Home » Авторски страници, българи зад граница, литература

Български литературни следи в Латинска Америка

2015.04.24 Няма коментари
Spread the love

Южна Америка

Сборникът „Америките ни 1: Южна Америка и българската литература, български следи в Латинска Америка”, който излезе наскоро, е нетрадиционно събитие в хаотичния поток от заглавия днес. Изданието е том първи от двутомника „Америките ни”, осъществен в рамките на научния проект „Литература и география” на Института за литература при БАН. Отпечатването е осъществено от Издателски център „Боян Пенев”, С., 2015 г. Идеята, съставителството и научната редакция са на доц. д-р Пламен Антов, с консултант проф. Румен Стоянов. Предстои издаването на втори подобен сборник,който ще е посветен на САЩ и Северна Америка.

Веднага искам да споделя, че появата на този сборник е приятна изненада. Защото във време на целенасочено размиване на националната ни идентичност се намират хора, които да възкресяват паметта за литературната ни диаспора. Без никакво преувеличение мога да ги сравня със съвременни възрожденци, откликнали на повика: „Болгарино, знай своя род и язык”.

Защото заради техните усилия от здрача на времето и от безкрайните разстояния отново се раждат имената на Борис Шивачев, Матвей Вълев, Светослав Минков, Елисавета Багряна, Тодор Ценков, Александър Карпаров, Иван Аржентински, определени като класици на южноамериканската тема. Следват Любен Христофоров, Петър Бобев, Васил Попов, Ангел Сарафов, Иван Радоев. И до тях – малко известните засега Самуил Стрезов, Стефан Кинчев, Христо Бояджиев, Георги Шпатов, Жорже Косиков, Омар Ценов, Илко Минев и пр.

Част от посочените творци, след различен период на митарства, се връщат в България. Други са орисани никога повече да не видят Родината си. Трети са дошли на бял свят след преселението на родителите си в емигрантските вълни към страните от екзотичния континент. Някои дори са наши съвременници. Има писатели, непревеждани в България, или са преведени само частично. Но това не намалява значението на литературното им наследство, изразено в романи и разкази, мемоаристика, поезия, пътеписи. То се обособява в самостоятелен дял от литературната ни история – вчера, днес и в бъдещото време.

Прави впечатление, че изследователите, участващи със свои разработки в сборника – Катя Зографова, Владимир Сабоурин, Радка Пенчева, Иван Дреников, Румяна Пенчева, Андрей Ташев и др. – са се отнесли изключително задълбочено към избраните автори. Успели са да изведат на преден план както тематичната специфика на прочетените страници, така и да я обосноват с времето, когато творбите са създавани, с психологическите характеристики на авторите. С идейната и естетическа нагласа на твореца, с отруденото му, неспокойно житие-битие, с политическата конюнктура на времето, през което пребивава в Латинска Америка.

Както уточнява доц. Антов в уводните си думи: „Намерението беше сборникът да представлява нещо като колективна монография, която – първо – да даде систематизирана и обобщена картина на проблематиката във всичките й аспекти: покрай литературата (естествено, оставаща в центъра на вниманието) да бъдат засегнати и сфери като изобразително изкуство, наука, географски и исторически изследвания… И второ, обобщавайки различни аспекти от българо-латиноамериканските взаимоотношения, сборникът да има и приносен характер, да въведе в научно обращение нови имена на автори и заглавия, да предложи нови данни, да стартира дебати, които впоследствие да бъдат продължени”.

Няма съмнение, че целта на изданието е постигната. То е интересно не само за хора със специализирани научни интереси, но и за читатели с широк тематичен кръгозор. Може би в подобно издание след време ще намерят място статии и за други имена. Предстои издаването на втори подобен сборник, посветен на САЩ и Северна Америка. Нека добавя, че българско литературно наследство, продължавано и днес, може да бъде открито на всички населени континенти.

В Европа то е сравнително добре проучено. Африканският континент вдъхновява Михаил Михайлов и Цветан Бошев. В първите десетилетия на ХХ в. там е легионерът-поет Георги Волокин. Като лекар от турската армия оставя спомените си за Йемен Йосиф Любенов, а авторите на пътеписи до Божи гроб се обособяват в отделна плеяда…

Десетки и стотици страници, към които добросъвестният изследовател ще прибавя още имена. Те са част от нашата памет и наш специфичен духовен код във времето – трябва да го познаваме и опазим за идните години. И за идните поколения – ако след хаоса и духовните разрушения на днешното ни битие, е писано, надявам се, да продължава да има такива.

 

Георги Н. Николов

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.