Home » Авторски страници, политика

Кои са по-нашите?

2014.01.14 Няма коментари

Готина история 1-ва част – Кои са по-нашите?

.

Карикатура: Христо Комарницки

Карикатура: Христо Комарницки

Ихаа, сега си спомних една много готина история. Лятото на 2007 г. Времето е жегаво и предизборно. През октомври ще има местни избори, ще си избираме кметове и общински съветници. Аз бях зам.председател на ПП „ДСХ” (Движение за Социален Хуманизъм). Партията се води за социалдемократическа и беше в Коалиция за България. Всъщност, ДСХ е една от измислените партии от БСП, за да се симулират коалиционни взаимоотношения, но това е една друга тема, а и тогава не го знаех. България се управляваше от БСП-ДПС-НДСВ.

ГЕРБ и АТАКА ще се качат на трона в национален мащаб чак след 2 години – през 2009 г. Телевизия СКАТ, Волен Сидеров и АТАКА бяха едно цяло и имаха огромни апетити към завладяването на Бургас. Още по-голяма уста бяха отворили от ГЕРБ, разчитайки на медийната звезда Бойко Борисов. И ГЕРБ, и АТАКА бяха страшно модерни преди местните избори 2007 г. Аз, като част от Коалиция за България и коалиционен партньор на БСП, бях естествено в другия лагер. Срещу ГЕРБ и АТАКА играех играта по всички правила на изкуството. Хвърлях и мило, и драго в битката. Бях истински опонент. Нямаше двойни игри от моя страна. Просто бях идеалист. Щом съм от един отбор, значи съм от него и точка. Не скачам в движение от единия на другия влак, въпреки примамливите предложения. Дори да съм в губещия отбор, не предавам и не бягам. Общо взето, чакам мен да ме предадат… ха-ха-ха…Не ставам за политик.

И така, връщам се на предизборната ситуация. По ТВ СКАТ наплюха мен и тогавашните ми руски партньори, че сме мафиоти, руска мафия и подобни плювни. Изненадах се. Не беше предизвикано с нищо. Поразпитах що за ход е това и ми обясниха, че това е любим рекетьорски номер на Валери Симеонов. Плюе те по телевизията, отиваш да питаш – ама защо, и ти се обяснява, че можеш да си купиш медийно спокойствие. Разбира се, цените са предизборни – завишени в пъти. Този рекет с камери и микрофони се прави нонстоп, но най-доходоносен е преди избори. Тогава много местни бизнесмени се натискат да станат общински съветници. Публично известен е случаят с Георги Иванов – общински съветник и бизнесмен. Той обяви за платени от него 125 000 лв., срещу които е получил бележка за баня. Иванов е подавал жалби до ДАНС, НАП и къде ли не, но никой нищо не смее да направи. Има опънат чадър над СКАТ, Волен и Валери. Аз, обаче, не съм свикнал да се пазаря, да се навеждам, да клякам и т.н. Когато ме наплюха, предизвикаха неочаквана за рекетьорите реакция. Вместо да се моля за медиен комфорт, приех войната. Беше ми обидно. А на всичкото отгоре, до този момент симпатизирах на темите, които коментираха по тази телевизия. Не очаквах, че става въпрос за чисто печалбарство, замаскирано като патриотизъм. Може би тук му е мястото да спомена, че в ДСХ ме поканиха кмета на Бургас Йоан Костадинов и неговият сив кардинал – руският почетен консул и бивш милиционер Тонко Фотев. Споделих с руските си партньори, че ни плюят непровокирано по кабеларката. И Гудков, да, точно така, експолковникът от КГБ, по това време все още депутат от Руската Дума, организира среща с тогавашния руски посланик Потапов. Отидохме в София на обяд в руското посолство. Аз – с колата от Бургас, Гудков – със самолетчето от Москва. Посланикът ни нахрани, поговорихме си тримата и от дума на дума отидохме на среща при Валентин Златев в сградата на Лукойл в София. Срещата беше в неговия кабинет. Присъстваха Потапов, Гудков, Златев и аз. Приказвахме, що приказвахме. Аз се оплаквах как така може… общо взето мрънках. И хоп – гръмна бомбата! В първия момент даже и не разбрах. Наложи се да попитам отново и на повторението много внимавах какво чувам. Руският посланик Потапов ме успокояваше да не се притеснявам много-много, защото тези, новите, които щели да дойдат на власт в Бургас, а след 2 години и в цялата страна, били още по от нашите. И научно и популярно ми беше обяснено хич да не се кахъря, защото ако БСП, ДПС и НДСВ са от нашите, то ГЕРБ и АТАКА са още по от нашите.

