Home » Избрано

15 цитата от най-скромния президент в света

2014.08.08 Един коментар
Spread the love

Хосе Мухика има голяма заслуга The Economist да определи Уругвай като страна на 2013 г.

El_Pepe

„Скромна, но дръзка. Либерална и обичаща забавлението. Това е Уругвай – страната на годината за 2013 г.”, така описва малката южноамериканска държава The Economist. Голяма част от тази слава се дължи на 78-годишния ѝ президент Хосе „Пепе” Мухика (José Alberto Mujica Cordano; El Pepe).

Известният със своя скромен начин на живот държавен глава живее във ферма с една спалня, има няколко кучета за домашни любимци и дарява 90% от заплатата си за благотворителност. В същото време, той застъпва редица свободолюбиви и напредничави идеи като легализирането на канабиса, премахването на догмите върху аборта и отрича свръх потреблението.

Изданието mic.com събира петнадесет от най-вдъхновяващите реплики на „Пепе”.

1. За революцията и революционерите

„Виждал съм някои пролети, които са завършвали с ужасни зими. Човеците са стадни създания. Не можем да живеем сами. За да бъде нашия живот възможен ние зависим от обществото. Едно нещо е да свалиш властта или да блокираш улиците, съвсем друго е заедно да създадем по-добро общество, което има нужда от организация, дисциплина и дългосрочна работа. Искам да съм ясен: съпричастен съм към енергията на младежта, но си мисля, че тя отива наникъде, ако не стане по-зряла.”

2. За легализирането на марихуана

„Винаги е било така, когато стане въпрос за промяна. Когато през 1913 г. е било установено правото на развод за жената, знаете ли какво се е твърдяло? Семейството ще изчезне като институт и това ще е краят на добрите обноски и на обществото. Винаги е имало консервативни и традиционни мнения, които са се страхували от промяната. Когато бях млад и отивах на бал с танци, винаги носех костюм и вратовръзка, иначе нямаше да ни пуснат. Не мисля, че някой се облича официално за танци днес.”

3. За материализма

„Ние сме пожертвали старите нематериални ценности и сега сме в храма на пазарния Господ. Той въдворява ред в нашата икономика, политика, навици, живот, дава ни оценки, кредитни карти и дори образ за щастието. Изглежда все едно сме били родени да консумираме отново и отново и когато не можем да консумираме повече, ние се чувстваме объркани, страдаме от бедност и се маргинализираме сами себе си.”

4. За глобалното потребление

„Ние можем да рециклираме почти всичко днес. Ако ние живеем благоразумно, то седемте милиарда на планетата ще имат всичко, от което се нуждаят. Глобалната политика трябва да се развива в тази насока, но ние продължаваме да мислим като общества и страни, а не като човешки род.”

5. За аборта и еднополовите бракове

„Ние приложихме един много прост принцип: признахме фактите. Абортът е стар, колкото света. Гей-браковете, моля ви – те са стари колкото света, имаме Юлий Цезар, Александър Велики. Да кажеш, че е модерно, хайде де, по-старо е от самите нас. Това е обективна реалност, която съществува. За нас, ако не ги легализираме, то това би било ненужно мъчение на хората.”

6. За конфликта в Колумбия

„От разстояние изглежда като война без изход и като дълга саможертва за самата страна. Когато президентът се опитва да проправи път към мира, то той заслужава нашата подкрепа, защото там има много страдание и ако се опитват да определят победител, то войната никога няма да свърши. Бих се почувствал егоистично, ако не помогна по някакъв начин. Помощ не значи непременно намеса и няма да се меся, ако не съм поканен. Ако с моя опит мога да бъда полезен, то ще се радвам да съм посредник между правителството и бунтовниците, които също имат своите проблеми и страхове. Счита, че всички в Южна Америка трябва да помогнем.”

7. За скромността в офиса

„Щом политиците започнат да катерят стълбата, те изведнъж стават крале. Нямам представа как това се случва, но знам че републиката се е появила, за да гарантира, че никой на този свят не е по-важен от друг. Великолепието на офиса е нещо, останало от миналото. Дворецът, червеният килим, множеството хора зад теб повтарящо „Да, сър”, това е ужасно!”

8. За разпределението на богатството

„Бизнесът просто иска да увеличи печалбите си, а от правителството зависи да гарантира, че те ще разпределят достатъчно от тези печалби, така че работниците да могат закупуват стоките, които той е произвел. Не е мистерия – колкото по-малко бедност, толкова повече търговия. Най-важните инвестиции, които можем да направим са в човешките ресурси.”

