Я да пообърнем реверса, моля

Бойко Ламбовски, в. „Сега“

Преди няколко дни Комитетът за национална сигурност на унгарския парламент обсъди мобилизацията на етнически унгарци, граждани на Украйна, в украинската армия. Той реши да вземе мерки, ако открие непропорционално на числеността на унгарците – а те са към 200 000 души – призоваване. В комитета прозвучаха речи на водещи политици, които, от една страна, поискаха Унгария да приеме своите съплеменници, а от друга – да спре газовия реверс към Украйна, при условие че се установят несправедливи мащаби на етническата мобилизация там.

Полша от своя страна също върна няколкостотин етнически поляци в родината им поради опасността да бъдат мобилизирани на прословутия източен фронт… Ще ми се да доловя

такава загриженост и в нашата държава,

но тя ми изглежда по-улисана с щабове и командни центрове, вместо с хуманни въпроси с едноплеменниците си – в тази пълна с безсмислие обстановка.

Аз не знам колко точно етнически българи живеят в Украйна. Чета тук-там, че са между 200 000 и половин милион. Това, че в настоящия момент се оказват на територията на днешна Украйна, е случаен исторически пирует, част от причудливата енигматика на племенните и имперските вихри през изтеклите векове. Като цяло през тези векове е станало, общо взето, следното – една голяма многоетническа, раздирана от противоречия и административен флегматизъм империя не е могла да осигури на всички свои работливи поданици гаранции за честта, имуществото, па и оцеляването им. И те масово се изселват – къде доброволно, къде понякога подбучквани – в друга империя. Също голяма, също многоетническа, също мудна административно и социално… Но! Все пак православна, все пак близка по език, все пак без въоръжени орди от грабители, обикалящи вилаетите в търсене на плячка като ята марокански скакалци. Това е станало.

При това се е случвало на няколко пъти през миналите 300 години. Едва ли обаче първите преселници са предполагали, че водените от тях семейства и родове ще се окажат толкова лашкани през следващите десетилетия – през граници и закони, през даване и отнемане на различни права, през оземляване и колективизация, през масов глад и през много, много войни. Дори Бесарабия се оказва няколко пъти на територията на различни държави, включително днес. И, че вместо да се стигне до мир и добруване в далечното бъдеще, ще се стигне до най-парадоксалното от всичко. А то е, че през 2015 г. – време, в което някъде гражданските вълнения се движат по вододела да има ли гейбракове и колко права да се дадат на животните, другаде тепърва първични национализми почват да дирят образа си във врящото гърне на племенни протуберанси, забърквано от чужди и местни шамани по известна рецепта – щипка-две ура-патриотизъм, няколко дебели глави олигархичен феодализъм и час по час умело идеологическо впръскване на направляващи субсидии като подправка.

Не ми е чудно, че нашите многострадални съплеменници се озоваха в тази каша. „Като вземем предвид, че Одеска област трябва да даде 4500 мобилизирани за украинската армия – само от Болградски район трябва да бъдат мобилизирани над хиляда човека – това излиза, че повечето с повиквателни трябва да бъдат българи и гагаузи от Одеска област в армията“ – изпъшка бесарабският българин Иван Иванов по една наша телевизия.

Те са граждани все пак на чужда държава – Украйна, рече министър-председателят Бойко Борисов. Добре, така да е. Българи са, ама не са граждани. Или са граждани на друга държава, макар че са се оказали в нея доста случайно. По каква логика обаче трябва да воюват срещу друга част на същата държава? Не откривам по каква. Може би донецки башибозуци са им задигнали овцете? Или лугански кърджалии са им изнасилили жените? Тоест законова логика мога да намеря, но човешка не откривам. А може би е друго, може би трябва да приемем, че е права пропагандистката концепция: воюват не украинци срещу украинци, а свободолюбиви украинци срещу лоши руснаци, които искат да ги заробят. Но и в този случай не откривам логика. Все пак руският цар е дал земя на българите преселници, а не някой хетман, нали? Няколко руски императорски указа – през 1751, през 1763 и през 1801 г., гарантират особени привилегии и права на преселниците. А руският император Александър I през март 1819 г. предоставя на нашите съплеменници права на колонисти, с което им осигурява по-висок статут от крепостническия, така масов по онова време, твърдят историческите книжки.

Но може би има трети вариант? Може би нашите съплеменници трябва да се бият, защото великите сили САЩ и Русия

си мерят достойнствата в мерак за световно господство?

Може би трябва да се включат като страна в лакърдията, изтъкана не от черен, а направо от погребален хумор, че САЩ и Русия ще воюват в Украйна до последния украинец. Недейте, холан, оставете я тая логика, моля ви се. Щото ще ги накарате да се сетят кой цар – руският или американският, форсира Дунава при Свищов, за да воюва за българско име.

Пиша това за нашето Министерство на външните работи, за нашия президент, парламент, правителство. Приберете всеки, който иска и се чувства българин, тук. Особено ако някой си е наумил да го праща на война, която не му е ни по мярката, ни по душата.