно съмнителни. Защо кметът толкова се притеснява, че бензиностанцията си е сменила собственика? Какво значение има, дори и ако бензиностанцията е изградена върху общински парцел, даден преди повече от 40 години на ИНА, която междувременно си има нови наследници? Нали и без това общината ще си плаща горивото по пазарни цени?

Кметът Захариев обича да се весели. Според някои негови съграждани това всъщност е любимото му занимание.

Кметът Захариев (в центъра на снимката) обича да се весели. Според някои негови съграждани това е любимото му занимание.

По-големият проблем, според Костов е, че кметът проявява своеволие и диктатура; злоупотребява със служебното си положение чрез връзките си в прокуратурата; че не признава и блокира изпълнителните присъди, минали през всички съдебни инстанции. Освен това Костов твърди, че кметът, като истински „феодал“, назначава и уволнява партийните си активисти в публичния сектор, за сметка на общинския бюджет, като ги назначава на договори за по един-два месеца и им дава минимални заплати, въпреки че те реално нищо не работят. По този начин той постоянно държи изкъсо на подчинение около 200 души в Дирекцията за строителни площи, около 70 души в Спортното дружество „Младост“, около 20 души в градското читалище, както и хора в Общинския Културен център (контролирайки местното радио и РТВ Босилеград), Ученическия дом, Комуналното предприятие и пр. Част от тези „работници“ изобщо не ходят на работа, а някои даже и не живеят в Босилеград?! Някои получават заплатите си по банкова сметка, а други „на ръка“ в общината. Костов също твърди, че кметът е злоупотребил с милиони динари чрез недовършени или даже изобщо незапочнати инвестиции в Босилеград.

От няколко дни в Босилеград се вихри и скандал с местният шивашки цех „КОБОС“, който е в състава на компанията „ЮМКО“ от Враня. След като е уволнен, досегашният директор Никола Крумов „поради обструкция“, и на негово място е назначен Небойша Дейкович, компанията обяви, че ще възстанови производството в „КОБОС“ и ще приеме 100 нови работника. Бе споменато, че партньор ще бъде Кюстендилската фирма „ВАЛЕНА“. На заседанието на Общинския съвет Владимир Захариев се обяви против обаче, с аргумента, че „ЮМКО“ искал да приватизира и последните машини и да ги продаде на безценица. Висящият въпрос и тук е: защо общинското ръководство толкова се съпротивлява на приватизацията и задвижването на прекратеното производство? (Информация по темата в Blic online)

Местното радио в Босилеград е под прекия контрол на Захариев, където той често поема ролята на главен и отговорен редактор. А белградските медии в Сърбия обикновено се занимават с неговата живописна прическа и хвалбите за хилядите „безплатно“ лекувани сръбски граждани от български произход във Военно-медицинска академия в София – за което, разбира се, той няма никакви заслуги. „Безплатният“ транспорт се плаща от общинския бюджет, а „работещите“ жени, водещи се в общината, имат задачата да… месят зелници и да осигуряват квасено мляко и домашна ракия, с която кметът се отблагодарява на лекарите.

Поради всичко това, той печели вота на местните избори, и то като представител на сръбска националистическа партия. „Безплатното лечение“, „безплатният транспорт“, „безплатното гражданство“, „безплатното обучение на българските университети“, с които публично непрекъснато манипулира хората, са винаги скъпо платени на кметските избори с изнудване на гласове за неговата сръбска националистическа партия. А от позициите на кметската власт той провежда политика на сърбизация, икономическо изтощаване и обезлюдяване на общината. Захариев дори има безочието да твърди, че чрез „безплатното“ лечение (без медицинско направление и анамнеза!) е спестил много пари на сръбската здравна каса, и то за сметка на своите сънародници в България!? (информация по темата на сайта на Община Босилеград)

Използвайки неограничените ресурси на общината при провеждането на избори (и недостатъците на сръбското законодателство), Владимир Захариев миналата есен победи и на изборите за Национален съвет на българското национално малцинство, и то като представител на споменатата сръбска националистическа партия. Между кметската институция (и сръбската националистическа партия, която той представлява) и Националния съвет на българското малцинство, очевидно има остър конфликт на интереси, но в Белград не се интересуват от това. Като кмет и председател на Националния съвет, той двойно е застрахован – ако го подгонят като престъпник, той ще се спаси като „жертва“ за правата и интересите на българското малцинство (което, между другото, по време на неговото управление намаля с цели 25%).

Неговите най-остри критици в града са КИЦ “Босилеград” и Демократичния съюз на българите. Именно заради това Захариев започна мащабна акция за тяхното компрометиране и дискредитиране пред българските институции. Крайната цел е да се закрие единствената принципна и работеща институция на българското малцинство в Сърбия. Натискът срещу КИЦ “Босилеград” има и още едно измерение – ограничаване на свободата на словото. Списание „Бюлетин“, издавано от КИЦ „Босилеград“, често помества критични статии за управлението на кмета Захариев. Тези статии разбира се не се харесват на босилеградския кмет.

Скандалната заповед за „изтриване“ на КИЦ „Босилеград“ от регистъра на Държавната агенция на българите в чужбина (новият председател на ДАБЧ Борис Вангелов възстанови регистрацията на КИЦ в агенцията), както и клеветите срещу КИЦ-а, които кметът Захариев и неговият помощник Стефан Стойков са изнесли на срещата си с българския премиер Борисов през февруари месец, са само част от дългогодишната антибългарска политика в Западните покрайнини. Но те са част и от отмъстителните похвати на един самозабравил се кмет, който за 14 години неограничена власт почти опустоши родния си град, който с всеки изминат ден все повече намалява.

 

Иван Николов

——————————————————————————————————————

* Б.р.: Изразът, използван в заглавието, е на редакцията. Взаимстван е от един друг гражданин на Босилеград, който наскоро с тъга определи така родния си град и край в социалната мрежа Фейсбук.

.

2 коментара »

  • milan said:

    Аз съм от Босилеград, но с години не живея там, тъй като ми е винаги било ясно какво се случва и каво ще се случи в Босилеград. Харесва ми изчерпателния анализ и в с голямата част съм напълно съгласен.Кметъ Захарийев е човек с търговски навици и именно активносста на поста му е единствено търговска. Това че не е образован и че има чалгарски навици подсилва безумното му владение до тази степен че в мен предизвиква едно огромно отвръщение. Много е тъжно че града е потънал в една нездрава атмосфера. Културните дейности са минимални, в училщата преподават неграмотни хора,на постовете се намират некомпетентни хора. Тези които виждат нещата здраво и на едно по голямо равнище не искат да се замесват в тази збркотия.

  • Никола said:

    Ma tova nee kmet, tova e edno govedo I tiva koeto se slučva s Stevan e ništo stova koeto se sluči smen.Tova e edin gilkoš, lažec I manipulator kojto po skoro trebe da si otide ot tozi post.Ako az napiša kakvo mi se e slučvalo tezi 14 godini kato predpriematel prostk nema da vervste ce vsičko tiva e istina.

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.