9. За остаряването

„Това, което е тъжно е, че 80-годишен дядо трябва да е този, който мисли свободно. Старите хора ме са стари заради годините им, а заради това, което е в главите им. Те са ужасени от това, но не са ужасени от това, което се случва на улицата.”

10. За зависимостите

„По-страшен от наркотиците е наркотрафикът. Много по-страшен. Наркотиците са болест, не мисля, че има „добри” наркотици или марихуаната е добра, или цигарите. Нито една зависимост не е добра, включително и от алкохол. Единственото „добро” нещо, към което можеш да се пристрастиш е любовта, забравете всичко останало!”

11. За това, че е наричан „най-бедният президент в света”

„Не съм най-бедният президент. Най-бедните са тези, коитосе нуждаят от много за да живеят. Моят начин на живот е следствие от моите „рани”. Аз съм син на собствената си история. Имало е години, в които бях щастлив, единствено, че имах легло.”

12. За даряването на 90% от заплатата си

„Имам начин на живот, който не променям, просто защото съм президент. Печеля повече, отколкото имам нужда, дори да не изглежда достатъчно за останалите. За мен това не е саможертва, това е дълг”.

13. За целите си за Уругвай

„Моята цел е да постигна малко по-малка несправедливост в Уругвай, да помогна на най-уязвимите, да оставя начин на политическо мислен, който да се утвърди трайно и да послужи да се движим напред. Няма нищо краткосрочно. Няма победа зад ъгъла. Няма да постигна рай или нещо подобно. Това, което иска е да се боря за общото благо и прогрес. Животът бавно преминава и единственият начин да го удължиш е другите да продължат твоето дело!”

14. За това да бъдеш президент

„Президентът е високопоставен служител, който е избран за да изпълнява определена функция. Той не е крал или Господ. Той не е шаман на племе, който знае всичко. Той е служител на обществото. Мисля че идеалният начин на живот на президента е сходен с този на мнозинството хора, на които се опитва да служи и представлява.”

15. За „ключа” към щастието

„Да живееш в унисон с възгледите си. Да бъдеш себе си, но без да налагаш собствените си критерии върху другите. Не очаквам другите да живеят като мен. Искам да уважавам свободата на хората, но и да защитавам своята собствена. Това идва с куража да кажеш какво мислиш, независимо, че понякога другите не споделят твоите възгледи”.

Превод: Стилиян Гребеничарски /Еconomic.bg/

One Comment »

  • Wikipedia said:

    Той живее в скромните условия на обикновена ферма и дарява по-голямата част от заплащането си. 77-годишният Хосе Мухика обитава къща, чиято пералня се намира извън нея. Водата за прането идва от кладенец в двора, обрасъл с плевели. Само двама полицаи го охраняват, както и Мануела – трикрако куче. Това е уникалната „резиденция”, която си е избрал. Мухика се отказва от луксозната къща, която уругвайската държава предоставя на лидерите си и заживява във фермата със съпругата си. До нея се стига по черен път. „Може да изглеждам луд и ексцентричен възрастен човек, но това е свободен избор”, коментира той. В свободното си време президентът и жена му работят във фермата си – отглеждат цветя. Той води този суров начин на живот, като същевременно дарява 90% от месечната си заплата на стойност около 12 хил. долара на благотворително дружество. Това всъщност го прави най-бедният президент в света. „Живял съм по този начин през по-голямата част от живота си”, казва той. „Мога да живея само с това, което имам.” Благотворителната му помощ подпомага бедни хора и предприемачи, които желаят да стартират малък бизнес. След като дарява парите той получава грубо около средната работна заплата в Уругвай – 775 долара месечно. През 2010 г. посочва в годишната си данъчна декларация, че богатството му възлиза на 1800 долара – толкова струва неговият Volkswagen Beetle модел 1987 г. Тази година той дарява половината от собствеността си – земя, трактори и една къща. Те струват общо около 215 хил. долара. Мухика е избран за държавен глава на Уругвай през 2009 г. Той прекарва 60-те и 70-те години като активен борец в редиците на уругвайските партизани по това време – група, която вдъхновява кубинската революция. Прострелван е 6 пъти. Прекарва 14 години в затвора. Повечето от тях изживява в много сурови условия за живот и в изолация, докато е освободен през 1985 г., когато Уругвай се връща към демокрацията. По думите му повечето от световните лидери страдат от „сляпа идея-фикс да постигнат растеж и потребление, сякаш противното би означавало края на света”.

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.