Зяпнах. Бях хвърлил толкова енергия, сили, пари, време, хора. Бях се отдал на предизборни битки и хватки. И сърцето, и умът ми бяха в боя. А то какво се оказа? Битка няма. Оказа се, че съм единственият непосветен. Ха-ха-ха. Смайването ми беше подсилено и от това, че докато посланикът ме въвеждаше в играта „кои са по-нашите”, на депутата и генерал-губернатора не им мигнаха нито миглите, нито очите, нито веждите. Тоест, те си бяха наясно със ситуацията. Денят определено беше интересен. На обяд бяхме в руското посолство, след това – при Вальо Златев, а от него Гудков и аз отидохме на среща с Волен Сидеров. Оставихме Потапов и Златев да си хортуват. С експолковника, депутат-кагебист се замъкнахме до един хотел в центъра на София. Седнахме в ресторанта и зачакахме „патриота”. Бяхме дошли малко по-рано. Докато чакахме се замислих кой ни уреди срещата с Волен. Посланикът на Русия или шефът на Лукойл, кой от двамата? Или пък и двамата, а имаше ли значение… Все тая. Ето го Волен – дойде. С него естествено и неизбежно се появи и тандемът Чуколов-Шопов. Светата троица водеше със себе си и журналист от вестник „Атака”. Взеха едно тлъсто интервю от руския депутат, който освен всички останали титли, беше и председател на парламентарната комисия за приятелство и дъра-бъра между Русия и България. Журналистът отплува. Гудков и Сидеров си забъбриха протоколно разни изтъркани скучнотии. По едно време цъфна Коритаров и много свойски се настани до Волен, сякаш са си дружки от детската градина. Потъркахме още малко столовете и двамата с Гудков напуснахме веселата дружинка.

Вече късно през нощта, малко преди да заспя, превъртях лентата от деня. Изводът беше, че съм голям тъпак. Пълна липса на гъвкавост. Тотално отсъствие на интуиция и прозорливост. В последствие се оказа, че е точно така. Тогава, през 2007 г., още не виждах очевадното, което знам днес – В България няма партии. В България има шайка от олигарси, местни феодали и техни слуги – корумпирани политици и магистрати. Всички заедно са откраднали България. Служат само на собствените си джобове и на чужди интереси. Лакейничат пред руснаци, американци, немци, англичани… На българските данъкоплатци гледат като на роби. Като на скот. Да бягат, да мрат от студ, от глад, от болести. На никой не му пука за българския народ. Партиите са създадени само, за да разцепват, разделят и насъскват овцете едни срещу други. Докато робовладелците симулират вражди помежду си, всъщност грабят задружно. Приватизират за 1 лев, нагласят обществени поръчки, заменят, източват ДДС, контролират контрабандните канали… Накратко – докато съсипват народ и държава, самите те стават приказно богати.

Към този поучителен и пълен с трепети ден, трябва да добавя и един десерт. След като посланикът на Русия няколко месеца преди изборите знаеше резултатите от местните избори в България, или иначе казано въпреки знанието, той си направи труда да отскочи до Бургас и пред медиите оказа публична подкрепа на досегашния кмет от БСП Йоан Костадинов. Голям артист е Потапов, признавам му го. А е и екстрасенс. Може да вижда в бъдещето. Не само позна резултатите на местните избори през 2007 г., но с абсолютна точност отгатна и развръзката на парламентарните избори през 2009 г. Чудеса! Вече по-късно си обясних необяснимото. Защо руският почетен консул в Бургас Тонко Фотев, който беше и ковчежник и пръв приятел на Йоан, не си даваше много зор. И той явно е бил уведомен от екстрасенса кои са по-нашите и как ще се развиват събитията в страната през следващите години. Самото БСП беше някак подозрително апатично. И през 2007 г., и през 2009 г. играеха някак символично. Скопено, без страст и желание за победа. Е, ясна е работата. Защо да се хабят, като им е обяснено, че трябва да си починат малко.

