Home » Авторски страници, политика

Докладът на Цветлин Йовчев пред Консултативния съвет за национална сигурност

2013.11.21 Няма коментари

.

Доклад на вътрешния министър Цветлин Йовчев пред Консултативният съвет за национална сигурност, провел се вчера при президента Росен Плевнелиев

Публикуваме текста на доклада поради важността на темите, които засяга, и поради това, че през него се оглежда начина, по който сегашното правителство, и в частност вътрешният министър, разглеждат проблемите с бежанската криза в България и с вътрешно-политическата криза.

.

—————————————————————————————————–

Изхождайки от формулираните цели, докладът няма стратегическа насоченост и цялостен поглед, а разглежда единствено проблеми, които към настоящия момент в най-висока степен влияят върху способностите на страната да постигне устойчиво състояние на национална сигурност.

При дефиниране на заплахите и оценка на рисковете за националната сигурност в настоящия доклад са отчетени възможните вредни последици за обществото, вероятността те да настъпят, както и времевия период, в който това може да се случи. Докладът не разглежда хипотези, при които има ниска степен на вероятност, предполагат незначително или допустимо вредно въздействие, както и такива, при които възможните вредни последици ще настъпят след значителен период от време.

Твърденията и заключенията са формулирани на основата на анализ на средата за сигурност, включващ определяне на ключовите за националната сигурност процеси, сценариите за тяхното развитие във времето и възможните последици, като явления, събития и действия при всеки един от сценариите. Предвид целите на настоящия Консултативен съвет по национална сигурност това не е описано подробно в доклада.

При анализа на средата за сигурност са отчетени, както глобалните и регионалните външни фактори, така също вътрешните процеси в областта на политиката, икономиката, сигурността и социалната сфера.

Следва да се отчете наличието на обективни трудности при проследяване на ключовите процеси назад във времето, тъй като няма подготвен доклад на правителството за състоянието на националната сигурност на България за 2012 г.

.

Към настоящия момент могат да се дефинират два основни генератора на заплахи с висок потенциал и значим риск за националната сигурност на Република България.

На първо място това е комплексът от взаимосвързани и взаимозависими процеси, който може да се определи като криза в Близкия изток. Основните процеси са свързани с въоръжения конфликт в Сирия, преговорите по Близкоизточния мирен процес, иранската ядрена програма, както и политическата и икономическа стабилност на Ливан, Йордания и Египет.

Анализът на процесите, пораждащи кризата сочи, че към момента ЕС няма готовност да управлява ефективно кризата. Съюзът няма напълно изградени единни системи за имигрантите (в т.ч. и бежанците) и за тяхната интеграция, което не позволява цялостен и интегриран подход при разрешаване на проблемите. Има несъответствие между политиките. От една страна те насърчават бежанците да търсят закрила в страните от ЕС, а от друга все още не е въведен принципът на релокация в страните-членки на основата на обективни критерии, отразяващи техните реални възможности. Като резултат от това, европейските страни със засилен миграционен натиск, провокиран от кризата в Близкия изток, поемат непропорционален товар и непропорционални рискове за националната си сигурност. Създават се реални предпоставки за трайни промени в структурата на техните общества и чувствително понижаване на кохезията в тях.

Засиленият миграционен натиск е едно от най-сериозните предизвикателства пред националната сигурност на Република България през последните години. Страната не разполага в достатъчна степен с допълнително необходимите ресурси, административен и технически капацитет за управлението на процеси, свързани с постоянно нарастващ брой нелегални имигранти. Същевременно не е напълно изградена системата за защита на националната сигурност, което да позволи постигане на по-високо ниво на синергия и използване на максималния капацитет на страната за противодействие на рисковете и заплахите.

На второ място като генератор на заплахи с висок потенциал е комплексът от процеси в областта на обществените отношения, който може да се определи като обществено-политическа криза в България. Основните от тях са свързани с изострено противопоставяне и липса на ефективен политически диалог, усещане за дефицит на справедливост в част от българското общество, липса на политическо представителство за немалка част от българските избиратели, както и недостатъчно доверие в институциите.

