Home » Е-Списание

Богоявление (Йордановден)

2015.01.06 Един коментар

Богоявление  (Йордановден) е един от най-древните християнски празници. Празникът се нарича още Кръщение Господне. Отбелязва се на 6 януари.

12-01-06-15903_1

В петнадесетата година от царуването на римския император Тиберий (14-37 г. сл. Р. Хр.), в Йорданската пустиня проповядвал свети Йоан Кръстител, наричан още Предтечапоследният старозаветен пророк, който възвестявал, че се приближава Царството небесно, че дългоочакваният Месия идва, и че е нужно покаяние. Св. Йоан имал много последователи, които изповядвали и се разкайвали за прегрешенията си, и били кръщавани в река Йордан.

Преди да започне своята обществена проповед, Иисус Христос също отишъл да се кръсти от свети Йоан Кръстител. Според евангелието Спасителят бил тогава на около тридесет години. В спомен на това събитие Църквата установява празника Кръщение Господне или Богоявление.

Първоначално този празник бил посветен въобще на явяванията на Божия Син на земята, при които по особен начин се открива Неговата божествена природа. Такива са: Неговото раждане, поклонението на тримата източни мъдреци (влъхвите), кръщението в р. Йордан с Богоявлението и чудесата, при които особено проличава Неговата божествена мощ, особено чудото в Кана Галилейска и чудото с нахранването на петте хиляди души с пет хляба и две риби. Ето защо за означаване на този празник първоначално било използвано множествено число ­ Богоявления.

Празникът бил наричал още и ден на просветлението, защото в древността оглашените се кръщавали масово в нощта на празника (също както на Пасха и Петдесетница). Кръщението наричали също светлина, а кръстените ­ – просветени. Освещавала се и вода, която се използвала при кръщението.

Празникът Богоявление започва да се празнува най-напред през III в. в Египет. Първото свидетелство за него дава Климент Александрийски († ок. 215 г.). На Запад Богоявление се чества от IV в. ­ най-напред в Галия (361 г.), след това в Испания (380 г.) и накрая в Италия (ок. 400 г.). На Изток Рождество Христово започва да се празнува най-напред в Константинопол. Въведен е от Св. Григорий Богослов на 25 декември 379 г., когато в параклиса “Анастасия” той произнася слово за Рождество Христово.

Дотогава на Богоявление се прославя главно раждането на Спасителя. Кръщението Господне става основно събитие на този ден, 6 януари, едва след отделяне на Рождество Христово като самостоятелен празник, честван на 25 декември. Поклонението на мъдреците пред новородения Спасител се пренася към рождественската служба. Постепенно от празника Богоявление изчезва и честването на чудото в Кана Галилейска. Така основна идея на богоявленската служба остава кръщението на Господ Иисус Христос от св. Йоан Кръстител в река Йордан.

На Богоявление (Йордановден) навсякъде, където има водоем, се извършва ритуалното хвърляне на кръста от местната църква. След изваждането на кръста се служи тържествена литургия, наречена Велик водосвет. На нея се обновява светената вода в храмовете.

Народни традиции

Този празник има различни имена в различните области на страната, като някои от тях са Кръстовден, Водици или Водокръщи. (Богоявление и Ивановден – празнуван на 7 януари и посветен на св. Йоан Кръстител са известни с общото име “Водици”.) Празникът е наречен така, защото на този ден всеки, който иска да е здрав през годината, се окъпва или поне се измива на реката. С него се слага край на така наречените „мръсни дни”.

На Йордановден се месят три ритуални хляба, при чието замесване се ползва остатъкът от старата светена вода. Единият е за дома, вторият е за гостите, а третият се оставя пред вратите на къщата заедно с бакър вино за минувачите. Върху железен предмет се изгарят чемширените китки от предишното Рождество, а пепелта се поръсва със светена вода и се заравя под овошка или трендафилов храст. С донесената от църквата свещ се запалва с „нов” огън кандилото в семейния иконостас. Там се полагат и новите рождественски китки. Вечерта срещу Йордановден е третата (и последна) кадена вечер. Тя трябва да е постна.

В Родопите има обичай на този ден да се хвърлят във водата младоженците (двойкитe, който са се оженили  по време на предишната година), за да са живи и здрави през цялата година.

На този ден имен ден празнуват: Дана, Божан, Йордан, Йорданка, Данчо, Боян, Богдан, Богдана, Богoлюб, Богoлюбa, Божанa.

ЧЕСТИТО НА ВСИЧКИ ИМЕННИЦИ!

 

One Comment »

  • Marina said:

    Според народното поверие, през нощта срещу Богоявление в глуха доба небето се отваря и всеки, който го види, ще получи от Бог това, което си пожелае. Вярва се още, че тогава водата спира, пречиства се, след което придобива голяма сила. Затова денят е известен като Водици и Водокръщи.
    За здраве всички участват в освещаването на водата, когато след празничната черковна служба, свещеникът хвърля Светия кръст във водата. Млади мъже се хвърлят въпреки студа и ниската температура, и изваждат кръста от водата. Който го извади, бива честит и здрав през цялата година.
    Болни се къпят във водата, където е хвърлен кръстът.
    Ако хвърленият във водата кръст замръзне, това предвещава здраве и плодородие през годината. Ако времето е студено и сухо, приема се като знак за плодородна и добра година. Накрая – с китка босилек, свещеникът поръсва хората за здраве.

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.