Home » Избрано

Хиляди бездомни живеят в тунелите под София

2015.01.03 Няма коментари
Spread the love

Българската столица е прорязана с подземни трасета

.

Владимир Йончев, Svobodnoslovo.eu

Снимка: Svobodnoslovo.eu

Снимка: Svobodnoslovo.eu

Цял подземен град живее под улиците на София. Столицата е прорязана от стотици километри тунели. Някои са толкова големи, че в тях дори може да се движат автобуси. Сега катакомбите са свърталище на хиляди клошари. Според очевидци там се крият между 10 и 20 хиляди. Бройката е нереална, но не можа да уточни колко бездомници живеят в тунелите. Шест групи катакомби има София. Първата е т.нар. тунел на властта. Той започва от парламента, минава под Президентството, Министерския съвет, ВМА и завършва в Южния парк, в близост до Правителствена болница. Това е единственият тунел без клошари. Той се пази денонощно. Застлан е с бетон и през него спокойно минава камион.

Крадци складират плячката си в тунелите, лятото клошарите се местят под Паметника на Съветската армия. Жени и деца живеят в „апартаменти“ край тръбите на парното при над 35 градуса жега.

Десетки километри тунели кръстосват земята под София. Под строга охрана е само тунелът на властта, който свързва парламента, Президентството, Министерски съвет, ВМА и излиза в Южния парк. Под Редута са старите армейски бункери. Те са сред най-добре оборудваните подземия. Някои от тях са на 5 етажа. Но са влажни и през зимата не се използват за живот. Край ТЕЦ „Земляне“ в стари бомбоубежища са складовете за военновременни запаси. От входове под Ректората и Духовната академия се влиза в стари римски катакомби. При Паметника на Съветската армия и в докторската градина са двата изхода на тунела Бронкс. Наречен е така, защото през лятото е свърталище не само на клошари, но и на наркомани. Най-голямото свърталище на бездомници са тръбите на парното. Магистрални тръбопроводи започват от всички ТЕЦ-ове в София. След хиляди разклонения те достигат на практика до всеки дом.

След публикацията на „Стандарт“ за подземния град, в който живеят хиляди, институциите замълчаха. Защото няма една инстанция, която да отговаря за тунелите. Охраната им е ангажимент на „Топлофикация“, ВиК, „Пътища и съоръжения“, БТК, улично осветление, енергото. „Топлофикация“ дори отрече в нейните тунели да живеят хора. Наш екип слезе в подземията на София, за да види дали това е така.

Снимка: Svobodnoslovo.eu

Снимка: Svobodnoslovo.eu

На метри под нас живее друг град. Непознат. Мръсен и потаен, опасен… Малцина са се престрашавали да влязат в него. Запитвали ли сте се някога къде отиват всичките клошари и просяци през зимата? Когато температурата е минус 20, изглежда, че са се скрили вдън земя. И това е самата истина.

Магистралните тръбопроводи на парното са апартаментите на подземна София. Входовете към тръбите са стотици. Повечето са затворени. Но хората редовно разбиват по някой по-закътан проход, за да могат да се сврат на топло.

Подземните хора не желаят да бъдат притеснявани. Още на влизане видяхме светлина и чухме човешки стъпки. Последвахме ги, но те изчезнаха при първите разклонения.

Извън тунелите успяхме да говорим с няколко клошари, които ни предупредиха, че не сме добре дошли. „Вътре живеят всякакви. Не влизайте, само от там още не са ни изгонили“, разказа битник, който срещнахме близо до един от входовете. Според него шансът през деня да се намери някой в тази част на тунелите е малък. Всички излязохме да припечелим по нещо, прибираме се чак вечер. Ако влезете тогава, ще срещнете много народ, но

не гарантирам, че ще излезете –

каза той.

Сред клошарите наистина има избягали затворници и бандити. Те обаче са малцинство. Повечето са несретници, които съдбата е оставила без дом. Един от клошарите, с които говорихме, се оказа бивш учител. Преди години тръгнал да си търси късмета в Германия. Когато се върнал, нямал нито дом, нито семейство.

