Бургаски вечери. Гледам по всички телевизионни канали стотиците приятели на Гого – Георги Найденов. Опечалени, тъжни и развълнувани. Не спират да разказват какъв прекрасен и честен човек е бил певецът. Някой от тях дори не използват минало време. Гого все още е с тях и винаги ще бъде с позитивизма си, с желанието да помага на всички хора.

Аз съм го виждал само веднъж. И мен ме порази с характерната за творците брутална искреност. Опериран от лицемерие и нагаждачество, преспокойно можеше да обиди силните на деня. Не нарочно, а просто защото каквото му беше в сърцето, това му излизаше от устата.

Поканиха ме на 50-годишния юбилей на съпругата на руския почетен консул в Бургас Тонко Фотев. По онова време Фотев все още не беше придобил титлата доказан със съдебно решение на СГС блудник (17.01.2012 г. дело 4540/11). Сивият кардинал колеше и бесеше както, когато и когото си поискаше. Не, че сега нещата са се променили кой знае колко. Само имената на кметоветемарионетки са различни. От Йоан Костадинов – на Митко Николов. Та в този ден, съпругата на този всесилен местен феодал навърши 50 години. Голям празник! Залата е пълна с каймак. От Св. Влас до Резово. От Сливен, Ямбол, Бургас… Кметове, мастити бизнесмени, висши полицаи, прокурори, съдии. Всички са поласкани от поканата. Никой не се свени да се подмазва. Напротив. Тече нещо като социалистическо съревнование за най-добро пожелание към рожденичката и нейния страховит съпруг. Реки от комплименти, отбрани мезета и маркови напитки. Атмосферата е еуфорична, настроението – приповдигнато. Всичко е, както трябва. Поводът наистина е голям. Певци, певици и танцови състави се грижат за веселбата.

Гого взима микрофона: „Със следващата песен искам да поздравя един човек, когото виждам тук в залата. Това е човекът, който прави добро. Човекът, който върши добри дела”. Каза му името и фамилията, и запя. А залата замря. Само Гого не разбра каква конфузна ситуация предизвика. Не беше поздравил рожденичката, нито съпруга – феодал. Не спази добрия тон на вечеринката. Обиди домакините и навлече омразата върху себе си и върху този, когото поздрави. Гого пееше, от сърце. Без да се съобразява с нищо, и с никого. Не се получи много красиво, така е. Но пък за пръв път станах свидетел на нещо, което бях виждал само по филмите. Нечовешката искреност на твореца. Скулптор, художник, писател, певец, музикант… Докоснатите от Бога не се съобразяват с писаните правила и догми. Те са над нещата. Неподправена, ръбата, детска искреност. Непринудена, убийствена прямота.

Гледах смълчаната зала. Всички се направиха, че нищо не е станало. Купонът продължи по сценарий. За какво беше песента, която изпя Гого ли? За това, че добрината и човечността струват повече от всичката власт и пари на земята. Това беше първият и последен път, когато съдбата ме срещна с Георги Найденов – Гого. Няма значение къде е. На този, онзи или някакъв трети свят. Песента му е с мен. Гого все още пее. Няма как да го забравя. Ах, тези Бургаски вечери…

.

Ивайло Зартов,

13 януари 2014 г.

——————————————–

“Бургаски вечери” с незабравимия глас на Гого…