Home » Авторски страници, литература

Виртуалната мрежа като мрежа на любовта

2015.01.22 Няма коментари
Spread the love

Георги Н. Николов за книгата на Таня Капинчева “Мрежата на живота”

.

Tanq„Мрежата на живота” е първа книга на Таня Капинчева, издадена от ДЕЛАКОРТ, С., 2015 г. И като всяка първа творба поражда естественото читателско любопитство. Защото авторката сега излиза на литературната сцена – с какво ще прикове нашето внимание? С чиклит за женски тегоби, известни ни от по-преди, или с нещо ново и нетрадиционно? Може ли в наше време да говорим за „мъжка” и „женска” литература, или общочовешките стойности отдавна са загърбили тези понятия? Отговора намираме в самото произведение.

Накратко – главната героиня Карина, бивша журналистка, живее в Чехия със съпруга си Йозеф и дъщеря си Изабела. В материално отношение е задоволена с всичко и няма нужда да работи. Но зад завесата на охолното съществуване се крие отчуждението между двамата съпрузи, носталгията към България и болезнената самота, прераснала в трайна депресия. Карина има два изхода – да й се предаде изцяло и да се удави в сивия поток на дните, следващи безцветната си матрица в неумолимия порядък на еднообразието. Или да се бори по начин, достоен за емоционалната й натура, като открие някъде и някога своята нова любов.

Открива я в лицето на красив на снимките, много по-млад от нея мъж с библейското име Ангел. И любовта им разцъфтява. Дотук привидно нищо ново, ала само на пръв поглед. Защото тази любов е виртуална. Тя съществува чрез компютърния монитор и двамата никога не са се виждали. По неясни за Карина причини любимият й не желае да се покаже пред камерата и отлага евентуалните срещи. Но чувствата й са много силни, стигащи до ревност и себичност, която понякога я тласка към прекъсване на връзката. Следва нов компютърен контакт и ново нейно прераждане. Макар виртуална, тази любов е чиста и непокварена като истинско докосване на двама влюбени. Изповедна, изгаряща и възраждана с все по-силни чувства.

Именно виртуалността на сценария е новаторския подход в романа на Таня Капинчева. Ангел и Карина съществуват в нереалната битност на един свят, подчинен изцяло на човешкия инженерен гений и на тяхното собствено въображение. Там те са спасени от грубостите на живия живот. Там се разкриват в цялата достоверност на характерите, създадени сякаш от Провидението един за друг, но разминали се по неведомите повели на съдбата. Пак там е и бъдещето им, ковано в горещия пламък на взаимното привличане. Всяко напускане на компютърното ложе е мъчително за Карина. Превърната в обект на грубости от страна на съпруга си Йозеф и търсеща ласки някъде другаде. С Йозеф ги свързва единствено детето, създаващо крехко равновесие между два противостоящи си начина на мислене. Съпругът, строго прагматичен и тесногръд, изисква слугинство и пълно подчинение на личното „аз” от жената до себе си. Ако ли не, той ще я прогони обратно в България, но без Изабела. А в кратките дни, когато си е у дома, ще я унижава до безкрайност. Без да прогледне, че не материалното, а духовното е движеща сила у съпругата, иначе предана и всеотдайна.

Депресията става все по-непоносима за Карина и тя превръща виртуалното пространство в своя постоянна същност. В своя емоционална и интелектуална “плът”. Една причудлива, екранна реалност, която я премоделира от обикновен човек в някакъв продукт на технологичната генетика. Напомнящ по аналогия с италианския сборник „Онирофилм”, в чиито разкази се продават сънища, щастие, блянове. И на Айзък Азимов с „Аз, роботът”. Но вместо робопсихоложката Сюзън Келвин, разследваща сложни нравствени и логически проблеми, имаме Карина. Наша съвременница, изградена от авторката Капинчева върху дълбокия психологически анализ на съвременната жена. Гравитираща в сферата на редица морално-етични предпоставки.

За да разберем дълбоките послания в книгата, Таня Капинчева е разделила повествованието на глави, които взаимно се допълват и надграждат: „Цветната реалност”, „Реалността на съперницата”, „Тяхната реалност”, „Безцветната реалност”, „Истинската реалност”, „Уроците на истинската реалност”, „Предизвикателствата към реалността”… Така читателят сякаш влиза от зала в зала, украсена с пластични сцени на разказа и с разсъжденията на авторката. Която многократно ни отправя предизвикателство за диалог върху истински стойностните неща в битието ни. Между вещите и удоволствията, оценени в пари, и дълбоката вътрешна удовлетвореност, че сме полезни на ближния и на обществото, без да търсим нещо в отплата. „Защо владетелите на света искат да ни убедят, че красивите вещи, коли и къщи са това, към което трябва да се стремим? Защо трябва да мислим, че любовта, приятелството, щастието и моралът са непостижими химери? И съществуват само във въображението и книгите, а напоследък в измисления виртуален свят, където все повече хора парадоксално се опитват да намерят истинските неща?”

Вестта, че Ангел е болен от рак и затова крие лицето си от любимата жена, идва като очаквана, но болезнена развръзка в книгата. Но дори и след смъртта си той продължава да съществува чрез майка си. Криеща за кончината, майка му Жана продължава компютърната връзка инкогнито от името на своя син, за да надмогне мъката и да изпълни последното му желание. Истината е тежка и зашеметяваща, но играе ролята и на морална панацея. Защото не физическото, а духовното привличане е онзи обединяващ момент между двамата влюбени, слял ги в едно чрез екрана на компютъра. Момъкът ще продължи да съществува, докато Карина има потребност от любов. И от човечността му, която някога я е привлякла в тази абсурдна, невъзможна и все пак красива връзка.

Много са сериозните теми, обединени в този психологически роман около символа на жената-личност в съвременното общество. Преди всичко – за самата нея, носителка на жарава от чувства, мисли и желания. Които иска да посвети на своя избраник. Доказал, че е достоен за тях чрез себеотдаването си пред жрицата на живота. Особено когато е унизена в делника и подчинена на мъжа-господар. Подобни отношения днес би трябвало да са анахронизъм. За жалост, те са често срещани и в новото столетие.

Таня Капинчева, както своята героиня, живее в Чехия, но с това автобиографичните черти почти се изчерпват. Защото Карина е събирателен образ на женската одухотвореност, на женската сила и на изпепеляващата женска страст. Възпята в неизброими творби, осъдена на безсмъртие, преминаваща през столетията като багрена небесна комета. Тук са и разсъжденията на авторката доколко грубата реалност и виртуалното пространство могат да ни подтикват да се трансформираме във виртуални свои двойници, доколко технологичният напредък може да ни превърне в биороботи.

Първата творба на Таня Капинчева е безспорно интригуваща, написана увлекателно и убедително. С галерия и от второстепенни персонажи, допълващи размишленията й за доброто и злото в живота. За истински стойностното и за маловажните неща. За болезнената радост от (не)споделената любов и от впечатляващата й жертвоготовност. Все теми, които някак не забелязваме в сивия си делник, а те съществуват. И които могат да ни накарат с интерес да разгръщаме книгата на Таня Капинчева не веднъж и дваж.

 

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.