Около тръбите не е хотел „Риц“. Но определено става за живот. Температурата е над 30 градуса. Чак неприятно горещо, но все пак става за живот. Магистралният тръбопровод представлява 2 огромни тръби, в диаметър колкото човешки ръст. Между тях има достатъчно място спокойно да се разминат двама души. Тръбите са легнали върху бетонни подпори. Така под тях остава ниша, висока около 60-70 сантиметра. В нея също може да се спи уютно. Но не това са „апартаментите“ на клошарите. Начесто около тръбите има оширения. Някои са колкото една стая. Други обаче са

огромни зали

Те обикновено са на различни нива от тръбите, по които лесно се слиза и качва по метални стълби. Където стълбите липсват, обитателите са оборудвали праговете с дебели гумени маркучи от кабели, по които се слиза и качва. Жиците вероятно отдавна са предадени на вторични суровини.

Под едно от най-оживените места в столицата са най-големите подземни пространства. Това са 2 помещения. По-малкото е високо около 15 метра, дълго около 25 и широко 20 метра. От него се влиза в голяма зала, която е поне 2 пъти по-голяма. От едното до другото се върви по начупен коридор. Именно тези зали са местата, където се разклонява магистралният тръбопровод. До таваните водят шахти с метални стълби. Капаците са заварени отвътре. В големите зали температурата е по-поносима. На няколко места тръбите са пробити. Водата обаче е прекалено гореща и трябва да се изстуди, преди да се ползва.

Входът, през който екипът ни влезе, е на 30 метра от една от най-луксозните сгради в София. Запазваме го в тайна по две причини – да не тръгнат неподготвени хора под земята. И защото тръбите са едно от малкото останали места, където все още могат да се приютят несретниците. Освен това в продължение на стотина метра изолацията на тръбите се е разпаднала и всяко движение предизвиква облак от стъклена вата, която е опасна за здравето.

В малката отсечка, която екипът ни успя да обходи, забелязахме поне 6 места, които са с видими и съвсем пресни следи от живот.

По тях са застлани черги, палта. На едно от тях имаше бисквити с дата на производство 5 януари 2006 г. В подземията очевидно спят и жени, и деца. Намерихме лак за нокти и розови детски ботушки. Всички вехтории обаче са скромно количество в сравнение с огромния брой празни бутилки от всякакъв алкохол.

Личи, че хората на подземията са изкарали част от прехраната си с кражби. Видяхме луксозна чанта. Около нея бяха захвърлени пачка фактури, които вероятно са били в нея. Имаше дори тасове от рено, очевидно свалени с цел да се продадат за стотинки.

Тръбите на парното са годни за живот само през зимата. През лятото в тях е непоносимо горещо. Тогава клошарите се местят в тунела Бронкс. С това име са известни галериите, които са под Паметника на Съветската армия и достигат Докторската градина. В момента те са здраво заключени.

.

Някои бездомници заслужават доверие, други винаги ще си останат скитници

Знам на кого да дам и от кого да взема. Сирачето купи подарък на сина ми за 60 лева – разказва благодетелят на Китаеца

Бате Цецо. Така се представя този изключителен човек, който е направил от живота на един бездомник щастлива приказка. Преди година приютил момче, което 22 г. живяло на улицата, дишало лепило и просело. Благодарение на него сега Китаеца, водачът на безпризорните деца, за когото ви разказахме във вчерашния брой, е друг човек. По време на целия разговор бате Цецо ни убеждава да не пишем името му. Не се притеснявам от нищо, но доброто не се прави, за да се изтъкваш. Ще кажат хората: ти го прибра това момче, за да се перчиш по вестниците. След час увещания се съгласи да го снимаме, но с уговорката да напишем само малкото му име.

– Как решихте да помогнете на Китаеца?

– Видях го, че се върти около кооперацията, виждал съм го по градинките, по улицата. На всеки човек трябва да помогнеш, ако можеш. Приютих го и му казах – изчисти стълбището. Почна да чисти, да си изкарва парите. Имам няколко къщи в провинцията. Пращам го по тях да оглежда, да не са замръзнали тръбите, да няма нещо счупено. Да обере овошките. Стои 2-3 дни, връща се. На партера имаме една обща стая, която сега не се използва. Свиках събрание на кооператорите и решихме, че ще я направим портиерна. Ще хвърля 2-3 хиляди за ремонт, но Любо ще си живее там и блокът ще си има портиер.

– Как му имате доверие, не се ли притеснявате, че ще ви завлече?

– Като погледна човек в очите, малко да поговоря с него и веднага го усещам дали трябва да му имаш доверие или не. Има бездомници, които не заслужават доверие. Даже боя, който са яли, им е малко. Но част от тях заслужават да им се повярва. Те са изоставени на улицата. Не искат да правят лоши неща. Но ги правят от изнемогване, от немай къде.

