Home » Авторски страници, българи зад граница, политика

КИЦ – Босилеград до в. “Труд”

2015.03.19 Един коментар
Spread the love

Културно-информационният център на българите в Босилеград, Р. Сърбия, се е обърнал на 16 март с официално писмо до редакцията на в. “Труд”. Днес председателят на КИЦ – Босилеград Иван Николов разпрати това писмо и до други български медии, както и до евродепутата Андрей Ковачев, с думите:

“Стана почти седмица, откакто “Труд” обяви втората компроматна статия с клеветите срещу КИЦ “Босилеград”. Изпратихме отговора в приложението и досега нищо не е публикувано. В никакъв случай не искам да остане и капка съмнение в честността и безкористността на това, което правим. Държа българската общeственост да бъде добре запозната с истинския профил на кмета Владимир Захариев.

С уважение,
Иван Николов”

Следва текстът на самото писмо (оригиналът на писмото може да се види тук – Отговор на Труд).

Untitled

До редакцията на в-к „Труд“
Главен и отговорен редактор Петьо Блъсков

Уважаеми г-н Блъсков,

По повод статията „Българи срещу българи: Компроматна война в Западните покрайнини“, във в-к „Труд“ от 13.02.2015 г., http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=4653856 , КИЦ „Босилеград“ настоява редакцията на вестника да публикува следното:

Горната статия е отпечатана по време на разговорите на българският и сръбският президенти Росен Плевнелиев и Томислав Николич в Белград, точно когато те подробно са разисквали исканията от Платформата за защита на правата и интересите на българското национално малцинство в Р. Сърбия. Автор на тази платформа е КИЦ „Босилеград“ и неговият председател Иван Николов. Подписана е от Националния съвет на Българското национално малцинство, българските малцинствени партии и повечето граждански сдружения. Само кметът на Босилеград Владимир Захариев не я подписа и именно този факт поражда основателно съмнение, че не става дума за „компроматна война на българи срещу българи“, а за компроматна война срещу духа на разговорите между двамата президенти, в които, за първи път на най-високо равнище, са разисквани проблемите и са обсъждани решения за българското малцинство в Сърбия в интерес на самото малцинство, в интерес на добросъседските отношения между двете държави и в интерес на успеха на преговорите за членството на Сърбия в ЕС.

Безспорно доказателство за това е и самият политически профил на човека, който, за съжаление, все още е кмет на Босилеград, а отскоро и председател на Националния съвет на БНМ. Едно важно пояснение. Владимир Захариев е привърженик и активист на Демократичната партия на Сърбия на д-р Воислав Кощуница. Програмата на тази партия е основана върху идеологията на консервативният великосръбски национализъм, който през 20 век нанесе непоправими вреди на българските национални интереси в Македония и Западните покрайнини. По времето, когато президент на Р. Сърбия беше Воислав Кощуница, на входа на сръбското правителство бе убит единственият сръбски проевропейски политик Зоран Джинджич. И до днес не са известни поръчителите на това убийство. Най-близките сътрудници на убитият Джинджич в независимите сръбски медии упорито твърдят, че идеята за атентата се е родила в кабинета на президентът Кощуница. Мотивите за атентата – да се премахне човекът, който безспорно искаше да предаде сръбските военнопрестъпници, отговорни за гражданската война в бивша Югославия. Самият Кощуница има няколко книги и стотици политически изказвания, в които жестоко се съпротивлява на членството на Сърбия в ЕС и накрая си подаде оставката и слезе от политическата сцена, твърдо отстоявайки антиевропейските си и русофилски становища.

Като негов последовател и привърженик, Владимир Захариев изцяло дължи политическата си кариера на Кощуница, който, от уличен продавач на дрехи, го направи народен депутат и кмет на Босилеград. Следвайки антиевропейската политика на своя идол, Владимир Захариев винаги е бил най-безскрупулният противник, който, злоупотребявайки с властовите си позиции, нанесе не малко вреда на КИЦ „Босилеград“, Демократичния съюз на българите и други организации и сдружения в Западните покрайнини, които свързаха борбата си за правата и интересите на българското малцинство в Р. Сърбия с евроатлантическите принципи и ценности. Въпреки това, злоупотребявайки с властовите си позиции, Владимир Захариев през есента на 2014 г. спечели и изборите за Национален съвет на БНМ, институция, чиято работа той от позициите на сръбската партия, която представлява, систематично блокираше в предишния състав?!

Днес, когато Сърбия все повече се ориентира към членството в ЕС, Владимир Захариев губи почва под краката си. Неговата политическа кариера е изчерпана и наближава своя край. След 14 години в сръбската политика, той вече не може да си представи живота без власт. Сега се опитва, компрометирайки политическите си опоненти в Босилеград, да направи пробиви в българските държавни институции, да ги измести и да заеме мястото им, за да продължи великосръбската асимилационна политика срещу българите в Западните покрайнини, тоя път – откъм България. Това е целия смисъл на продължаващата селска вечеринка със „злоупотребите в КИЦ-а“, „фитнес уредите“, „подправените документи с неистинско съдържание“, „заличаване от регистъра на ДАБЧ“, „гнева от срещата на Владимир Захариев с Бойко Борисов“, „прекратеното финансиране на КИЦ“ и други неверни, безсмислени и смехотворни твърдения, които Захариев, в безсилието си, се опитва да разпространи по медиите и българските институции, чрез едни полуграмотни и безсмислени писма, подписани под натиск от неговите подчинени служители на общината. Писма, които самият той няма куража да подпише! Писма, които всеки уважаващ себе си грамотен български гражданин с презрение ще хвърли в коша за боклук.

