Home » Авторски страници, българи зад граница, политика

Състоянието на ДАБЧ е само последица от липсата на последователна държавна политика

2015.03.02 Няма коментари

“Как да се реформира ДАБЧ, след като тези, които трябва да направят реформата, не знаят как? Като първа крачка трябва да се реформира държавническото мислене, което формира политиката, а след това идва реформата на органа, който е призван да я провежда. Безсмислено е на сляп шофьор да се дава добър автомобил.” – Гледище та един от кандидатите за председател на ДАБЧ, Спас Ташев, за държавната политика към диаспората и за Държавната агенция за българите в чужбина.

74-75

Живеещи в чужбина българи се обърнаха към премиера Бойко Борисов с апел да реформира Държавната агенция за българите в чужбина или да я закрие. За тази цел те организираха подписка. Сънародниците ни зад граница са категорични, че в сегашния й вид ДАБЧ не им е необходима.

Разочарованието набираше скорост през последните няколко години, но ескалира от начина, по който се проведе т.нар. „публичен конкурс“ за председател на Агенцията. Всъщност бюрократичната машина се опита да унищожи самата идея за конкурса като сведе публичността до минимум. Останаха неясни както компетенциите на членовете на комисията по изслушване, така и нейните няколкократно променяни заключения. На изслушването на кандидатите не бяха допуснати представители на диаспората. Не бяха удовлетворени и исканията за даване на публичност на част от документите във връзка с „конкурса“.

Недоволството на българите зад граница е напълно оправдано. Най-малкото защото помпозно формулираната цел за духовно единение на България с българите по света звучи кухо на фона на действията, които дълбаят още по-дълбока пропаст между държава и диаспора. Всичко това става противно на многобройните положителни европейски практики по въпроса.

Всъщност един от големите проблеми в дейността на ДАБЧ през последните години е, че тя се занимаваше основно с несвойствена за нея дейност – издава годишно десетки хиляди удостоверения за български произход. Този документ бе наложен като необходим при кандидатстването за българско гражданство. Практиката обаче бе крайно противоречива, а поглъщаше основния ресурс на ДАБЧ. По този начин акцентът бе поставян върху българските исторически общности, за сметка на новата българска емиграция. Всичко това бе придружено от скандали за корупция.

Разбира се, в досегашната дейност на ДАБЧ има и положителни елементи. Освен това никой досега не е обърнал внимание, че ДАБЧ бе един буфер. От една страна диаспората имаше срещу/пред кого да изрази недоволството си от състоянието на държавната политика към българите зад граница. От друга страна държавниците снемаха от себе си отговорността за тази политика, оправдавайки се именно с ДАБЧ. Още повече, че българите в чужбина живеят далече, няма как да направят митинг пред МС, а и не гласуват масово (защото не са им създадени условия да го направят).

Тук обаче трябва да се каже, че наблюдаваните с години проблеми в ДАБЧ са само последица от състоянието на държавната политика към българите в чужбина или по-скоро от липсата на последователна такава. Защото ДАБЧ провежда, може да участва и във формирането, но сама по себе си не формира самостоятелно държавната политика към българите в чужбина.

Тук вече се получава един омагьосан кръг: как да се реформира ДАБЧ, след като тези, които трябва да направят реформата, не знаят как? Като първа крачка трябва да се реформира държавническото мислене, което формира политиката, а след това идва реформата на органа, който е призван да я провежда. Безсмислено е на сляп шофьор да се дава добър автомобил.

С конфронтация и констатации, че няма държавна политика, нещата няма да се променят. Дори и да се закрие ДАБЧ, България не може да си позволи да остане без орган, който да отговаря за провеждането на държавната политика към диаспората. Такива институции има във всички държави, които имат свои значими задгранични общности. Със създаването на Дирекция или Изпълнителна агенция към МВнР например, нещата няма да се подобрят, защото нивото е твърде ниско, за да изпълнява успешно координираща роля на държавно ниво. Конструктивният подход е да се зададе рамка и срокове за реформи първо в ДАБЧ, а след това и в целия сектор на политиките към българите в чужбина.

Що се отнася конкретно до ДАБЧ, тя трябва да се стреми да постигане баланс в дейността си между новата българска емиграция и историческите български общности. Основната й функция трябва да бъде да координира, синхронизира и инициира проекти и инициативи, реализиращи се самостоятелно или в сътрудничество с различни екипи или звена в държавната администрация, като осъществява непрекъсната обратна връзка, в т.ч. и с диаспората.

Освен това трябва да се извършат и законодателни промени, които да отговарят в максимална степен на потребностите на българите в чужбина. Така ще се даде тласък за реални реформи в сектора и разчупване на статуквото, а именно залагане на принципа за създаване на МИР – “Чужбина”, създаване на изборен Национален съвет и изборни Обществени съвети като представителни органи на българите в чужбина.
Като се реализират тези инициативи, нещата ще потръгнат. Тогава ще имаме истинско духовно единение между България и сънародниците ни зад граница, които освен всичко друго са и най-големият инвеститор у нас. Българските общности ще се превърнат в реален мост на сътрудничество между България и държавите на пребиваване, а това ще даде и тласък на създаването на така желаното българско лоби.

 

Спас Ташев

——————————————————————————————————————————————————————————————————————-

Бел.ред.: Интервю на нашето издание със Спас Ташев, в качеството му на един от кандидатите за председател на ДАБЧ, може да се прочете тук. Още по темата за ДАБЧ вж.  “Българите зад граница по въпроса за ДАБЧ и МИР “Чужбина”.

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.