Обществено-политическата криза е резултат от процесите в обществото през последните повече от двадесет години, като остри проявления на негативните последици от тази криза са протестите от месец февруари досега. Независимо, че поводите за ескалация са различни, причините за възникването на протестите са едни и същи, като повечето от тях са възникнали назад във времето. Една от основните причини за ескалацията на протестите през последните месеци е острото политическо противопоставяне. Агресивното поведение, широкото използване на компроматни кампании, както и опитите за използване на обществените нагласи за постигане на политически цели, доведоха до разделение, омраза и напрежение в обществото. Формира се трайно негативно отношение към политическите партии и хората, които се занимават с политика. Липсата на правила в политическата борба, активното търсене на външна подкрепа и опитите за въвличане на институциите в процеса на политическа конфронтация доведе до намаляване на доверието в тях и дискредитирането им в национален и международен аспект.

Към момента структурата на протестите е такава, че могат да се обособят две основни групи. Първата са спонтанно протестиращи, които търсят промяна в процесите на държавното управление. Втората група са мотивирано протестиращи. Тази група все повече нараства, а реалните й организатори вероятно преследват политически цели.

При тази ситуация не може да се осъществи ефективна комуникация между институциите и протестиращите. Спонтанно протестиращите не излъчват лидери и респективно нямат програмни цели. Те не припознават политически субекти, които могат да отговорят на очакванията им. От друга страна – организаторите на протестни действия не желаят публично да се афишират и да заявят ясни политически цели. Налице са определени опити за насочване, включително и на спонтанно протестиращите, в посока, която преследва конкретни политически цели. По този начин обществената енергия често се насочва към погрешни посоки и към деструктивни действия, които няма да доведат до разрешаване на проблемите.

Предсрочните избори могат да бъдат стъпка или средство за постигане на националните цели, но сами по себе си не могат да бъдат дефинирани като цел. Нещо повече, при съществуващите обществено-политически нагласи едни нови избори няма да доведат до социално-политическа стабилност и намаляване на напрежението в обществото. Напротив, вероятно следващата политическа конфигурация в Народното събрание ще бъде по-сложна и по-нестабилна.

Посочените два основни генератора на заплахи с висок потенциал и значим риск за националната сигурност на Република България промениха средата за сигурност в страната, като на основа на анализите не може да се очаква бързо подобрение или изменение на негативните тенденции в обозримо бъдеще. В настоящия доклад не се разглеждат всички причини, довели до възникване и развитие на кризите, като вниманието е фокусирано върху основните характеристики и възможните вредни последици за обществото.

Важно е да се отбележи, че съвпадението на двете кризи по време води до силно мултиплициране на негативните последици от тях в много области.

.

Основните характеристики на кризата в Близкия изток са:

– Хронична криза с устойчиви негативни последици в политически, икономически и социален аспект.

– Сложна, многофакторна функционална зависимост на основните процеси и висока степен на неопределеност.

– Значима част от ключовите процеси са външни за системата за защита на националната сигурност на България и страната ни не може или може в незначителна степен да влияе върху тях.

– Съществува реален потенциал за разширяване и задълбочаване на кризата.

На основата на горното възможностите на страната ни да намали риска и неопределеността са силно ограничени. Управлението на кризата основно може да се сведе до “damage management” (управление на негативните последствия), като усилията трябва да се насочат към намаляване на вредните въздействия върху обществото.

Кризата в Близкия изток поражда заплахи и създава реални рискове за националната сигурност във всички области, но към момента основните от тях са свързани със засиления миграционен натиск върху България. При всички сценарии за развитие на кризата, които са с висока степен на вероятност можем да очакваме, че този процес ще продължи значителен период от време. Втори важен извод от анализите е, че съществува реален риск от дестабилизиране на някои от съседните на Сирия страни, което може да доведе до задълбочаване на проблема.

.

Кризата в Близкия изток генерира следните актуални заплахи:

– Хуманитарна криза, която се поражда от обстоятелствата, че нашата страна може да не е в състояние да гарантира живота, здравето и грижите за голям брой, търсещи закрила чужди граждани. Увеличаване на здравните рискове чрез евентуално възникване и развитие на вирусни заболявания и епидемии, включително и такива неспецифични за територията на страната.

– Навлизане на лица, изповядващи радикални и екстремистки идеи, както и членове, и симпатизанти на различни терористични организации или представители на международната организирана престъпност.

– Напрежение с местното население и провокиране на ксенофобски настроения.

– Наличие на голям брой чужди граждани, които не могат да се интегрират в обществото, да се грижат за себе си и своите семейства, и без принос към социалните системи.

– Повишаване на криминалната престъпност.

– Застрашени публични финанси във връзка със значителните допълнителни разходи за много различни дейности, свързани с грижата за имигрантите, приемането им и настаняване в съответните домове и центрове, което следва да се осъществява с многократно увеличен капацитет на компетентните институции, както и използване на допълнителни сили и средства за охрана, в това число и на държавната граница.

Предприетите мерки за овладяване на кризисната ситуация породена от засиления миграционен натиск (Доклад на Националния оперативен щаб, Приложение № 1) се реализират на основата на комплексен и системен подход чрез интегрирано ограничаване на актуалните рискове и заплахи посредством участието на всички компетентни министерства и институции от изпълнителната власт с обща цел и споделен ресурс. След обсъждане на заседание на Съвета по сигурността към Министерския съвет от 30.08.2013 година и приети спешни 13 мерки за ограничаване на миграционния натиск, със заповед на министър-председателя бяха създадени Национален и регионални щабове под ръководството на Министерството на вътрешните работи, които да осъществяват стратегическото управление на националните ресурси за овладяване на миграционния натиск към нашата страна. От създаването си Националният оперативен щаб осъществява непрекъснат мониторинг на миграционния процес, изготвя прогнозни разчети на необходимите средства, създава нова материално-техническа база за настаняване на бежанци, инициира промени в нормативната уредба и в съществуващата практика, реализира активна комуникационна политика между властите и институциите в страната, с Европейската комисия, Върховният комисариат по бежанците на ООН, със съседните държави, с чуждите представителства и с българската общественост. В рамките на предприетите мерки всички компетентни институции направиха оценка на действащите ведомствени и междуведомствени планове за реагиране при извънредни ситуации, беше актуализиран Националния план за противодействие на тероризма, проверена беше готовността и възможностите на ведомствата за изпълнение на задачите по плановете за реагиране. Сформираната към Националния оперативен щаб междуведомствена експертна информационно-аналитична група обобщава и анализира информацията по бежанската криза в страната, която ежедневно до 10.00 часа предоставя на 35 адресата, в това число: Президентството, Народното събрание, Министерски съвет, министерствата, главния прокурор, службите за сигурност и обществен ред, кмета на гр. София, на ръководители от Европейската комисия и други институции.

С протоколно решение по т. 35 от Протокол № 45 на Министерския съвет от 06 ноември 2013 г. беше одобрен междуинституционален План за овладяване на кризата с бежанците рег. № 51313/05.11.2013 г., съдържащ точни финансови разчети на всички компетентни институции с половингодишен хоризонт – до края на март 2014 година (Приложение № 2). С плана се определят 7 основни цели, реализирани чрез 33 инициативи, за чието изпълнение са определени 129 дейности. Направени са прогнозни разчети на необходимите средства, определени са отговорните институции и са поставени срокове за изпълнение на задачите за овладяване на бежанската криза.

.

Планът разписва следните седем цели:

1. Намаляване броя на нелегалните имигранти на територията на страната;
Ограничаване на броя нелегални имигранти, влизащи в Република България;
Ускоряване на темповете за извеждане на незаконно пребиваващи на територията на страната чужденци.

2. Гарантиране сигурността на българските граждани. Ограничаване и управление на рисковете, произтичащи от пребиваването на територията на страната на нелегални имигранти, лица търсещи и получили закрила:

Тероризъм и радикален екстремизъм;
Пандемии и епидемии;
Етнически, религиозни, политически конфликти;
Криминална престъпност.

3. Ред, сигурност и хуманни условия за живот в местата за настаняване на лица, потърсили и получили закрила в България.

4. Намаляване броя на лицата, потърсили закрила на територията на страната.

5. Бърза и ефективна интеграция на лицата получили статут на бежанец или хуманитарен статут и принос към социалните системи, които ползват.

6. Осигуряване на допълнителни външни ресурси за разрешаване на миграционния и бежанския проблем.

7. Ефективна комуникация с обществото.

