2024-03-02

3 thoughts on “Друмева v/s Каркасон или за нивото на българския конституционализъм

  1. Не знам защо са поканили точно тези конституционалисти, може би са им били по-удобни.

    Що се отнася специално до проф. Друмева, тя изглежда е така да се каже „първа писта“ във всякакви подобни дискусии. Спомням си, впрочем, че преди последните парламентарни избори тя защити блестящо в една такава дискусия това в Лондон да има само една избирателна секция. Въпреки предупрежденията и призивите на други участници в споменатата дискусия, че ще се образуват огромни опашки, както и стана, и че ще бъде препятствано гласуването на българите в този мегаполис, това не промени нейната рашимост да обяснява защо не можело да има повече от една секция в Лондон. Може би проблемът на специалисти като нея е, че не могат или не искат да излязат вън или над някакви предварителни рамки на разглеждане на какъвто и да било въпрос.

    Колкото до проф. Мръчков, той е не е специалист по конституционно, а по трудово право. И макар че наистина вече е доста възрастен, не знам дали трябва да му е простено това, че той има лични заслуги по времето на т.нар. Възродителен процес, в качеството му тогава на главен прокурор, в репресивния натиск на режима срещу подложените на преименуване граждани.

  2. Ако оставим главния прокурор на Тошо на страна (все пак, човека е на 80 г., нека му уважим възрастта), другите две „конституционни величия“: Емилия Друмева (67г.) и Снежана Начева (72г) също са в пенсия. Това ли е „мотора“ на конституционната реформа, която българите очакват?

    Защо не бяха поканени истинските експерти, както и НПО съпричастни към проблемите на гражданите в чужбина?

    Добре, че там беше и Омбудсмана, да им поизмие очите от гурели. Ето няколко извадки от заключителните думи на Константин Пенчев:

    изповядвам 2 принципа;
    първо: всичко е възможно, когато има воля
    второ: всичко е политика

    Темата за член 65 за мен не е нова, защото аз направих преди години една кръгла маса, по проблема за участие на българите в чужбина в полтическия живот на страната

    бях поканил всички партии да присъстват, но по едни или други причини единствено Четин Казак присъства

    В условието на демогафска криза, българите никога не са достатъчни. Ако българите в чужбина желаят да са съпричастни … моето мнение е, че трябва да направим така, че тези хора да могат да го направят

    Имаме ли концепция за българите в чужбина? Отговорът е не. Рано или късно, аз съм убеден че всички българи ще могат да участват дори ако трябва да се промени Конституцията.

    Аз съм убеден, че въпроса за отварянето на един два или повече избирателни района в чужбина – няма никаква пречка за това

    Няма как да не признаем, че светът за 25 години се е променил, включително и извън България.

  3. Както личи от текста, нашите конституционни „величия“ обичат да ходят по света и да се хвалят с набрания опит, но когато на крак им идва техен по-опитен колега с по-дълъг стаж в известна с демокрацията си държава те дори не са си вдигнали задниците да го видят. Поне да го бяха послушали. А и Мая Манолова да вземе да изслуша горния запис, за да не и капе като манна небесна увъртанията на Васил Мръчков*, бивш главен прокурор от епохата на Тодор Живков.

    От видеото се видя с какво пренебрежение и високомерие тези наши „светила на правото“ гледаха на Теофана Фонзаксен, която живее от половин век в Германия и се занимава с благотворителна дейност за България (Изпратила 63 ТИР-а по 40 тона всеки). Ужасно е да гледаш безразличието и насмешката на тези народни хрантутници, когато тази достойна жена си изказва простичко болките си. 🙁

    ––––––––
    *Васил Мръчков е роден през 1934 в село Бръшлян. През 1957 завършва право в Софийския университет „Климент Охридски“. Преподава трудово право в Софийския университет, известно време е директор на Института за правни науки. През 1985 защитава докторска дисертация на тема „Контрол за спазване на трудовото законодателство и отговорност за неговото нарушаване“. От 1987 до 1989 е главен прокурор на Народна република България. През 1988 става член на Централния комитет на Българската комунистическа партия. Той е и заместник-председател на Държавния съвет от 18 декември 1989 до разпускането му на 10 април 1990. Активен участник във „Възродителния“ процес.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *