Всъщност, професията не е непознато явление в новата ни история. Охранителят под различни имена се е подвизавал като пазвантин, пъдар, пазач, портиер, охранител, бодигард и т.н. Както и днес, винаги е вардил имота и личността на чорбаджията си. Впрочем, така модерната сега дума „бодигард” просто липсваше в „Речник на чуждите думи в българския език”, издаден през 1970 г. Тогава всенародната социалистическа собственост се пазеше от самата държава и то твърде строго, а за телесата на “богопомазаните” от Политбюро бдеше вездесъщото УБО. Прехода към уж пазарна икономика, а всъщност пладнешки грабеж, бе съпроводен от огромен бум на охранителния „бизнес”. Та нали набързо заграбеното трябваше да се опази от чужди апетити и набезите на конкурентни, криминални, ромски и други банди. Отначало бизнес с мутренско лице, но постепенно лустросано до сегашния, уж законосъобразен и законопослушен „фейс”, но запазил рождените си белези. Сега собствеността е разнолика и охраната на обществената и частната собственост се осигурява от охранителните фирми, в тясна симбиоза с МВР.

На територията, наречена България, между САЩ, Русия и страните от ЕС, цари своеобразно разбирателство. Томахавките от Студената война отдавна са заровени. Интересите на всички чужди играчи са защитени. Единствената опасност идва от надигащото се желание за справедливост и възмездие. Стремежът ни да се освободим от робството на олигарси, местни феодали и корумпираните им слуги – политици и магистрати е стряскащ за чуждите монополисти. Американци, руснаци, марсианци… прекрасно се разбират с всеки алчен и корумпиран задник, играещ ролята на български владетел. Но ако на мястото на Станишев, Борисов, Доган… бъде издигнат свободен човек? И ако тези, които са го овластили, не забравят, че трябва и да го контролират, то тогава българските интереси ще са над интересите на чичо Сам, дядо Иван и пикльото от Брюксел. Тогава чуждите посланици няма да командват българските главни прокурори. Няма да си назначават министри и цели правителства. Иначе казано, няма да е като сега. Един ни държи за газа, а друг – за гъза. Грубичък ви се вижда финалът може би?

Бях още в седми клас. Имах велика за себе си мечта. Бях стигнал толкова напред в математиката, че изписвайки подробното решаване на някоя задача, без да го знам, съм го извършвал чрез начини, които се учат едва в университета. Всичко бе само по усет. А мечтата ми стигна дотам, че се превърна в невероятната идея, когато учителката ни по математика, един невероятен човек, се замисли как да изпише задачата, аз да й кажа отговора. Уви! Тази мечта почти бе обезглавена в края на седми клас. Кандидатствах в техникум с математика.Написах веднага елементарните отговори. След това обаче спазих думите и на учителите ми, и на семейството ми “Напиши всички решения подробно и си ги провери няколко пъти!“. Спрях се на най-лесните начини, по които могат да се решат тези задачи, и си тръгнах щастлив. Учителката ми в училище го потвърди: ”Влезнал си! Верни са ти!”. Писаха ми обаче двойка, защото два от вариантите за решаването на задачите са се изучавали в по-горните класове, а третият от тях едва в университета. След цяла седмица разправия по въпроса ми писаха шест, но се отказах да уча в този техникум и изоставих напълно математиката. Малко по малко, след няколко години забравих дори семантиката на думите в математическия език.

Казано накратко, това е двигател, който не се нуждае от никакво гориво, нито пък от скъпи акумулатори. Той може да бъде създаден на базата на всеки бутален агрегат, като се запази цялата му фабрична периферия – валове, скоростна кутия и др. Технологията е революционна, но същевременно проста – буталото се прави от четири постоянни магнита, а ролята на запалителна свещ играе метал с намотка, който се превръща в електромагнит и при подаването на импулс (искра) отблъсква буталото с огромна сила.