За половинчатите стъпки на български управленци

Повод за тази публикация е едно интервю на вицепремиера Меглена Кунева, взето от Илиана Райчева за Радио България. В това интервю г-жа Кунева подчерта от Брюксел, че изслушване за председател на ДАБЧ се прави за първи път, независимо, че по закон това не се изисква. Тя каза още, че след като бъде конституирана, комисията щяла да прецени кои от подалите документи кандидати ще бъдат допуснати до изслушването и кои не. Комисията ще се състои само от представители на различни министерства и няма да включва нито представители на българите зад граница, нито представители на гражданското общество, стана ясно още от интервюто. На 27 януари концепциите на допуснатите до изслушване кандидати за председател на ДАБЧ могат да бъдат публикувани на сайта на Агенцията, на който сайт българите зад граница могат да пишат коментари и да задават въпроси, които комисията ще има евентуално предвид по време на изслушването. Меглена Кунева каза още, че кандидатите ще бъдат питани какво мислят за Националната стратегия за българските в чужбина.

Запис на това интервю на вицепремиера Кунева за Радио България може да чуе по-долу.

Във връзка с казаното от вицепремиера Кунева пред Националното радио, бихме искали да припомним следното:

Първо, идеята за изслушване и представяне на концепции от кандидатите за поста председател на ДАБЧ не е на вицепремиера Кунева, нито на българската държавна администрация, а на десетки активни българи зад граница, които изпратиха за това писма до вицепремиера Кунева и до премиера Борисов. Тези неща нито се признават официално, нито се споменават от вицепремиера Кунева.

Второ, идеята за това кандидатите да кажат какво мислят за Националната стратегия за българските граждани и българските исторически общности също не е на вицепремиера Кунева, нито на нейните сътрудници. Тя е пак на споменатите активни българи от чужбина, които г-жа Кунева чу само донякъде.

Трето, това, че няма механизъм за легитимно институционално представителство на българите в чужбина – нещо, за което споменава г-жа Кунева също споменава в интервюто си за Радио България – използвайки го като аргумент за това да няма представители на диаспората, нито представители на гражданското общество в комисията за оценка на кандидатите – този липса на легитимно представителство се дължи на самите български управленци. Това е дълг и вина на не един и два български кабинета и състави на парламента.

И още:

Какъв точно да бъде този механизъм за институционално представителство – също не е идея на български политици и управленци. Той беше разработен и предложен от Временните Обществени съвети на българите в чужбина – от една самоорганизирала се, уникална в някакъв смисъл по характера си неформална структура, обединяващи българи от разни страни и континенти по света – и влезе в Националната стратегия за българите в чужбина, приета преди няколко месеца от Министерски съвет.

Тази стратегия след това с месеци не беше публикувана в сайта на Министерски съвет, а когато накрая това се случи – то стана пак след писма, изпратени от представители на Временните обществени съвети на българите в чужбина. И това публикуване бе направено така, че почти никой да не може да стигне до точното място, където бе качен с триста зора текстът на един официален държавен документ. Дори в сайта на самата Държавната агенция на българите в чужбина окончателният, официален текст на Стратегията за българските граждани и българските исторически общности по света бе качен донякъде, кой знае защо, само част от това съдържание беше качено. (Повече за институционалното пренебрежение и за политическата неинформираност на български управленци във връзка с този документ можете да прочетете тук – б.р.)

А сега, да обобщим: идеята да не се назначава ръководител на Държавната агенция за българите в чужбина по конюнктурни политически съображения, според това дали е удобен за едни или други управляващи, без изслушване и без конкурс, изобщо не е на вицепремиера Кунева. Но е хубаво, че тя прие тази идея. Това беше някаква стъпка в добра посока, която обаче бе направено половинчато. И въпреки многото опити за издание като нашето, което от години последователно отразява политиката на българската държава към нейната диаспора (ако въобще може да се каже, че държавата майка е стигнала до смислена и организирана политика в тази сфера), да се опита да убеди г-жа Кунева и нейните сътрудници, че комисия за оценка на кандидатите за поста председател на ДАБЧ, съставена само от чиновници от разни министерства, не е добър вариант, това не се случи.

Г-жа Кунева прие част от идеите на десетки активни българи зад граница, на Временните Обществени съвети на българите зад граница, на нашето издание – но освен, че не признава публично чии са тези идеи, тя не се доверява на авторите на тези идеи, а продължава познатата традиция на българските управленци и на българската държавна администрация да се смятат за самодостатъчни, въпреки че реално истинска политика на българската държава към многобройната българска емиграция още няма. Българските управленци, или поне голяма част от тях – и от това правителство и парламент, и от предишните – още не са разбрали изглежда, че тази политика няма как да стане, ако продължават да си мислят, че може просто да я имитират. Да имитират диалог с представители на диаспората, да си мислят, също така – въпреки че сами не са сетили и за най-лесните са сещане и изпълнение идеи – че са по-компетентни от тези, които са им ги предложили и молили да ги въведат.

Почти 14 години минаха, впрочем, и от приемането на Закона за българите в чужбина, действащ и сега, който е от 2001 г. През цялото това време никое правителство не предложи и никой състав на парламента не прие по-адекватен на съвременните условия Закон за българите в чужбина. Е да, през 2011 г. имаше например един такъв законопроект, изготвен от чиновници от ДАБЧ, който беше неадекватен, не добър проект, и беше спрян с големи усилия от Временните обществени съвети на българите в чужбина, от представители на самата диаспора.

Що се отнася до институционалното представителство на диаспората – надяваме се, че докато държавата се сети най-накрая да си свърши работата и да организира избори за редовни Обществени съвети и за Национален съвет на българите в чужбина, заедно с парламентарни или президентски избори – че българските управници няма да продължават да игнорират гласа на българите зад граница, заради това неуредено институционално представителство. Защото неговото неуреждане е дълг и вина на самата българска държава, на министри и на депутати от няколко български правителства и Народни събрания. Които, впрочем, продължават да се избират така, че гласът на българите зад граница се разпилява и препраща по математически способ, защото никой състав на парламента досега не се престраши да гласува изменения в Изборния закон, чрез които да се въведе МИР „Чужбина“.

Българите зад граница нямат де факто свои представители в парламента. И институционално представителство (заложено най-накрая по смислен начин в изготвената миналата година Национална стратегия за българите в чужбина), още нямат. Затова в избора и преценката кой кандидат е по-добър да работи за тях самите, каквото, поне официално, е предназначението на ДАБЧ, те нямат право на глас. А чиновници и управници, които сами не са сетили дори за това, че може да има изслушване и концепции за дейността на ДАБЧ; и за които проблематиката за българите зад граница продължава да е периферия за техните цели, дейности, компетенции – ще продължават да смятат може би, че кой знае какво са направили, когато се мръднат и на половин стъпка.

Еврочикаго

–––––––––––––––––––––––––––––––––––-

* Вж. още информация по темата ТУК.