Home » Archive

Articles Archive for 28 януари 2014

Избрано »

[28 ян. 2014 | No Comment | ]

От инстинкта за съхранение на общността днес ни е останало само това – да отдаваме почит на саможертвата. На Втори юни, когато завият сирените. На символичните проверки, когато коленичим и тържествено се произнасят имената на Ботев, Левски, Бенковски, Волов, Каблешков…
Това ни е останало от социалния инстинкт на саможертвата. Превърнали сме и нея в парадна церемония.
Защото днес, в 21-ви век, ние сме станали по-умни от хората през 19-ти век. Днес инстинктът за оцеляване е заменил инстинкта за саможертва.
И ето, оцеляваме.
За да оцелеем, дори напускаме България.

In Russian »

[28 ян. 2014 | No Comment | ]

…Странные люди эти англичане, особенно оксфордские профессора. Днем они – серьезные ученые, ревностные католики, а вечером вдруг превращаются в настоящих детей и начинают слагать легенды, придумывать сказки, создавать мифы. Филолог Джон Рональд Руэл Толкин пишет эпопею о хоббитах “Властелин колец”, а богослов Клайв Стейплз Льюис в цикле “Хроники Нарнии” приоткрывает неведомый мир волшебной страны под названием Нарния. В этой стране живут волшебные гномы и кентавры, и каждый день в ней совершаются чудеса. Но страна эта заколдована Злой Королевой, и в ней царит Долгая Зима. Освободить страну можно единственным способом: необходимо выполнить таинственное древнее пророчество. Это под силу только самым отважным…

Избрано, политика »

[28 ян. 2014 | No Comment | ]

Ако смятате, че така наречените “европейски ценности” са нещо, което може да се купи и притежава, грешите. Ако мислите така, най-добре ще е да построите стена около полуострова или географския нос Европа. За да направите от него гето на самодоволството, на привидната сигурност и на порнографското благосъстояние. И за да разположите наоколо стражи, които да внимават останалата част от света да не доближи, за да ни ограби. Ще живеем така, докато един ден не настъпи краят ни от страх, ендогамия и скука.
Не знам какво се случи с този континент, с неговата енергия, с неговия кураж, с неговия стремеж към разширяване, любопитство и жизненост. Някога бяхме в състояние да стигнем пеша до края на света, да опознаем обратната страна на земното кълбо. Да, правили сме ужасни неща, но имаме и велики постижения. Някога светът гледаше като омагьосан към този смешен полуостров в единия край на чудовището, наречено Евразия. Днес самите ние сме застанали зад прозореца и страхливо надзъртаме иззад пердето: да не би някой, пази Боже, внезапно да започне “да припознава същите ценности”. А ако наистина не може другояче, моля, да стои колкото може по-далеч. Най-добре в някой Мордор.

In Russian, Избрано »

[28 ян. 2014 | No Comment | ]

Приемную народного депутата от Партии регионов Антона Киссе, которая располагается на улице Мельницкой, «украсили» надписями неизвестные вандалы. Некоторые из надписей — с призывом покинуть страну, а некоторые — «полемические», вроде «Вы за страну или за золотой унитаз?», сообщает сайт Novostnik.com.ua. Сайт иллюстрирует эту новость со следующими снимками:

Избрано, литература »

[28 ян. 2014 | No Comment | ]

Първоначално българите бяха много тихи и някак угрижени. Виждах ги да купуват само хляб и бульончета. Но когато взеха първата си заплата – шок, пълна промяна и го разбра целият квартал. Напиха се брутално на шантавата си музика. В неделя ни поканиха с майка на български обяд. Бяха ни предупредили да не закусваме. В 12:00 почуках на вратата им. Отвори Багажника, беше неприятно изненадан, че сме дошли навреме. Каза да си събуем обувките. Да ми нареждат да се събуя в собствения си дом, тоя е мръднал, в България по какво ходят ?! Как да е, събухме се. Тръгнахме да седнем, но се оказа, че имало задачи и за нас – ти измий онова, ти донеси това. Единият правеше салата по най-безумния начин – реже марулята на ситно и после я хвърля в купата с все изтеклата от нея вода !? Сложи вътре ряпа и краставици – лудост. После изля вътре стабилно количество олио и оцет, сложи шепа сол и разбърка. Другият беше изнесъл скара на прозореца и печеше огромни топки кайма пълна с хляб, лук и магданоз – поредното безумие.

Авторски страници, литература »

[28 ян. 2014 | No Comment | ]

Аз имам добър живот, но напоследък с него сме разделени, ходим по различни улици и се виждаме рядко. Мотаем се главно по центъра. Пием с различни компании и слушаме различни вицове. Той си има гадже, защото е спретнат един такъв. Представя се за някакъв, какъвто не е, и жените си умират по това. Към единадесет се прибира в къщи. При него всичко е подредено и затова има сили да започва сутрините бодър.
Аз живея повече нощем и се прибирам по малките часове. Онази вечер, не беше още късно, на “Шишман” срещам един полицай и той ми вика: момче, ти нещо ни съмняваш. А, що? – питам го. Тия дрехи, казва ми, не са за тоя сезон, а с тая походка не се стига до никъде. Казва го, все едно сме си приятели от детските години. Я, да ти видим документите и да ни кажеш какъв живот водиш – порядъчен или не. Имаше нещо по кралски властно в тия му думи и е логично, защото поданиците на тая власт винаги са били най-проблематичните.