Ако в-к „Труд“ направи проверка, ще се убеди, че Общинският съвет, Националният съвет на българското национално малцинство и Спортното дружество „Младост“ се представляват само от двама души – Владимир Захариев и неговият помощник Стефан Стойков. Ведомството „Културен център“, „Основното училище Г. Димитров“ и Сдружение „ЦИФ“ се финансират от Общинският бюджет, с който пак се разполага Владимир Захариев. Ако редакцията на в-к „Труд“ се поразрови още малко в интернет, ще се убеди, че за разлика от КИЦ „Босилеград“, Държавният ревизор на Р Сърбия още през 2012 г. е установил десетки финансови нарушения в община Босилеград – http://www.dri.rs/images/pdf/revizija2013/2_26122013_16.pdf , които все още се потулват от прокуратурата, вероятно в името на заслугите за прилежното обезлюдване на Босилеград с нови 20% по време на неговото управление. Следващият възникващ въпрос е: какъв е приносът на Владимир Захариев, зам-кметът Стефан Стойков и „референтът за ВМА“ Славчо Владимиров за „постигнатият договор за безплатно лечение“ между община Босилеград и Военно-медицинска академия, за милионите злоупотребени български левове, и колко, според думите на Захариев, са „спестените“ по този начин пари на сръбската Здравноосигурителна каса http://www.bosilegrad.org/sr/Lecenje_i_skolovanje_u_Bugarskoj.aspx
и съответното източване на НЗОК и бюджета на Военното министерство?! Едно уточнение. С писмо № 38/11 от 20.07.2011 г. до ВМА, Министърът за българите в чужбина и ДАБЧ, КИЦ „Босилеград“ навреме предупреди за опасността от политизиране на „безплатната“ медицинска помощ във ВМА и предложи решения за трайно решаване на проблема. Владимир Захариев и до днес отдалече маха с това писмо и твърди, че ние сме били „против“, и че това било „срамота“?! След четири години се оказа, че срамът е за сметка на ония, които брутално злоупотребиха с хуманизма и братската съпричастност на българските лекари и пожертваха името и патриотизма на генерал Стоян Тонев, не толкова заради здравето на босилеградчани, а заради болните властови амбиции на един селски кмет, издигнат от най-мрачните великосръбски сили в Белград.

КИЦ „Босилеград“ има своя Програма и Устав, съгласувани и одобрени от сръбското законодателство за провеждане на културна и информационна дейност, има активна обществена позиция и нямаме нужда от наставленията на Захариев „за мост на сътрудничество“, упреци за „раздор“ и безпочвени и злонамерени обвинения, ако ще да са изречени и пред българският премиер. КИЦ винаги е бил мост, по който в Босилеград след десетилетия отсъствие, отново дойде българският език, българската култура и просвета, българското образование и общоизвестните национални и европейски принципи и ценности. Но КИЦ никога няма да бъде мост, по който великосръбските идеи, сръбската чалга и посредствеността ще преминат към България. Това е проблемът на Захариев и неговата партийна дружинка.

Иначе КИЦ „Босилеград“ като инициатор и строител на паметника на Левски в Босилеград и като почитател и последовател на идеите на Апостола, отдаде почит по повод 142 години от гибелта му. Не го направихме заедно с кмета, защото с нито едно свое действие не искаме да подкрепим това, което Владимир Захариев направи на Босилеград, както и не сме съгласни с безсмислиците, които той наговори пред паметника на 18 февруари. И не сме съгласни да стоим рамо до рамо с ония, които само преди няколко години намятаха шалове на „Цървена звезда“ върху паметника на Левски в Босилеград, а днес използват срещата с Борисов, за да ни оклеветяват.

КИЦ „Босилеград“ няма никакви основания за притеснение или „гняв“ от срещите на Владимир Захариев и неговият помощник Стефан Стойков с премиера на България Бойко Борисов, и публикуваните лъжи по наш адрес. Защото българските институции са много добре запознати с политическата биография на Владимир Захариев, както и същността на завинаги залязващата великосръбска идеология, на която той служи. Това стана в дните, когато КИЦ „Босилеград“ постигна най-голямата си морална победа и заедно с другите български организации наложи своята Платформа за правата на малцинството на дневния ред на сръбско-българските срещи на високо равнище.

Председател на КИЦ „Босилеград“

Иван Николов

One Comment »

  • Родолюбец said:

    Бих искал да припомня на редакцията на в-к “Труд” една статия във вестника от 2009 г. в която се казва, че Кмет Захариев се отмъщава на въшките си – “Кмет мъсти с дълги коси на въшките”.
    Щом кметът е въшлясъл и това е повод за самохвалство в българската преса – то какво да кажем за бедните ни сънародници от Западните покрайнини.

    http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=220747

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.