В резултат на предприетия от правителството комплекс от мерки за минимизиране на заплахите, своевременно бяха създадени необходимите условия за прием на бежанци, управление на бежанския натиск и оптимизиране на контрола – от влизането им на територията на страната до издаването на отказ или съответно бежански и хуманитарен статут. Като значителен успех, макар и от временен характер с локално проявление, се разглежда многократното намаление на влизащите в страната нелегални имигранти, реализирано през втората седмица на месец ноември. Независимо от временния характер на успеха, свързан с ограничаването на имигрантската вълна на българо-турската граница, със стартиралата подготовка за изграждане на постоянно инженерно-техническо съоръжение, постигнатото ограничаване на нелегалната имигрантска вълна следва да придобие по-траен успех.

.

Основните характеристики на обществено-политическата криза в България са:

– Хронична криза с периоди на изостряне;

– Многопластова криза. Проблемите, пораждащи и поддържащи кризата, са на всички нива в регулиране на обществените отношения;

– Съществува реален потенциал за разширяване и ескалация;

– Трайни и дълбоки негативни въздействия върху обществото.

Необходим е комплексен системен подход за разрешаване на кризата. Нито една от властите или институциите и организациите, които ги съставляват, не е в състояние самостоятелно и успешно да се справи с проблемите. Трябва да бъде постигнат консенсус и да се търси широка обществена подкрепа по общата рамка за политиките за разрешаване на кризата. Успехът зависи от способността да се мобилизират всички обществени ресурси.

Анализът на всички реални сценарии води към извода, че обществено-политическата криза рано или късно ще навлезе във фаза на разрешаване. Разликата е във времето и цената, която обществото трябва да плати. Необходими са незабавни действия.

.

Изострената обществено-политическа обстановка в страната генерира следните основни заплахи:

– Отсъствието на конструктивен диалог както между властите, така и в обществото, затруднява създаването и прилагането на ефективни политики и прави недостатъчно ефикасна работата на институциите.

– Насажданата омраза и насилие заплашват единството на нацията.

– Влошена е бизнес средата и свързаните с това рискове за публичните финанси, за инвестиционната активност, обема на чуждите инвестиции и усвояването фондовете на ЕС.

– Разпиляване и изтощаване на ресурсите на държавата, както и на обществената енергия в посоки, които не са утвърдени като приоритетни за развитието на националната икономика и държавата.

От гледна точка на сектора сигурност и обществен ред МВР извършва преразпределение на силите, заети с охрана на реда във връзка с протестите в столицата. Ежедневно при получаване на информация за подготовка на протестни действия отговорните структури на МВР изготвят план-разстановка на силите съгласно очаквания брой участници в протестите. По време на протестите полицейските сили са инструктирани да демонстрират спокойствие, да се въздържат от всякакви действия, които могат да провокират крайни прояви у протестиращите или да повишат напрежението в обществото. МВР работи по установяването на всички лица, които се опитват да предизвикат насилие, с което застрашават живота, здравето и имуществото на хората. Действията се ограничават до необходимия минимум като се основават на превантивни мероприятия чрез проверка на документи за самоличност за избягване на анонимността и чувството за безнаказаност на протестиращите, както и връчване на протоколи за предупреждение. Употребата на физическа сила и помощни средства също са ограничени до минимум, като до задържане на лица се прибягва само при хулигански прояви и грубо нарушаване на обществения ред.

Разрешаването на обществено-политическата криза изисква разработването на стратегия и предприемане на незабавни действия, които не са във възможностите и правомощията само на българското правителство.

Необходими са усилия на политическите партии, на държавните органи и институции, на неправителствения сектор и на обществото като цяло за по-нататъшно социално-икономическо развитие на страната и за постигане на по-голям интегритет в обществените отношения в следните направления:

– Възстановяване на политическия диалог като необходимо условие за създаване и прилагане на конструктивни управленски политики.

– Категорично осъждане на насилието под каквато и да е форма, като средство за постигане на политически цели.

– Категорично осъждане от политическите партии на всички ксенофобски, расистки и дискриминационни прояви във всичките им форми.

– Обединяване, подкрепа и съвместни действия по основните вътрешнополитически проблеми: устойчивост на финансовата и икономическа стабилност; намаляване на безработицата, подкрепа на социално слабите; ново изборно законодателство; разрешаване на проблемите с миграционния натиск.

– Обединяване, подкрепа и съвместни действия по основните външнополитически проблеми: търсене на общоевропейска солидарност по проблемите на миграционния натиск; подобряване на доверието на външните партньори в капацитета и надеждността на българските институции.

 

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.