Home » Авторски страници, литература

Пилигрими

2015.02.22 Един коментар
Spread the love
Храм в планината Небо в Йордания. Снимка: Nasamnatam.com

Планината Небо в Йордания. Снимка: Nasamnatam.com

.

Тук слънцето не грее, а изгаря,

и не залязва сигурно с години;

наоколо е само пясък парещ

и тлееща сред огъня пустиня.

 

И само аз съм пилигрим* отчаян,

в мъртвилото нанякъде запътен,

и този хадж** ми е билет за Рая,

дълбоко в джоба на душата скътан.

 

А пясъкът през костите се сипе,

с миражи и заблуди другарувам;

отдавна крача бос и нося дрипи,

отдавна не говоря и не чувам…

 

Зад мен са Назарет и Галилея,

Генисарет е някъде далече,

и слънцето изгаря, а не грее,

и този път през пясъка е вечен.

 

А той е само мой, не води в храма,

за който всички вярващи разпитват –

Йерусалим е тук, но в него няма

къде да коленича за молитва.

 

Аз имам свои, не по-малко свети,

места, където да запаля свещи,

и свой кивот с божествени завети,

и своя вяра – чиста и гореща.

 

Да, аз съм само пилигрим окаян

в пустинята на своите надежди,

и този път – миражен и нетраен –

към моя тиха святост ме отвежда.

 

Пътувам сам и като тайна пазя

олтарите за моите литании;

за нищо на света не бих ви казал

къде е моят храм за покаяние.

 

Но крачейки през пустошта безока,

пресичам дири, в пясъка вдълбани,

кръстосани на хиляди посоки,

на хиляди посоки разпиляни;

 

и знам – през тази пустош крачи всеки

към своите олтари под небето,

и всеки има своята пътека,

и само слънцето за всички свети;

 

и знам – поемат в път към Галилея

облечените в дрипи пилигрими,

но всеки свой олтар открива в нея

и друга, своя Галилея, има;

 

и всяка обща святост е заблуда,

и свое свято място има всеки.

Аз крача сам. Но като малко чудо

край мен минават вашите пътеки.

.

Валентин Чернев

.

———————————————————————————————

* Пилигрим (итал. pellegrino, от лат. peregrinus – чуждоземец) – странстващ богомолец, поклонник в Светите места

** Хадж – поклонение в Светите места, хаджилък

.

————————————————————————————————————————————————————————–

severianinВалентин Чернев (с литературен псевдоним Severianin) е на 68 години. Живее в Силистра. Има написани над 2500 стихотворения, събрани до момента в 25 книги. Сред тях са „Хлябът“ /1983/; „Небесни мотиви“ /2002/; „Римувани акварели“, „Еретични олтари“ /2003/; „Лекомислени строфи“, „Ръкавици за Венера Милоска“ /2004/; „Самотникът с душа на птица“, „Див пелин“ /2006/, „Нашепнато“, „Изречени мълчания“ /2007/; “Ritardando, ritenuto”, „Монолог за двама“ /2008/; “Песни от здрача”, „Гняв“ /2009/; „Сънувах, че живея“ /2010/; “Далечно плаване”, „Да нахраниш душата си“/2012/ и др.

Не продава книгите си, подарява ги. Казва, че не търси задължително одобрение и сам си е най-строгият критик. Още творби на Валентин Чернев могат да бъдат прочетени в сайта “Откровения”.

One Comment »

  • магдалена шумарова said:

    Браво на Валентин Чернев!
    Истински, оригинален, талантлив, непостижим.
    С такъв поет България може да се покаже не само в Чикаго, а навсякъде по света. Сигурно парижките символисти биха му и те завидели, каму ли силистренци и други като тях.
    Нека да ни е жив и здрав и да ни радва с още поезия!

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.