– Китаеца подвеждал ли ви е досега?

– Никога. Веднъж слизам пред входа и му давам 2500 лева да ги занесе на едно място. В тоя момент ме видя приятел и лошо му стана. Пита как му имаш доверие. И му казвам: пълно доверие му имам. Аз редовно го пращам с детето си. И някои хора го питат: „Иво, какъв е тоя циганин с тебе?“ И детето ми веднага скача и го защитава. На рождения ден на дъщеря ми беше и Китаеца. В заведението ме гледаха с учудване. Но аз им казах: Това също са хора. Те работят и заслужават да бъдат на рождения ден. А там питиета, уиски, каквото Китаеца в живота си не е виждал. Викам си, сега ще вземе да се напие. Изпи 2 чашки и каза – стига толкова.

– Китаеца първото момче ли е, което приютявате?

– Не. Преди време приютих един Боби. Но той си остана боклук. Дадох му стая. Но той пак почна да диша лепило. Ходеше да иска храна и казваше, че аз съм го пратил. Изпратих го при майка ми, стоя там един месец. Всичкото желязо, което видял в двора, го беше предал на вторични суровини. И го изгоних. Една година по-късно дойде, извини ми се и пак поиска да го приютя. И сега моли Китаеца да говори с мен, да го взема. Няма да го направя. Изпуснал си е шанса. И други са идвали при мен. Но ги гледам и веднага ми става ясно, че скитничеството им е вродено. Но има момчета, на които, ако им подадеш ръка, стават хора. И са много по-точни от някой българин, дето се има за голям философ. Ако Любо се издъни, няма да обеднея. Но съм му дал шанс. Той да си прави сметката.

– Познавате ли друг заможен човек, който да помага на бездомници?

– Познавам много заможни хора. Някои сигурно не са милионери, а милиардери. Досега не съм чул някой от тях да помогне. Те гледат с пренебрежение на тези хора. Преди Нова година от парите, които съм му давал да чисти стълбището, Любо си е отделял. И на Коледа купи на детето ми автомобилче с дистанционно. За 60 лева. Като го видях, не знаех на кой свят съм. Детето ми не е останало без играчки, всичко мога да му купя. Но Китаеца ми казва: „Иво си я хареса на една витрина, аз му я обещах.“ Казва: в живота си не съм получавал играчка, нямало е кой да ми купи. Вие разбирате ли какво е такъв човек да спести 60 лева? Да не ги изяде, да не ги изпие, а да купи на моето дете играчка. Сега детето ми си я пази в стаята с гордост. И се хвали: „Това ми е подарък от Китаеца.“

– А как приеха съседите това, че Любо идва да живее в техния блок?

– В началото бяха учудени. Звъняха ми на вратата и питат: „Цветане, какви ги вършиш, имаш ли му доверие на този?“ Но сега сами ми звънят и ми казват: „Цветане, дай го твойто цигане да ни помогне.“ И вече със спокойствие го оставят в апартаментите си да им чисти.

– Той беше много горд за това, че полицията вече е променила отношението си.

– Това е вярно. На няколко пъти идваха, търсят Китаеца, други бездомници им казали, че в еди-каква си беля се е забъркал. А аз знам, че преди седмица съм го пратил в провинцията при майка ми, звъня и казвам на полицаите – чуйте сега къде е Китаеца.

– Колко богат човек сте?

– Аз съм богат със сърцето си. Затова Господ ми дава. Защото знам на кого да дам и от кого да взема. Откакто се помня, се грижа за децата си. Ако Любо е разумен, никога няма да го изоставя. Може да имам 10 лева, но 5 ще дам на него, само за да не краде и да не се занимава с глупости. На мен тоя живот ми е ясен. Аз не съм бил като него без дом, но съм израснал на улицата. Тарикатският живот ми е ясен. Аз не се притеснявам от улицата. Защото има хора, които се имат за много нещо, но като ги пуснеш на улицата, са пълна нула. Може да имаш много пари, да си много умен, но като излезеш на улицата и не можеш да се оправиш, е друго. Там е законът на джунглата. На Любо съм му казал да си прави сметка. Някои се опитват да го използват. Един съсед ми казва: „Прати момчето да пренесе едни плочи“. Аз му казвам: „Китаец, това е тежка работа. Прави си сметка колко ще ти струва. Ако им е много, да си викнат хамалска фирма“. Уча го да знае коя работа колко струва. Човекът може да няма пари, но все една стара дрешка може да му даде, а не само да го използва.

.

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.