Home » Archive

Articles Archive for 1 януари 2014

Авторски страници, Е-Списание »

[1 ян. 2014 | No Comment | ]

За десета юбилейна година приятели на Еврочикаго посрещнаха Нова година заедно. Пожелахме си тя да бъде здрава, щастлива и успешна. Пожелаваме го и на всички вас!

Избрано, политика »

[1 ян. 2014 | No Comment | ]

Достатъчно е да се хвърли един поглед към София, за да се види реалността. Там месеци наред граждани протестират срещу мафиотската политическа система и властващите олигарси. Никой европейски политик досега не е погледнал натам. ЕС не проявява интерес към своите ценности, а в случая с Украйна го интересува природният газ.
Във всеки случай в Украйна важи следното: Тук нищо не може да се случи без съгласието на Ахметов. Но защо сега Ринат Ахметов сменя страните? По информация от едно западно посолство в Киев САЩ са отказали да му позволят да влезе в страната и са му дали ясно да разбере, че по всяко време сметките му в чужбина може да станат предмет на по-задълбочен интерес. Ахметов трябвало съответно да повлияе на подкрепяния и финансиран от него Янукович. Ами опозицията? В миналото тя не е давала много поводи за доверие в нейните способности да управлява демократично.

Избрано, литература »

[1 ян. 2014 | No Comment | ]

Тогава сурвите (Сурва) бяха две. Една на Нова година, за здраве, а на третия ден на Коледа – за берекет. Децата се сбираха на орището (където се играе селското хоро) и вкупом, като ято започваха сурвакането от най-крайната къща. Стопанката ги посрещаше с решето под мишницата. В решетото – зърна от пшеница, ръж, овес, ечемик, леща, фасул, царевица. Жената с шепа загрибаше зърната и подобно на сеяч, с широк замах, ги хвърляше над главите на децата, които след всяко хвърляне викаха в хор: “Да се роди-и-и, да се роди-и-и, да се роди-и-и…!.”. Тогава стопанката изнасяше табла със сушени плодове, хляб, сланина, суджук, кървавица и даряваше сурвакарите.
Ана си спомни и нейния първи сурвакарски ден. Цяла нощ не мигна от радост. Сутринта нарами торбичката, взе дрянчето и излезе. Снегът бе до коляно, а тя- слабичка като вейка. Дорде обходи махалата, краката и замръзнаха, ръцете се вкочанясаха, но торбичката бе пълна догоре с малки бели симидчета (малки хлебчета), а на дъното дрънкаха дребни парички.

Авторски страници, българи зад граница »

[1 ян. 2014 | No Comment | ]

И какво забравих? А, да – ЧНГ!!!
Ч – като Човек, Н – като Наздраве и Г – като Герой! Което се отнася до всички нас – мъже, жени и деца през Красивата и Страхотна 2014-та, Която… ето вече прекрачва прага на нашите домове!
Добре Дошла!

Авторски страници »

[1 ян. 2014 | No Comment | ]

Желаем на всички ви,
където и да се намирате по света,
да сте здрави, силни, щастливи и благословени.