Ето, през 2013 г. нещата отново се завъртат – и хоп „по-нашите” вече са БСП-ДПС-АТАКА, а само „нашите” от ГЕРБ си почиват на резервната скамейка. Отстрани пък за всеки случай загряват бъдещите „по-наши” Бареков с „Абсурдистан без цензура” и Валери Симеонов с по от най-по-патриотите. Сплотени бригади от социолози-проститутки и журналя през вечер ни облъчват кой би влязъл в парламента, ако изборите били днес. И хоп. Каква неизненада! Все „нашите” хора отгоре додолу. БСП, ГЕРБ, ДПС, „Абсурдистан без цензура”, СКАТ, Деформатори… Това са сегашните ненародни избраници. Всички до един служат на руснаци, американци, извънземни… и на себе си.

Опа, сега погледнах, че „готината” история станала малко дългичка. Междувременно си спомних още няколко „сладки” момента, но за тях – следващия път…

 

——————————

Готина история 2-ра част – Заплахата

.

Както предсказа руския посланик, така и стана. Местните избори през 2007 г. отминаха. В Бургас „нашите” БСП-ДПС-НДСВ отстъпиха властта на „по-нашите” ГЕРБ и АТАКА. Кмет на града стана бившият областен председател на СДС, сега гербер Димитър Николов. Председател на Общинския съвет – Валери Симеонов от АТАКА. Изборите отшумяха, но аз продължавах с „военните” действия по всички фронтове. Като зам.председател на партия от Коалиция за България считах, че е задължително да се оказва съпротива с всички възможни медийни, публични и пр. средства на опонентите ГЕРБ и АТАКА. Предизборната активност се счита за нещо нормално. Но веднага след приключването на предизборната нощ, играчите се кротват и настъпва етапът на тихото усвояване на предварителните договорки и стискания на ръце под масата. Властта уж се е сменила. Животът си продължава, тоест грабежът вече е надянал следващите маски.

Огромна изненада за всички беше, че вместо да утихна, дадох газ. От една страна така просто не се прави, изборите свършиха. Освен това, нали и посланикът на Русия – Потапов ме беше предупредил да не се притеснявам. На мястото на „нашите” ще дойдат „по-нашите”. Първо пробно в някои градове, а после през 2009 г. на парламентарните избори – и в цялата страна. Вместо да забавя топката, ускорих темпото. Логично, след два месеца се случи случка.

Бургаските вечери наистина са страхотни. След поредното откриване на изложба, се спуснахме пеша по ул. “Богориди” в посока сградата на Община Бургас. В групичката пешеходци бяха руският почетен консул Тонко Фотев и Генералния консул на Русия Щелкунов, който беше пристигнал специално за събитието от Варна. Генералният ме подхвана ласкаво под ръката. Без да се оглеждам забелязах, че като по команда останалите хора, заедно с Фотев поизостанаха на няколко метра зад нас. Лекичко и отдалече Щелкунов започна да ме сапунисва: “Ивайло, ти си народен политик (какво ли пък означава това?). Трябва да ти предам нещо важно. От София, от много високо място казаха да спреш с атаките си срещу новата власт в града.” Явно се бях опулил или пък ченето ми беше издрънчало на плочките. Генералният консул на Русия продължи с разясненията: “Трябва да прекратиш всички медийни изяви, всякакъв натиск против ръководствата на ГЕРБ и АТАКА. Спри. Почини си. Имаш семейство, деца… Помисли за тях. От много високото място от София казаха да ти предам, че ако не спреш, ще ти се случат ужасни неща”. Бях загубил ума и дума. Онемях. Наистина не знаех какво да кажа. Разбрах посланието. Само не бях сигурен кой е човекът с кодовото название „много високо място от София”. Попитах директно Щелкунов. Не получих име. Той само повтори цялото послание отначало.

Междувременно бяхме стигнали разклона с ул. “Александровска” – точно пред кметството. Към нас се присъединиха поизостаналите. Щелкунов много любезно си взе довиждане с мен. Само уточни: “Нали ме разбра правилно?” – и се разделихме.

Какво направих ли? Как постъпих? Вслушах ли се в „приятелския” съвет? За това ще разкажа в следващата част на историята. Сега само ще обобщя първа и втора части:

1. Руският посланик Потапов знае предварително резултатите от местните избори 2007 г. и от парламентарните 2009 г. Очевидно е екстрасенс, врачка, гадател…

2. Вторият човек в руската дипломация в България – Генералният консул Щелкунов открито заплашва и „съветва” какво да прави зам. председател на българска политическа партия спрямо свои политически противници – други български партии.

3. Всички български партии са „наши” или „по-наши”

Следва продължение…

 

Ивайло Зартов,

22 ноември/ 20 декември 2013 г.

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.